След ремонтите на сгради и улици, пребоядисването и подмяната на пътни настилки, България официално е готова да посрещне делегациите от председателството на Съвета на Европейския съюз на ротационен принцип. Девизът е "Съединението прави силата" - същият, който стои и върху герба.
Въпреки сериозната подготовка, София няма да бъде домакин на всички събитията от програмата на ЕС за следващите 6 месеца.
От общо над 3000 мероприятия само 200 ще бъдат в българската столица. Останалите ще бъдат разпределени между двете "административни столици" на Европа - Брюксел и Люксембург. Въпреки това за тези шест месеца се очаква през България да преминат около 25 хиляди делегати и гости.
Ето някои от датите и важните събития, които ще се проведат по време на европредседателството:
11 януари - официално откриване на българското председателство на Съвета на ЕС.
Символичното начало ще бъде дадено с церемония, която ще се състои от 19:30 часа в Народен театър "Иван Вазов". На нея пред гостите ще бъдат представени автентични фолклорни песни, народни танци и църковни песнопения.
Встъпителни думи ще произнесат министърът на европредседателството Лиляна Павлова, както и президентът Румен Радев. От страна на чуждестранните дипломати реч ще държат председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни и Доналд Туск - председател на Съвета на ЕС.
След това в програмата ще вземат участие ансамбъл "Българе", Стоян Янкулов-Стунджи, ансамбъл "Чинари" и други изпълнители.
12 януари - Заседание на Колежа на комисарите в София
За първи път Европейската комисия ще проведе съвместно заседание заедно с българското правителство. Темите на срещата ще засягат приоритетните точки от програмата на българското председателство.
1 февруари - официално откриване на българското председателство в Брюксел.
То ще се състои в Центъра за изящни изкуства БОЗАР в 20:00 часа местно време. Програмата на тази церемония се очертава като по-еклектична и ще заложи повече на произведения от европейската класическа музика. Те ще бъдат в изпълнение на Софийската филхармония и на един от най-известните български женски хорове - "Ваня Монева".
Публиката ще чуе четири арии от Джузепе Верди, както и концерт за пиано от Шопен. Включени са и български фолклорни песни и кантата "Корени" на композитора Александър Текелиев, която е написана за симфоничен оркестър в акомпанимент на народен хор.
Концертната зала на БОЗАР е с капацитет от 2 200 места, а всеки желаещ да присъства на събитието може да закупи билет онлайн от сайта на Центъра. Цените са от 16 до 20 евро.
12 февруари - концерт в Москва, посветен на българското европредседателство.
В рамките на календара с официални събития е включен и концерт в столицата на Русия.
Тържественото мероприятие ще бъде в Болшой театър. Негов акцент е представянето на рапсодия "Вардар" със солист известният цигулар Павел Минев. Той е от български произход, но от 20 години живее в руската столица, където е солист на Московската филхармония. В програмата на концерта са включени и изпълнения на български оперни певци.
22 февруари - 5 март - салон на музеите в НДК.
На него ще бъдат изложени някои от най-атрактивните и интересни експонати от български музеи. Проектът е под надслов "България - среща на цивилизациите в Европа. Експонатите ще са разположени във всички фоайета и коридори на Двореца на културата.
Този салон представлява изцяло нов културен формат, който обединява държавни и общински институции, за да представят заедно българското културно наследство. Събитието трябва да послужи и за отправна точка за обсъждане на проблемите около реставрацията и опазването на историческите ценности.
2 март - събрание на работна група по изграждането на газовия хъб "Балкан".
Проектът за строежа на газовия хъб беше лансиран още през 2015-а година от премиера Бойко Борисов. Целта на подобно съоръжение е да превърне България в газоразпределителния център на Балканите. За изграждането му ще са необходими приблизително между 1,4 и 2,4 млрд. евро. Предвижда се разходите да бъдат покрити от газовия оператор "Булгартрансгаз", както и от заеми.
В момента българо-швейцарският консорциум "АФ-ЕМГ консулт" извършва предпроектните проучвания. Според Борисов изграждането на интерконекторните връзки със съседните Гърция, Сърбия и Турция върви по план. Проектът е от особено значение за правителството, защото може да направи страната ни основен фактор за доставките на природен газ от Русия, Румъния и Азербайджан към другите балкански държави.
