Преди няколко дни, много тихомълком, парламентът прие закон, че се забраняват протести в близост до сградите на “слугите на народа” - Народното събрание, Президентството, Министерския съвет.
В блога на Боян Юруков един от вносителите на закона твърди, че ставало дума само за тротоара на сградата и в изключителен случай - на десетина метра от нея. Доколкото си спомням точния текст обаче, в него няма подобно уточнение. Нещо повече - досега и без този закон при протести участниците не биваха допускани твърде близо до сградите и посрещаха това с разбиране. Затова мисля, че вносителят просто е трупнал върху “постижението” си поредната лъжа. Което е още едно доказателство, че този закон е предвиден именно за да пречи на народа да протестира близо до слугите си. И че много скоро чрез подходящо предефиниране на “обозначената зона” това ще си проличи на практика.
Медиите още по-тихомълком подминаха новината с мълчание. Реакция открих единствено в e-vestnik. Останалите запазиха гробна тишина. С което показаха медии ли са, или нечии пресцентрове. И доколко бива да им вярваме и да разчитаме на тях.
Моят блог обаче не е собственост на Ирен Кръстева и Делян Пеевски. Нито пък е под държавно управление. Затова няма да мълча.
Това “подобрение” на законите беше обсъждано още от тройната коалиция. Както и идеите МВР да подслушва всекиго безконтролно. Само че ги хвана поне капка срам и не ги приеха.
ГЕРБ ги прие. Без колебания. (Проектозаконът за подслушването позаседна временно, заради съпротивата ни. Но няма как да се отрече, че се пробваха.)
Изводите са си за нас, гласоподавателите. Можем да си ги направим и следващият парламент да отмени тези закони. Или да не си ги направим и в някой момент да стигнем дотам да ходим с оглавници и марки с номера на ушите.
Законът е внесен от трима депутати от ГЕРБ. Това са Ивайло Тошев (избран в Шумен, телефон 0896 868203), Красимир Ципов (избран в София, телефон 0887 272238) и Емил Радев (0888 247080). Техни снимки могат да бъдат видени в статията в e-vestnik; имената и телефонните номера са пак оттам.
Гласувам в София и Красимир Ципов е мой избраник. Смятам в понеделник да му се обадя и да се представя - нека знае, че не съм анонимен и не ме е страх. След това учтиво и възпитано да му обясня, че като гласоподавател, тоест съсобственик на държавата и негов работодател, го уволнявам. Заради нелоялност към интересите ми. Че му давам стандартен едномесечен срок, за да се махне от парламента. И че след изтичането на този срок, ако той не се е махнал, ще дам на партията му едномесечен срок да го изхвърли от парламента. Ако и това не стане, на следващите избори аз смятам да вложа цялото си влияние, чрез блога си и като личност, за да изхвърля партията му от парламента.
Смятам да следя какво ще направят и останалите двама и да ги третирам по същия начин. Такива хора биха могли да са полезни на властта в Северна Корея, Иран или Китай. С всякаква форма на демокрация обаче са несъвместими. Или те, с възгледа си, че властта трябва да бъде пазена от народа - или народът, и възгледът, че властта е, за да служи на него. Средно положение няма и няма как да има. Власт, която третира народа като враг, е нормално, редно и заслужено народът да й бъде враг.
Аргументите, че депутатите и прочее не бива да бъдат безпокоени с безсмислени митинги не ме интересуват. Най-малкото защото ако един митинг е безсмислен, ще са пет души. На смислените ще са повече, но смислените трябва да са пред сгафилата институция. В България сме се нагледали на властници, които ни имат за добитък. Ако ще правим свястна държава, имаме отчаяна нужда да можем да устройваме митинги където поискаме. Нещата вече клонят към това да имаме нужда да влизаме където и когато поискаме и постоянно да контролираме лично избраниците ни. Току-виж най-сетне престанат да ни крадат и започнат да вършат нещо.
Време е да си припомним, че собствениците на тая държава сме НИЕ, гласоподавателите. Че онези там горе са просто някакви си мениджърчета на срочен договор, че НИЕ им плащаме заплатите и НИЕ сме ги назначили да управляват собствеността НИ в НАШ интерес. Не ги ли контролираме и най-вече не пресичаме ли с непоколебима решителност опитите им те да контролират нас, вместо ние тях, е нормално, редно и заслужено да ни крадат и тъпчат, вместо да работят за нас.
Сума сумарум, все повече започвам да клоня към позицията “Нито един глас за ГЕРБ!”. Жалко, защото Бойко Борисов май се опитва да направи нещо - не винаги кадърно, не винаги мъдро и перфектно, с много повече говорене, отколкото работа, но все пак се опитва. Почти единствен от политиците, минали през главите ни… Само че, ако докато той се опитва да направи едно, неговите хора ще разсипват десет и той ще ги търпи, тая няма да я бъде. Да си ходи, да си подбере демократи вместо бай Ганьовци и тогава да дойде пак на избори. Към момента неговите хора свалят рейтинга му в очите ми много по-бързо, отколкото той успява да го вдига.
И вероятно не само в моите. Може би ако му кажем достатъчно ясно, че или ще си оправи оплесканото, или ГЕРБ ще гледа парламента през крив макарон, ще вземе мерки. Освен всичко друго, вече е и официален лидер на партията си. (Не че нещо се е променило, де.) Въпросът е да говорим достатъчно високо, ясно и масово. Да ни чуят и депутатите му, и той. И или да се оправят, или да ги пращаме при НДСВ и да търсим следващите. Все някой най-сетне ще си направи извода и ще се опита да работи, вместо да краде.
(със съкращения)
