От седмица в медиите се води остър дебат за духа и посланията на учебниците с историческо съдържание и конкретно за учебник по човекът и обществото за 3. клас, на който съм съавтор. Медийният скандал бе предизвикан от г-н Костадин Костадинов, директор на Регионалния исторически музей в Добрич (вижте неговата позиция в карето вдясно).
Като университетски преподавател и специалист по методика на преподаването на история в СУ „Св. Климент Охридски" повече от 40 години, като автор и съавтор в над 20 учебника за нуждите на училищното историческо образование, се чувствам длъжна да изразя разбиранията и принципите си, които аудиторията не можа да чуе в едно телевизионно студио поради нетолерантния тон на опонента - политически обвързана личност, която поставя професионализма си в услуга на политическата борба.
Като автор на учебници по родинознание и по история от 1985 г. насам, винаги съм се интересувала от мненията на учителите, които работят с нашите учебници. Важни са всички техни мнения за начина, по който децата на 9-10 години разбират учебното съдържание, и най-важното - достигат ли посланията на учебника до тях. Повече от 10 години учителите дават своите критични бележки върху съдържанието, върху педагогическата и методическата страна на учебника.
В учебниците от периода на комунистическото управление с методична последователност са формирани стереотипи, които са живи в масовото съзнание. Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България.
Ние мислим за читателите на учебника (виж карето вдясно).
Трябва ли десетгодишните деца да бъдат закърмени с омраза към определени общности - етнически и религиозни. Историците отдавна показаха, че историята е едно дълго ежедневие, което от време на време е прекъсвано от политически събития. Откъде да започнем да разказваме историята - от културата на обществото, от живота на „обикновените" хора или от въстанията и войните? За да бъдат те разбрани, са нужни много знания, например за цялата османска политическа система. Какви биха били последиците от това да се започне с кланетата?
Какви хора искаме да възпитаме - толерантни личности, готови да приемат „другите" до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация"? Отговорът е в българската конституция, в хартата на ООН за човешките права, във всички документи на Европейския съюз, свързани с хуманитарното, т.е. с гражданското образование. Това е акцентът в учебните програми конкретно за 3. клас.
Този учебник отправя послания за възпитаване на толерантни хора, а не на фанатици с омраза към българските малцинства. Затова за периода на османското владичество започваме с мирното съжителство. С това, че десетки поколения са съумели да живеят заедно. Българските ученици ще учат многократно българска история заедно с общата история на Европа и света от 5. до 12. клас. Ще минат на нови познавателни равнища - от социалното към политическото, ще стигнат до военнополитическото, ще дискутират и геополитически проблеми.
Най-важното за децата е да разберат, да осмислят и да възприемат ценностите, да научат за правата на човека. Те са главната социалнополитическа философия на нашето време. Те са в основата на гражданското образование. Ние дори мечтаем: децата трябва да превъзпитат и родителите си. Да си спомним за една майка от интервю за сирийските бежанци - тя се възмущаваше от това, че нейната дъщеря ѝ опонирала, защото в училище им казали, че бежанците също са хора. Поздравления за българските учители!
А нашите малцинства? Индоктринирането, залагането на страх, подозрителност и омраза към другия - това не е стратегията на българската държава, на всички правителства след 1989 г. Още по-малко на авторите на учебници. Нашият учебник чете миналото през призмата на човешките права. Разказът за миналото включва малцинствата. Те участват в общото минало на българската нация. Нашият учебник залага основи за развитие на гражданските компетентности, на умения за съжителстване, а не за разделение. Акцентира върху социалната история толкова, колкото определя учебната програма.
Относно патриотизма - ето ги основните цели на програмата на МОН: „Да започне изграждането на систематични знания за културното и националното наследство на нашия народ и на тази основа да се развива патриотично чувство. Да се формира чувство за национална принадлежност в социалния контекст на етническото разнообразие и да се изгражда толерантно отношение между всички български граждани".
