Докладът на Междудържавния авиационен комитет на Русия (МАК) за трагедията край Смоленск е пример как руската власт трябва да се отчита пред собствените си граждани за причините, предизвикали извънредни произшествия и катастрофи. Това обаче няма да стане, докато разбираеми обяснения и наказания за виновните не бъдат поискани "отдолу".
Максимално убедително
Руската страна явно е сторила всичко възможно според нея, за да представи максимално убедително и публично изводите на МАК за причините, довели до въздушната катастрофа, в която загина полският президент Лех Качински.
Докладът бе представен на пресконференция с видеореконструкция на събитията и подробни коментари от председателката на комитета Татяна Анодина и шефа на техническата му комисия Алексей Морозов. Презентацията сериозно впечатли експертите.
Това едва ли ще премахне напрежението между Москва и Варшава, защото изводите на МАК остават непроменени: виновници за катастрофата са екипажът и високопоставените полски служители, упражнили натиск върху него. Същевременно не е установено да са отговорни руските диспечери, нито да са изиграли някаква роля слабости в техническото оборудване на летището край Смоленск.
Затова Варшава най-вероятно ще остане недоволна и ще настоява, че въпросът не е приключен. Което обаче е политическата съставка на случая. Освен нея трябва да отбележим безпрецедентните усилия на руските чиновници публично да аргументират своята версия. При подобни инциденти досега не е имало толкова "хай-тек" презентация, нито персони от такова равнище са отговаряли на журналистическите въпроси.
А нашите си аварии...
Жалко всъщност. Колкото и да е спорна, една открита и компетентна дискусия по проблемите би била повече от уместна и при други въздушни произшествия в Русия. Дори ако не става дума за чуждестранни президенти. Само през последните месеци няколко аварии на Ту-154 - в Коми, Сургут, на московското летище Домодедово, предизвикаха у хората множество въпроси.
Разбира се, не говорим единствено за самолетите. Подобна високотехнологична презентация нямаше и след колапса на столичните летища, а щеше да е добре дошла, като знаем колко граждани си изпатиха. А колко спорове и спекулации, каква шумотевица имаше наскоро около аварията в Саяно-Шушенската ВЕЦ!
Събитие, което вся истинска паника сред десетките хиляди жители на околността за седмици напред. Обясненията обаче не бяха на ниво. Тоест всеки път чувахме шумни изявления от началството, но подробен, публичен разбор на ситуацията - такова нещо нямаше.
Цели райони от Подмосковието останаха тази зима без светлина. За това пишат вестниците, дори се изказват официални лица. Технически погледнато, надали е толкова сложно да се разберат причините за станалото, колкото да се разследва въздушна катастрофа или авария в една огромна електроцентрала.
Мълчание
Нищо обаче не подсказва съответните инстанции да подготвят открит и подробен доклад за извънредното произшествие. При това в други региони на Русия неща от този род се случват още по-често. И гражданите там със сигурност искат да научат кой е виновен и какво да се прави.
В случая с въздушната катастрофа край Смоленск и чиновниците от МАК, и руските политици предварително са наясно, че и най-убедителните им, възможно най-открити доклади за станалото все едно ще бъдат посрещнати в Полша със скептицизъм, дори с открито неприемане.
Полагат обаче изключителни усилия да се представят възможно най-добре в тази история. Толкова голямо уважение изпитват към тази аудитория - дипломатическите среди, международната общност, а и към политиците и гражданите на една съседна държава. В другите случаи няма подобни мотиви.
Хората от Подмосковието или Саяногорск (Република Хакасия, Сибир - б.р.) не биха могли да забъркат международен скандал, а гражданското им възмущение има пренебрежимо малък ефект.
В последно време наистина видяхме опити подобно възмущение да бъде превърнато в аргумент, значим за властта, например в историята със "сините буркани" (протестите на шофьори в Русия м. г. срещу злоупотребите със специалния режим на движение). Те обаче се случват рядко и будят сред политическия елит по-скоро недоумение, а не уважение.
Ситуацията, в която правителството е загрижено да осигури отговори най-първо на собствения си народ, естествено е идеална. И този идеал е постижим, но не ако разчитаме на добрата воля на кабинета (защото никой не обича да дава сметка), а при положение, че има ефикасни средства, които принуждават правителството да се държи по съответния начин.
В Русия няма такива средства. Нашето правителство навярно е най-свободното и независимо в цивилизования свят. Независимо най-вече от собствените си граждани.
