Тази година е първата, в която ще можем да калкулираме със сигурност част от завинаги загубените пари по структурните фондове на ЕС. Това е така заради принципа на управление на тези средства, който за България допуска предвидените за дадена календарна година евра да могат да се харчат до 3 г. след нея. Например парите, определени и одобрени за 2007-а, могат да се харчат до края на т.г. Това обаче важи до 2010-а.
След това тригодишният срок на изчакване става двегодишен, т.е. парите, договорени през определена година, могат да се харчат до две години след това. Предполага се, че държавата членка вече е посвикнала с бюрократичните процедури на ЕС и е урегулирала собствените си административни пътеки, така че да харчи по-бързо. Твърде оптимистично предположение, особено в случая с България.
Въпросът е в друго - какво трябва да прави сегашното правителство, за да не увеличава горната калкулация във всеобща вреда? Колкото и да му е неприятно, то трябва да прави всичко възможно, за да изпълнява проектите, заложени от предишните управляващи, и да не се изкушава от кардинални промени в основните програмни документи, тъй като това ще му изяде главата, т.е. ще забави процеса фатално.
Всъщност във вече създадените програми и проекти няма нищо лошо - те са за образование, здравеопазване, инфраструктура, бизнес. Въпросът е кой и как ги изпълнява. Дали политиците са достатъчно широко скроени, за да пуснат много пари на много хора, без да гледат в коя партия членуват или им се свиди да раздават „грешни" пари на напълно непознати субекти?
На тези от втория тип трябва да кажем, че ако искат да усвояват бързо принципът не е да даваш много на свои и по нещо на чужди (случайни), а точно обратното - да даваш много на „случайни" и по нещо на свои. Защото иначе не ти минава номерът. В смисъл, че тия хора от Европейската комисия не пасат трева и отдавна са се запознали с всички мераци на всички видове политици. След което или им спират парите, което вече сме го гледали, или не им признават разходите и ги карат да връщат.
Въпросът е ще помогне ли вицепремиер на тая работа? Случаят с Меглена Плугчиева доказа, че и вицепремиерският пост не е достатъчно висок, дори когато кандидатурата има доверието на големи страни-членки. А над него остава само един по-висок пост - премиерският.
Въпросът е дали на премиера му се занимава с тая работа, понеже със сигурност си има достатъчно друга. Изглежда, че Бойко Борисов няма политическо доверие на Юлияна Николова (секретар на Съвета за управление на еврофондовете към Министерски съвет, кадър от кабинета Костов - бел.р.) и затова иска да сложи свой кадър като отговорник №1 за Структурните фондове.
Дали това ще помогне? Ще видим.
Досегашният подобен опит е отрицателен, освен ако някакви изключителни лични качества на новата кандидатура не променят нещата. Часовникът обаче вече тиктака. И всяка година оттук насетне до 2013-а ще прибавяме сумите със завинаги загубените средства.