Учебникът отговаря на буквата и на духа на тази държавна политика. Той не разделя, а сближава. Учебникът изключва стереотипите, защото съседът, т.е. различната общност, не ни е враг. Това е рационална стратегия, основана на прагматизъм в един глобален свят с огромно културно разнообразие. Тези послания са в основата на държавната политика, те са мое и на издателството убеждения. Това искаме да излъчва учебникът.
При изучаването на миналите общества демократичният свят днес не търси състезания по величие, нито иска да лекува националистически комплекси чрез посочване на съседа враг. Обучението не бива да обслужва митове и негативни образи, а да показва възможности за съвместно живеене днес и в утрешния ден.
Учебникът носи дух на толерантност, защото целият е обърнат към разбирането на отминалото време. Той опредметява посланията на българската конституция и декларираните в нея „общочовешки ценности: свобода, мир, равенство, справедливост, търпимост". Учебната програма е в съответствие с тези ценности.
Ние, авторите, искрено вярваме в тях и не можем да си позволим да ги подменим с агресия. Ние създаваме нагласи за приемане на различността, а не за нейното отхвърляне. И тогава всеки учител разбира, че когато в една държава има привилегировани и маргинализирани общности, тази държава и нейната политическа система са извор на неравноправие, на унижение, на дискриминация. Ние не залагаме бомби пред съжителството на бъдещите граждани, не използваме прикрити форми на езика на омразата. Ние искаме да бъдем хуманисти не по задължение. Същото очакваме от учителите, които работят с нашия учебник.
Национализмът днес не се равнява на патриотизма. Споделям най-краткото определение за патриотизма, изречено от Хелмут Кол в аулата на Софийския университет през 1993 г.: „Един просветен патриотизъм днес включва не само любов към отечеството, но и уважение към отечеството на съседа." Това определение съвпадна с казаното от проф. Иван Шишманов много отдавна, още през 1893 г.: „Национализмът на българската младеж трябва да бъде „напит с всички хуманни идеи на човечеството", далеч от всички „блянове"." Бляновете се срутиха отдавна. Днес на нас не ни е нужно "силно да мразим" когото и да било. Още по-малко свои сънародници. Никоя общност не може да бъде обиждана.
Пътят от етническа към гражданска нация е труден. Това е моделът на Европейския съюз. Ние сме част от тази голяма общност. Националната идентичност се гради не с „борба", а с общи усилия и позитивни послания. Другото е дискриминация и сегрегация, а те се наказват от закона.
Патриотизмът не е политическо знаме днес. Патриотизмът не е брошка за украса. Патриотизмът не крещи и не напада. Не унижава другите. Вместо да се борим с вятърни мелници, нека мобилизираме разума си. На първо място трябва да стои рационализмът. А най-страшен е фундаментализмът. Във всичките му форми. И аз се страхувам. А вие?
**Позицията на проф. Мария Радева до медиите е публикувана със съкращения.
Историята е наука за миналото. За събития, на които няма живи свидетели, единственият начин да знаем за тях е като прочетем написаното някога от някого или слушаме преразкази. От тук идва невъзможността да са описани обективно. А всяка истина е многолика. Ако съвременните възгледи за толерантност ни се струват прогресивни, то те не са били винаги принцип във взаимоотношенията между различните държави, етноси, персони дори. "Какви хора искаме да възпитаме - толерантни личности, готови да приемат „другите" до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация"?" Мисля, че преди да се учат децата да приемат когото и да било, би трябвало да знаят за себе си. " Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България." Любопитно ми е какво е в момента правилното, политкоректното отношение към История славянобългарска на Паисий и към Епопея на забравените на Иван Вазов , точно в този контекст. "Учебникът носи дух на толерантност... Той опредметява посланията на българската конституция и декларираните в нея „общочовешки ценности: свобода, мир, равенство, справедливост, търпимост". Но е учебник за миналото, когато са били други ценностите, а по турско време не е имало нито свобода, нито мир, нито равенство, нито справедливост, освен в някои митове и легенди, в които много рядко се разказва за някой мъдър и справедлив ага. И ако информацията за събитията се поднася така видоизменено, омекотено, какво би накарало четящият я, да си направи изводи за бъдещето? Защото какъв е смисълът от историята иначе?
