"Анонимен във Фейсбук иска "жестока смърт" за българите" - из новините на в. "Труд"
Ако се огледаме и ослушаме наоколо си, ще ни се стори, че държавата като цяло и всеки поотделно сме включени "в режим на челни сблъсъци". Няма зона, все едно дали конкретна или виртуална, която да не е замърсена от омраза и грубо противопоставяне.
Навсякъде из България тлеят огнища на омраза и никакви изсипващи се поройни дъждове не са в състояние да ги потушат. Не ни смирява и подарената чудодейна икона, дори е чудно как чакащите пред храма хора още не са се сбили в надпревара да се поклонят.
Защо напоследък все препускаме по хейтърското дъно? Защо сме настръхнали един срещу друг по социални, етнически, религиозни, политически, съседски, възрастови и прочие причини?
Крайности навред
Провиждам наближаването на зимата - сезон който се асоциира с несигурност, често боледуване и общ неуют, като подсъзнателен повод за отключване на агресивни прояви и критични социални изпитания. Хората са тревожни заради предстоящия отоплителен сезон - при драстичното поскъпване на горивата и енергията кой може да е сигурен, че ще се справи?
Цените на лекарствата често са непосилни, а в комбинация с вещанията за вирусни и грипни апокалипсиси предизвикват все нови и нови изблици на ожесточение. Безперспективността на безработния човек през зимата се разраства обратнопропорционално на личностното му смаляване, настръхнал от неудовлетвореност, той е готов на всевъзможни крайности.
Крайностите са видими и по пътищата на страната - всеки ден в катастрофи се избиват толкова хора, колкото в страни с военни конфликти, че и оттатък. Картината е почти неправдоподобна, цифрите на жертвите стряскат. Полудели ли са българите, за да шофират пияни, без документи за правоспособност, без грам идея за отговорности и опасности? Не, отчаяни са на квадрат, което допълнително умножено по ширналото се и повсеместно опростачаване, дава страшните минусови резултати.
По друг начин опасни, дори взривоопасни са челните етнически сблъсъци. Около съдебната палата в Пазарджик се омешват вулканично страстите на ислямските фанатици с нашите такива. Може и да е световна тенденция, но ако българската държава навреме беше въвела по-строги правила в смесените райони, ако хората не бяха оставени само в тежкия хомот на ДПС и мизерията, сигурно нямаше да се стигне дотук.
Всеки срещу всеки
ДПС е партията, която за двайсет и кусур години преход винаги си остана нож с две остриета: с едното охраняваше етническия мир, с другото го разръчкваше. Казах партия и ми дойде наум, че още не съм споменала политическите челни сблъсъци: ГЕРБ срещу Тройната коалиция, БСП срещу ГЕРБ, България на гражданите срещу ГЕРБ, БСП и ДПС, но най-печалният сблъсък по моему е СДС срещу СДС, а най-трагикомичният - Яне Янев срещу когото му изнася...
Поне така ние виждаме партийните взаимоотношения на осветената сцена. Какво се случва зад кулисите - само можем да гадаем, с онази мрачна и злорада мнителност, типична за масовия, възпитан от жълтата преса българин.
За да няма обидени сред парламентаристите в парламентарната ни република, трябва да им отдадем дължимото, като кажем, че дебатите в Народното събрание задават тона на обществената нетърпимост и омраза. Но тези махленски свади и препирни в сградата с девиз "Съединението прави силата" звучат само като подгряваща група на сблъсъка Борисов-Станишев. И не е само от приближаващите избори или от проточилата се двайсетина години управленска некомпетентност, и от друго е. Но за това друг път.
Откривам пресни следи ...Текстуални барбонки и лъктатушни стъпки извън темата...Явно Потничето е минавало оттук. Прочее, колеги, не яжте жълтия сняг! А на долното Ленче (мале как щеше да се получи, ако го бях изписал слято "А на долното") ще и кажа едно, белким запомни: писатенето на кирилица с латински букви е като писането по бяла стена с лайняна клечка - чете се, но не е прилично!