14 - 16 март - Работна група за разширяването на ЕС
Заседанието ще се проведе в Резиденция Бояна в София, като темата ще е подготовката на Съвета на ЕС - Западни Балкани през май и обсъждане на визията за интеграция на страните от Балканите.
26 - 27 март - Конференция за създаването на Службата на европейския прокурор
Единната европейска прокуратура е една от важните теми за България - страната е сред първите подкрепили идеята за основаването на структурата, която ще се занимава с разследване на финансови средства, свързани с бюджета на ЕС.
30 март - 15 юни - Европейски музикален фестивал.
Събитието се провежда още от 2001-а година, като в София фестивалът е организиран от "Кантус Фирмус"АД и ще представя само класическа музика.
Откриването ще бъде на 30 март в Зала 1 на НДК с концерт на руския цигулар Максим Венгеров заедно със Софийската филхармония. Билетите бяха пуснати на цени между 30 и 80 лева.
4-5 април - експертна среща между представители на Европейския съюз и Русия по въпросите за миграцията.
Според министър Лиляна Павлова темата за миграцията е най-тежката, която ще се разисква по време на европредседателството. Ще се дискутира доколко е ефективен така нареченият Регламент Дъблин, според който само първата държава, регистрирала молба за закрила и бежански статут на чужденец, трябва да се грижи за настаняването и социалното му осигуряване. Ще бъдат обсъдени и релокациите на мигранти в рамките на Евросъюза.
13 април - среща на високо равнище, чиято тема е железопътният транспорт в България и в ЕС.
Във фокуса ще бъде подкрепата от страна на Европейския съюз за развитието на жп транспорта в страната, който е от голямо значение и за целите Западни Балкани. На срещата ще бъде обсъден и проектът за единна европейска система за управление на железопътното движение (ERTMS).
Основната цел на въвеждането на тази система е да замени различните системи за жп сигнализация в отделните европейски държави с единна, която ще позволи влаковете да преминават свободно и без прекъсване през границите. Проблемът е, че в момента внедряването й е нехомогенно.
18 април - изложба на прототипи на автомобили със соларни батерии.
Колите, които се задвижвани благодарение на слънчевата светлина, са разработени и сглобявани от български университети.
16-17 април - в хотел "Хилтън" ще се проведе Годишна среща на публичните банки в Европа.
17 май - среща на върха на ЕС - Западни Балкани.
Очаква се срещата да бъде ръководена лично от лично Председателят на Съвета на Евросъюза Доналд Туск, по чието предложение е организирана срещата.
На нея да присъстват държавни ръководители от всички страни-членки.
През октомври миналата година Бойко Борисов обсъди с Туск приоритетите на българското европредседателство, сред които е и развитието на Западните Балкани. Срещата през май месец ще е продължение на разговорите относно ангажиментите на Евросъюза към региона.
Освен това ще се акцентира на необходимостта от свързаност между балканските държави в областта на инфраструктурата, енергетиката, транспорта, комуникациите и дигиталната свързаност. Трябва да бъде гарантиран мирът и сигурността на Балканите.
8 юни - конференция на високо ниво, чиято тема ще е бъдещето на кохезионната политика на ЕС след 2020-а година.
Във форума ще вземат участие министри, в чийто ресор влиза териториалната кохезия в рамките на Евросъюза, представители на Европейската комисия, както и на Европейския комитет на регионите. Министър Павлова нарече тази среща "Пактът на София" или "Декларацията от София".
Кохезионната политика е една от основните теми както по време на българското председателство на Съвета на ЕС, така и на предшественика ни Естония и на Австрия, която ще поеме щафетата след страната ни. Целта на инициативата от българска страна е да представим нашата визия по темата.
В рамките на европредседателството ще се проведат и над девет неформални съвета, включително по въпросите за здравеопазването, околната среда и енергетиката. Към момента в официалния календар не фигурира кога и по какъв начин ще бъде отбелязан краят на председателството.