Вдясно ни представят опонентите, особено единия : "Директорът на Историческия музей в Добрич Костадин Костадинов ... . На предстоящия вот Константинов, който ..." Е кои са тия двамата човеци!? Костадин и Константин са различни имена. Не може така неуважително и пренебрежително да се отнасяте към човека и името му. На мен отдавна ми дойде до панделката от неглижирането на правописа, от некоректно цитиране, от елементарните опити за манипулиране, от тъпи изтъркани клиширани статийчета, от двоен стандарт при цензурирането и не ща да съм толерантна, щото отдавна съм била в трети клас, а тогава учебниците ни учеха на антагонизъм към неистината, безчестието и предателството.
До всички либерали, всякакви там социалисти, и онези там с объркана сексуална идентичност, нагаждачи и простаци от всяккакъв калибър и профил : радвайте се и се веселете, взаимно си изпращайте подаръци, (Откровение 11:10) защото сега виждате плода на собствените си усилия да докажете че исляма е религия на толерантността и мира, и че всички религии по света са достойни за уважение; Също и на усилията ви да подтиснете и накажете всеки който се осмели да критикува исляма, или пък още по-лошо, да спомене името на ислямския лъже-пророк с неуважение; Искам сега оня малоумник от Бъкингхам да се обади от някъде и да обясни как той ще стане защитник на верите, и измежду тях и на исляма; също искам мнението на всички онези монархисти, които скачат като недоклани петли, когато аз обидя некое величество; Искам 'Кривия Макарон', да ми изцитира как "Бог е мъртав", и как "Супер Човеко" че победи; Прочее, радвайте и веселете се, защото това ще ви бъде утехата . . .
Най-очевидната причина защо трябва да се променят учебниците е човек да прочете коментарите на някои гланцирани мозъци тук. Тия дето коментират толкова озлобено статията съм сигурен, че не са чели и старите учебници, така че не знам с какво основание обсъждат какво да има в новите.
Аз само да попитам: а защо след като възпитаваме децата в толерантност, даже и какви учебници са им написали, агресията в училищата ескалира? А и да допълня списъка с глупости писани в учебниците: учебна тетрадка по човекът и природата за 3 клас на Булвест твърди, че можете да получите изкълчване на черепа. Да, точно така, не се пули на екрана. Правилно си го прочел.
Да не се чудим , защо образованието ни е на това ниво! Докато има такива професори и студенти които да им вярват! Да са ни живи и здрави! Навремето , в ПУ-то имаше един професор , по повод един шарж , в който го представяха като колач а студентите , като говеда на заколение , беше казал , че докато има говеда , ше има и колачи. Та докато има говеда да търпят такива........
„Затова за периода на османското владичество започваме с мирното съжителство. С това, че десетки поколения са съумели да живеят заедно.....” На мене ми харесва такова начало, защото то се подкрепя от обективни факти, които са неоспорими. Например Симеон Радев в книгата си „Строители на съвременна България”,когато описва събитията, свързани с Учредителното събрание от 1878 във Велико Търново, изрично подчертава, че турското население в Свободна България е било пропорционално представено в това събрание от представители от своя етнос. Този факт сам по себе си е показателен, и то само няколко години след Априлското въстание, когато е бил съвсем пресен споменът от кланетата и пожарищата и е доказателство, че турците, като цяло не са били демонизирани (както, като куриоз, е сега) от българите и че не е съществувала непримирима омраза към тях. Нашите предци са били жертви и свидетели на ужасно насилие, но са били достатъчно мъдри за да отделят главорезите от мирните и добри хора, независимо, че и те са турци и да ги приемат като равноправни поданици на новоосвободената българска държава. Друг източник е „Българският Великден или страстите български” на Тончо Жечев. Тези, които са прочели тази книга, ще разберат какво имам предвид. Достатъчно е да припомня, че в столицата наТурската империя Цариград са живяли десетки хиляди българи и то не като роби, а като търговци и занаятчии, които са притежавали собственост, преуспявали са и са се замогвали икономически. И дори, колкото и парадоксално да звучи, ние, българите, сме наследствено лоши като граждани, липсва ни чувство за отговорност в сравнение с жителите на Западна Европа, заради сравнително по-малко строгите наказания в Турската империя по време на Средновековието. Така например, ако един британец, или французин открадне една кокошка, обикновенно са го окачали на бесилото, докато турския кадия за такова престъпление отсъждал на престъпника да му ударвт 20 тояги и го пущали да си върви, поживо, поздраво.
