Наскоро в захлас слушах за любовната история между учителка по руски и автомонтьор, която продължава вече 20-та година. Чудя се дали тя му рецитира Лермонтов на вечеря, а той я потупва нежно с манивела по гърба?
Не вярвам, че противоположностите се привличат. Вярвам обаче, че и еднаквостите загниват в предвидими жестове. Всеки човек е уникален оригинал, в който дремят кодове от миналото. Та, като стана въпрос за миналото...
Навремето баба ми била най-красивата мома в околията. Насила я сгодили за един ковач. Тя склонила, а през нощта сама се евакуирала по керемидите на мъжовата си къща. По задник. И се прибрала у дома, за срамотите.
Красотата й оценил дядо ми, първият учен човек на село, висшист и учител по литература. 7-ми клас се оказал върха в образованието за баба ми. Тогава й намерили въшки, а тя от срам повече не стъпила в училище.
Дядо ми "Учителят" бил достолепен, твърде не-красив, но с усет за хубавото. А баба така хубаво пееше. И не само. Баба цепеше дърва, колеше кокошки и прасета, дядо беше по изкуството. Преподаваше в училището, построи читалището, създаде ансамбъла за народни песни и танци. От всичко най-държеше баба да му сервира обяда точно в 12 часа! Нито минута по-късно. Баба трещеше с едни тенджери, крещеше с пълно гърло и кълнеше претенциите на Учителя.
Той строго премълчаваше истеричната природа на жената, дето две деца му роди и отгледа. И тайно крадеше дърва от къщи, та да може да сгрее читалищното настоятелство.
Един ден дядо отиде за дърва в гората и се загуби. Баба тръгна да го дири. Викали се по име, а ехото събирало онази любов, дето я нямало помежду им. Намерили се и пак започнали да се карат. И така до безкрай...
Миловидната ми майка дошла от малкото село в София да учи. И тя като дядо. Попаднала на одухотворения ми баща - студент по актьорско майсторство и изиграли всички сцени от "Ромео и Жулиета", на живо обаче. Оженили се и започнали с кавгите. Така 20 години.
За това време баща ми стана звезда в местния провинциален театър, караше колата си с боза, вместо с антифриз, наби директора на театъра в собствения му кабинет, хвърли режисьора на един спектакъл в шадраванчето с червени рибки и рецитираше Пеньо Пенев на миньорите, дето призори излизаха от рудника, претрепани от работа.
Татко беше любимец на публиката и големците. На 40-я си рожден ден сбра разни "величия" у дома и баш главния готвач на Балкантурист да готви. Място нямаше, та масата от хола продължаваше на отворени врати в коридора на етажа и влизаше тържествено в товарния асансьор на блока. Беше и драма, и комедия. От грешки, но не по Шекспир.
Майка ми, също човек на изкуството реши, че е време за нови грешки. Разведе се, отиде на среща на випуска след 25 години, а на сутринта се върна с един съученик за ръка. "Ще се женим", рече тя. Баба ми се прекръсти и излезе. Таз пост-ученическа романтика продължи други 20 години.
Сестра ми и аз отраснахме в театъра и без уговорки узряхме с идеята, че мразим артистите и хората на изкуството. Тя се ожени за актьор, на мен се падна музикант. Тя режисира документални филми, аз пиша сценарии. Омразата ми се трансформира в подсъзнателен избор, или нещо носталгично с елементи на жестокост.
Моето творческо семейство се люшкаше между търпението ми, малката ни дъщеря и големите претенции на бащата-създател. Тържествено събитие отбеляза края на романтиката. В една голяма мизерия, когато нямаше дори какво да ядем, моят „музикант" взе пари назаем, за да празнува величествено рождения си ден.
Тогава театралната ми завеса падна. Разтурих художествения колектив и почнах отначало. Сама.
Не виня арт персоните, виня само избора си. Но нека бъда откровена - нагледах се на творци и техните творби. Търся си автомонтьор...