Е, Потник: аз пък мислех, че само по нафталин си падаш и жени, миришещи на нафталин, вместо на парфюм А то и по риби. Координатите на водния ареал са...интернет А като ти видях снимката, да ти кажа, аз направо съм младо момиче пред теб Няма да ти пращам снимка, защото не знам за какви цели ще я ползваш Ама, то и не си струва, защото не си мой тип: миризмата на нафталина не я любя нещо. Хайде, със здраве и кой откъде е
РЕЦЕПТА ЗА ЖЕНА Много грозните да ме простят, Но красотата е съществена. Необходимо е Във всичко да има нещичко от цвете, Нещичко от танц, нещичко от висша кройка Във всичкото това (или пък Жената да се обобществи елегантно в синьо, Както е в Китайската република). Не са възможни средни положения. Трябва Всичкото това да е красиво. Трябва изведнъж На човек да му се стори, че вижда чапла, кацнала едва, И едно лице понякога да придобива оня цвят, Който се улавя само в третата минута на зората. Трябва всичкото това да бъде, без да бъде, да се отразява и пониква В погледите на мъжете. Трябва, абсолютно е необходимо Всичкото това да бъде неочаквано, красиво. Едни затворени клепачи Трябва да напомнят стихотворение от Елюар и в едни ръце Човек да милва нещо и отвъд плътта – да ги докосва, Сякаш че са кехлибарен подиробед. О, нека да ви кажа – Тъй необходимо е жената, подобно венчелистче, Трепкащо пред птица, Да е красива или поне с лице, напомнящо за храм, И да бъде лека като късче облак – но да бъде облак С очи и задник. Задникът е много важен. Очите, дума да не става, нека гледат с някаква невинна злобност. Една уста прохладна (никога обаче влажна) и подвижна, жива, Също тъй е повече и от желана. Краката трябва да са слаби: нека костите разцъфват, Особено капачката, преметне ли се крак връз крак, Основата им – да е в прегръдката на талия подвижна. Най-тежък е въпросът с ключиците – една жена без апетитни ключици Е като река без мостове. Немислима е без загатването На коремче, а непосредствено над него жената нека се издига Като потир и гърдите й да бъдат в стил По-скоро гръко-римски, отколкото готически или бароков, И да осветяват тъмнината с мощност не по-малка от пет свещи. И е абсолютно нужно черепът, гръбнакът Едва-едва да се съзират... и да съществува едно голямо гръбно земевладение. Членовете да завършват като стожери, но да имат Известна мускулна обемност И да бъдат гладки, гладки като лист от цвете, и да са Покрити с мъх най-нежен, свръхчувствителен към ласките в обратната посока. За препоръчване – под мишницата една морава сладка Със собствено благоухание, едва доловимо (почти без никакви аптекарски изделия). Без съмнение за предпочитане е дълга шия, та понякога да ни се струва, Че главата няма нищо общо с тялото, а жената да не ни напомня Цвете някакво без тайнственост. Нозете и ръцете трябва да са издържани в строга готика. Кожата да бъде свежа, по ръцете, по гърба, лицето, Но вътрешности, гънки да са със температура Никога по-ниска от тридесет и седем градуса, способни да ни причиняват Изгаряния първа степен. Очите, за предпочитане, да са Големи и с въртене поне тъй бавно като на земята И да кацат винаги отвъд зида видим на страстта. Жената, поначало, нека е висока Или пък, щом е ниска, Нека притежава умствената висота на върховете. О, нека винаги жената оставя впечатление, че ако Затворим дори за миг очи, отворим ли ги пак, тя вече няма да е там Със своята усмивка и интриги. Нека тя изниква – не да идва; Тръгне ли си – да не си отива; И нека притежава някаква способност отведнъж да онемява и ни кара Да пием жлъчката на нашите съмнения. О, главното е Тя никога да не изгубва, в какъвто и да бъде свят, При никакви условия безкрайната променливост на птица И помилвана в самата своя същност Да се превръща във овалност, без да губи изяществото си на птица; И винаги от нея да избликва невъзможното ухание; И винаги от нея да избликва опияняващият мед; И винаги да пее песента нечута на своето горене; И винаги да си остава вечна танцувачка на най-ефирното; И в своето неоценимо съвършенство тя да представлява Най-красивото и съвършено нещо в цялото необозримо сътворение. Vinicius de Moraes
Метеора - благодаря!