Прочетох статията "Да... с женен мъж" и реших да напиша отзив. Всички коментари, които прочетох, бяха емоционални (извинения, ако съм пропуснал някого), а аз малко се поувлякох в разсъждения, затова го предлагам като статия.
Ние, като чада на Майката-Природа (щото е хем едното, хем - другото), не си даваме сметка до каква степен Тя е предопределила реакциите ни именно чрез емоциите. А те са следствие от биохимията в мозъка. Напоследък се заинтересувах от темата. Леле, какви работи научих!
Като начало, в природата няма моногамия. За моногамни се смятаха около 3% от видовете, главно птици. Докато не им бръкнаха в ДНК-то. Даже при толкова възпяваните лебеди и не толкова възпяваните, но все пак сочени като пример за вярност тривиални щъркели, се оказва, че пилетата от едно люпило са от различни бащи!
Дотук със съпружеската вярност. Природата иска деца. На първо място. А после вече е животът на индивида. Затова инстинктът за продължение на рода е по-силен от този за оцеляване.
Поради което пък ние, хората, оглупяваме от любов. Съвсем натурално. Даже енцефалограмата на влюбения ставала леко дебилна.
Нашият социокултурен модел е образуван под масираното давление на християнството. Докато смъртта ни раздели! Подозирам, че тези, дето са го проповядвали, нещо не са били в ред. А пък свети Августин, според мен, направо е изперкал, за да твърди, че сексът не бил допустим даже и за продължение на рода.
Още като ученик заподозрях, че природата не играе честно. През има-няма три месеца ставах ужасно влюбчив. Мерна някоя мома и... После ми минава.
Когато обаче си паднах по мома, дето изобщо не беше за харесване, с голяма мъка излязох от розовото състояние и се замислих. Стигнах до извода, че тая работа - влюбването - е циклична. При мен - на 3 месеца.
Дадох си сметка, че в това състояние съм абсолютно безкритичен и, като нищо, може да стане голяма беля. Аз да я направя, де. На стари години разбрах, че виновна е химията на мозъка. Природата ни управлява тихичко, както си иска тя. В повечето случаи ние не се усещаме. Щото тя, гадната, действа чрез емоции.
Първо социолозите, а после и биолозите, отдавна говорят за периодите и кризите в брака. Сега - връзката. Хормоналният фон на организма се променя с времето. С други думи, по някое време, 3 до 5 години от началото на една връзка, Природата ни сваля розовите очила.
За да можем да обърнем поглед към някой друг. И щом го направим, ни ги надява отново. И ето ти я първата криза в брака. А го прави крайно пестеливо! Направо съм възхитен.
Хормонът на гушкането
Когато жената ражда, прави секс, гледа залеза или просто яде шоколад с някого, в мозъка й се отделя окситоцин. Викат му "хормона на гушкането". Гледах филм за една слоница, която се беше затуткала нещо с раждането и й хакнаха окситоцин, за да активизират процеса! Много и разностранни ефекти има тоя окситоцин. В частност, той е отговорен за привързаността на жената към децата, роднините и настоящия и любим. При това по различни механизми, щото тя любимия може да го разлюби, а децата - не.
Да не говорим за ежемесечната хормонална буря (мернах една статия за ПМС). По време на овулация Природата надява на жените мноого дебели розови очила. Или направо им причернява пред очите. Затова се случва после и да се косят: как можах точно с тоя... олигофрен!
А мъжете? При мъжете се нарича вазопресин.
Природна му работа
Защо наприказвах всичко това? Ами природна работа е тая, струва ми се. Вървим против природата ( с малко "п"). Едни хора веднъж тръгнаха така против тая същата природа и се пръкна организираната престъпност. За сухия режим ми е думата.
При нас се пръкват драми. И живеем в сериал. Като знам колко трудно ми беше на мене, как едното ми Аз точеше лиги, пък другото ми Аз го налагаше с точилката по главата - Е-е-ей! Розовият тъпанар! Събуди се! - не мисля, че много хора са стигнали до подобна гледна точка.
Драмите са безпредметни. Като породените от алкохола. Само дето няма изтрезняване. Един махмурлук емоционален. Ама за пияните и от вино, и от любов нещата си изглеждат тъкмо такива, каквито трябва да бъдат. Не такива, обаче, изглеждат на трезвения. Любов и шарка, казват, не можеш ги скри.
В господстващия у нас в момента морал има нещо дълбоко сбъркано. Гледах стенописи в будистки храм. Какви картинки! Животът - както си е. Със секса барабар. И с хора (повече от един включително), и с животни. В случая - бик. Ама не някой бог във вид на бик, ами най-натурално миризливо говедо. Дали може да се сметне за изневяра? Там ми светна, че хората имат съвсем различно виждане за живота от нашето. Е, не всички, както се оказа. Но има и такова.
Жененият мъж също е мъж понякога. И човек. Също като и омъжената жена. Струва ми се, че отправната точка, от която ги корим, не е съвсем читава. Определящото е съхранението на вида. За което е необходимо развитието му. За което пък трябва разнообразие на гените. Защото при влошаване на условията видът се спасява от изродите. Нормалните умират. Справка - динозаврите. Нямали са достатъчно изроди. Не като бозайниците.
А разнообразие на гените се постига със секс. Колкото повече - толкова по-добре. За вида. Какво тук значи някаква си личност...
Както се изрази един, аз съм от тези нещастници, дето ще си умрат с пет жени в живота си. Той не знаеше, че съм още по-голям "нещастник", щото и тая бройка не съм я стигнал. Жените в моя живот обаче са изключителни. Толкова съм намерил. И макар все по-често да предпочитам хубавата вечеря пред хубавия секс, пак ще бъде удовлетворение и върховно изживяване за мен да събудя интерес у някоя изключителна жена.