Търсиш си автомонтьор, ама съжалявам - тука сме само поети в тоя форум. А поета го е казал преди години още: " Стихосбирка бих написал, посветил ти бих куплет, но въобще не съм поет. Аз съм прост тенекиджия, чукам аз коли наред, ти ще бъдеш най-отпред..." А твойто е само преразказ на класическия лаф за тенекиджията.... Добре де, автомонтьор, ако вече така е по-цензурирано да се каже
Правете любов като върховно изкуство! ами... сигурно си права, бягай в Балканстар (там са хем учени автомонтьори) и разказвай после как е Но статията е СУПЕР!
Хубава статия ! Ама закво ти е автомонтьор - е човека долу си го е казал ! И програмист ще ти свърши работа. Па да не говорим за инженер - е аз преди два месеца се разделих с бившата жена - направо си паснеме ! Майтапа настрана - ма не е добре хич човек да си кюта сам. Това е най-лошото нещо - да нямаш човек до тебе който да обичаш и за който да се грижиш. Не си е работа сам. Затова успех ти пожелавам. Но да знаеш - не може човек само да иска! Требва да се научи и да дава! Било то любов, било време....и ако човека насреща има добра и обичлива душа ще го оцени и ще ти е предан. Тогава ще има и любов и всичко. Що народа напоследък почна много да търси причините за сичко не у себе си първо ми у хората наоколо. Сички са ми виновни, само моя милост прав. А не е право така.
Бачко Роуане - тука се съгласявам с тебе. Ма само един контра пример шти дам . Га си бех у България преди да замина на гурбет, тренирах средновековна фехтовка. Учителя беше художник . Ма мога ти кажа - ако шибне на некой две песници, че му звъни тиквата цел ден. Па и бокс тренираше. А е човек на 40 и кусур годин. И никогаш не може му ги дадеш тия години. Беше и по-бърз и по-силен от нас младите магарета. И то се усеща кат кръстосаш меча с него. Така че у тоа сложен свет съм разбрал едно - никогаш не требва да казваш "това е така и така ще бъде". Беш ли му майката така ли е или не е...Миямото Мусаши - тоя лудия дет написал Бушидо е казал че мъжа требва да се развива и като поет и като боец. И няма нищо немъжко у първото. А тоа същия убавец убива човек в схватка на 14 годин - и то убива възрастен боец със метален меч. На Миямото меча е дървен - и му пръсва чутурата кат диня. Ма не му пречи си пише стихове. Рицарите също са били така. Мани ги тия глупости къде ги праат у Холивуд. Тия са били бойци та дрънкат - не некви тъпи бикове дет се млатат до премаляване. А това с колицата много убаво прайш - малко мъже останаха такива. Яз съм по електрониката, че това си работим по принцип. А - че се сетих още нещо за тия поети....То пак го четох некъде - май у книжката на същия Миямото ма не мое се сетим баш....Та там имаше една случка дет корав боец се изправя на дуел срещу поет. Поета в началото се насира и се обърсва. После обаче до него идва друг боец - негов приятел и му казва "съсредоточи се в меча, върха на меча е твоята воля". Това и прави поета. Почва дуела - и боеца който стои срещу поета му се покланя и се оттегля !
А не съм съгласна, за програмистите! Определено не стават за половинка освен, ако и ти не си такъв
И к'во тия дето уж се занимаваме с "арт" сме "лош матриал", тъй ли излиза? Ух, направо не знам... хем статията е свежа, хем ми се реве от нея...
Кофти житейска история, но поднесена изкусно
Мусаши е написал Ръкописа на Петте стъпала. Това барем е книжката дет имам. И това мисля е основата на Бушидо, което се е ковало не от един двама. Кво приказваш бе човек? Кви суплементи дрънкаш? Боли ме, че не ти ставал . Тия ги приказвай на жена си.
Я какви hidden gems имало тук. Авторке, защо не пишеш повечко