В чужбина премиерът Бойко Борисов, този човек с ахилесова уста, затруднява събеседници и преводачи по два начина - като съобщава или с говор, или с манталитет непреводими неща. В Германия той приложи първия с култовото "шменти капели".
В Прага опита с втория, като предложи на европейските държави да въведат български пенсии и заплати, за да решат проблемите си. Тук преводачите не са имали проблем, но дали финансовият съвет е прозвучал на европейците по-сериозно от шменти капели, е силно съмнително. Като говорим за преводачи...
Човекът бил доверен преводач на много високо равнище, но вече пенсионер, пък и годината беше след 1989-а, та разказваше спокойно весели случки от ония времена. Превеждал на Пенчо Кубадински на едно сафари в африканска държава. То било съчетано и с официално посещение, тъй че имало и прием. Пенчо Кубадински ял и пил на този прием в такива количества, че се наложило по едно време да тича навън и да върне обратно част от храната и напитките.
Преводачът, човек за всичко, изтичал с него. Поосвободил стомаха си, Кубадински тръгнал обратно към залата. А на входа - нещо като гвардейци в африкански вариант. Спрял се Кубадински пред тях и решил да ги информира за състоянието и разкаянието си. "Превеждай" - казал. "Момчетааа, да знаете от мен, гъз глава затрива."
Това африканско отклонение нямаше да си струва, ако Бойко Борисов не каза точно същото на европейските лидери от Прага: Колегиии, от мен да знаете - гъз глава затрива.
Тогава оня преводач разправяше, че като се върнал в България, направил сред колегите си конкурс за превод на изисканата българска поговорка. Почвам да си мисля, че Бойко Борисов е намерил записките от онзи конкурс и му е харесало следното предложение: намалете заплатите и пенсиите си колкото българските.
В Прага българският премиер, верен на себе си, можеше да каже: "Няма шест, няма пет (или: няма тън-мън) в тая работа с кризата" и това щеше да е непреводимо. Той обаче разнообрази с манталитетно непреводимо, неразбираемо за европейската публика предложение.
Същата тази публика плати за влизането на България в Европейския съюз.
България също плати - заради мечтата да има европейски заплати. После се оказа, че е трябвало да мечтаем за европейски цени, защото нашите ги надскочиха, но това е друг въпрос. Европейската публика плати за финансирането на проекти у нас, парите от които се крадат от хора, за които Европа пита защо не са в затвора.
Нашата публика, от своя страна, плаща вноска в Европейския съюз, за да имаме право да ползваме фондовете, които не можем да ползваме заради некадърността и корумпираността на хора, които пък издържаме с данъците си. В един момент кризата дойде и всички публики паднахме на земята. Европейските държави паднаха от високо и затова се удариха по-силно. Ние бяхме на най-ниското, затова се натъртихме по-леко, а синините по бюджетния ни дефицит са малко в сравнение с ония, които се изръсиха от върха.
Стойте си на ниско, защото боли по-малко при падане - това всъщност предложи Бойко Борисов на колегите си. Само че те не са в състояние да проумеят такъв сигнал по няколко причини.
Първо: В ЕС държавите са се обединили, за да си помагат една на друга да отиват и да се задържат високо. Второ: Работата на България в този съюз е да се стреми нагоре към другите, а не да ги дърпа надолу. Трето: Съветът на нашия премиер щеше да бъде, може би, не толкова комичен, ако не идваше от страна с нисък растеж и висока корупция.
Нашите ниски заплати и пенсии са по причини, които не могат да бъдат причини в добрите държави. Да опаковаш нашенския фарс и да го предложиш като гаранция за европейска трагедия - е, няма кой да купи такава стока.
В Прага Бойко Борисов се случи в разположение на духа, в което мразеше високите европейски заплати и пенсии, но пък обичаше чешкия ЧЕЗ, въпреки че ние си мислехме ден преди това, че е точно обратното. ЧЕЗ ненадейно се били оправили и вече няма да ги национализираме. Вече ще национализираме други неща, и то без съд - имущество. Точно тези неща в Чехия трябва да се приказват по-внимателно. Чехите знаят какво е социализъм и лесно го надушват.
Чехите обаче не знаят, че в антикризисната програма на управляващата партия няма нито една конкретна антикризисна мярка, тъй че там могат с чиста съвест да се дават европейски антикризисни съвети.
Едно е да раздаваш предложения на сънародниците си да садят картофи и на студентите да стават овчари, друго е да поучаваш Европа с какви пенсии и заплати да преживява. С първото показваш, че си постигнал равнището си на некомпетентност в национален мащаб, с второто доказваш същото в континентален. Това се случва или когато няма кой да ти каже истината за самия теб и за нещата, или не си в състояние да чуеш тези, които я казват. Да я разбереш?! Или може би - да я запомниш?
Що се отнася до онова нещо, което колкото е по-малко, толкова по-трудно се скрива... Умът, разбира се.