Историята е богатство в добри ръце и опасно оръжие в злонамерени. Така е било от как свят светува - каквото, владетелят нареди, това е длъжен да напише летописеца. Едва ли тази професорка и целия кръг от съавтори на своя глава са приценили, че им трябва толерантно общество, а не терористи. Наредбата идва от МОН, което следва избрания от държавата курс. Че наистина защо са и на държавата информирани терористи, опита с протестите, студенческите акции и пр. им показва, че е невъзможна безпрепядствена политика. Друго си е едно толерантно, лесно за убеждаване покорно, обработено още от деца общество. Преди години при някои професори на изпитите по история студентите са могли да забравят за положителна оценка, ако кажат, че сме били "под турско робство", трябвало да е "турско владичество", а при "някои професори" дори "турско присътствие". Сигурно и сега е така и така е по целия свят.
Ману, попресолила си манджата малко. Ти си млада и явно си успешен продукт на машината за изглаждане на ръбове. Излиза, че историята е безсмислена, щом я изопачаваме, редактираме, адаптираме към повелите в момента. Излишни стават музеите. Кажи това на уредниците им в Бухенвалт например или в Белфаст.
"...Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили - изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде - ужас след ужас..." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%8E%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8A%D1%81_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B3%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD И бременните са били най-ценни за наръгване - с едно движение 2 неверника - повече девственици за правоверния в името на Турската империя. Големо добруване е било. Почти както си добруват палестинците със изрелците в момента.
кожна болест по нечистоплътни крайници в захлас, каквото означава никът ти, разпознавам в начина ти на писане съвременен башибозук. Бесът ти и омразата ти към България и българите е физически осезаема, бъди сигурен, че сме отвратени от теб и това което те прави такъв. Бъди сигурен също, че сме горди с българската история, с българския народ, с българското бъдеще и дори с настоящето, което въпреки канските, зверски опити да бъде почернено от такива като тебе, между другото вече разпознаваеми, системно тренирани от външни сили да се представят за част от България.
тая екзема сериозно се е загнездила в кожата на стъпалото на левия крак на уебкафето и разнася характерни миризми. ще трябва по-често мазане с ламизил. Много ви трови Левски с невероятно успешната си тайна завера. С това, че успява на цялата територия на поробена България да организира тайна мрежа, да събере пари, да достави оръжие и най-важното да събуди духа на народа 500 години тъпкан и душен в пепелта. Това чудо на възкресението.. но няма смисъл ти познаваш всички съвременни строители и всичко ти е ясно - виждам...
Чест прави на редколегията актуализирането на информацията вдясно.
Не е намясто тази дума „робство”! Вазов, е поставил заглавие на своя прочут роман не „Под робството”, а „Под игото”, в смисъл „Под гнета” . През периода, за който говорим, българите не са били роби. (Априлскотo въстание не е било нещо като повторение на въстанието на робите на Спартак). Българите са били политически зависими, управниците ни на всички нива са били турци, езикът ни е бил само за битова употреба, съществувала е дискриминация на етнически и религиозен принцип. Съдиите са били пристрастни. Но това е характерно за всички по онова време империи – Австроунгарска, Британска, Руска, Френска............ Никъде „аборигените” не са имали равни права със „сахибите”. Така е било и в Турската империя.
А за "Епопея на забравените" как ще изкоментирате?