„За първи път сега българите могат да разговарят необременено за бъдещето си. А следователно, за първи път е възможно и да преговарят за него. Не че някой беше забранил това. Но преходът е нещо като матрица, която структурно ограничава възможностите на участващите в него".
Кратка част от трактовката на Андрей Райчев за постпреходната ситуация в България от книгата „Какво се случи" в съавторство с Кънчо Стойчев, в която двамата социолози интерпретират т.нар. български преход и обявяват неговия край.
Табутата от 90-те вече ги няма. Ако по време на прехода не можеше да се проблематизира бъдещето на България, „следпреходното политическо пространство бързо се изпълва с носителите на алтернативни идеи, с националистически платформи и партии, с комунистически такива, с евроскептични нагласи, с антидемократични намерения...
Самата борба за свобода става някак си свободна, което не е малко", казва прекият свидетел на прехода Андрей Райчев, в чийто BG Positive модел основните линии са пътят на България към Европа, скъсването с двуполюсният модел в политическото пространство...И боравенето със свободата - макар и с двете й остриета.
Личността
За съжаление повечето хора, които заслужават внимание през последните десет години са политици.
Макар и като цяло да е подложен на съмнение от хората, най-общо казано българският политически елит - тези, които ръководиха държавата, от най-синьо до най-червено, се справиха с политическата си задача. С основната задача да вкарат България в Европа. Не беше никак лесно. Но те се справиха.
Разбира се, имаме и творци, с които можем да се гордеем, като например Виктор Пасков. Писател, когото нацията трябва чете и да изучава в училище.
Не мога да пропусна и големите успехи на гросмайстора Веселин Топалов, световен шампион за 2005-2006 г., и на Антоанета Стефанова, която през 2004 г. стана световен шампион по шахмат за жени.
Събитието
1 януари 2007 г. България официално стана член на Европейския съюз.
Българите много искаха да влязат в Европа и продължават да искат да бъдат в Европа. Но къде поради типично по български подценяване на хубавото и надценяване на лошото, къде просто поради къса памет, забравят за това огромно постижение. А това постижение е не само на елита, то е постижение на целия народ. Който го изгладува - и какво ли не още, за да се случи.
Колкото до това дали българинът се възползва от това събитие - той го използва всеки ден, всяка секунда. Българинът е в принципно друго, в най-доброто възможно в историята си международно и човешко положение.
Явлението
Това явление, както всички явления, е нож с две остриета - българинът през последните 10 години стана свободен. Той формално беше свободен от 90-те години, но тогава някакси хората се чувстваха задължени - да гласуват за еди-кой си, да мислят еди-какво си, да не се изложат пред чужденците...
Българинът се чувстваше длъжен да избира между някаква предишна червена и сегашна много важна и модерна синя сила.
Това отпадна. Човек се чувства изключително свободен в политическото си, апропо - сексуално поведение. Българинът видя света какъвто е, попадна в реалността. И обитава тази реалност.
Друг въпрос е резулатът - на българина малко груби неща продължават да му харесват: скара се с елита си, избира хора, на които им липсват минимални културни предпоставки, но всичко това е обратната страна на тази свобода и безспорно най-важното явление за последните 10 години.
Откритието
За огромно съжаление, точните науки чисто и просто увяхнаха. Не са били в кой знае какъв разцвет никога, но в момента са съвсем зле.
Но в хуманитарните науки има много интересни постижения, като тези на Деян Деянов и редица други автори. В Софийския университет например катедрата по културология е изключително интересна, както и работата на Харалан Александров в Нов български университет. Има разцвет на хуманитаристиката, но тя е свързана с пълна липса на интерес към нея. Просто българинът не се интересува в момента от нищо, освен от пари.
Творбата
От нещата, които много ми харесват, е „Ези-тура" на Деян Енев, предпоследният му сборник с разкази, който излезе през 2000 г. Голямо произведение, което дълго ще съществува.
Мисля, че Бойко Ламбовски разцъфтя като талант, а не мога да пропусна и Виктор Пасков - макар че вече го споменах.
За жалост не знам какво е положението в българския театър, защото не ходя, а за другите области на изкуството нищо не смея да кажа.
Българското кино никога не е било на кой знае какво равнище - нито лошо, нито добро, средно ниво. Бих отбелязал обаче българската сапунена опера („Стъклен дом"), която тази година започна по бTV. И то като голямо културно събитие, което имаше особен предвестник - интереса към турските сериали. Това показва, че нацията започва да води някакъв интимен задушевен живот. И един от глупавите, признавам, но важни еквиваленти на този живот е тази сапунена опера. Така че този филм е голям успех.
Повратната точка
Влизането в Европа, разбира се, от международна гледна точка, а от вътрешна - идването на цар Симеон. Неговата поява скъса двуполюсния модел. Ние за месеци унищожихме отрицателното наследство на 90-те години - омразата, подчинена на разделението между червени и сини, свръхполитизацията. Това всичко приключи със Сакскобургготски в началото на неговия мандат.
Незабравимото
В България няма незабравими неща. Нашата нация много бързо забравя. Може би това, че вървим към Европа. Събитие, което ще има столетни последствия за България.
Не можем обачè да му отречем сугествният, професионално йезуитски начин, по който си защитава тезите. На мен ми е безкрайно симпатичен този човек.. Сигурно щото не съм от елита и вярвам, че точно такъв човек не случайно е "елитизиран" в смисъл на позабогатял. Кой колкото може...
КОЙТО КАКВОТО ОТКРАДНАЛ – ОТКРАДНАЛ, ДА ЗАБРАВИМ, ЗАЩОТО ПРЕХОДЪТ СВЪРШИ!!! ДА ГЛЕДАМЕ НАПРЕД… Това ми хареса. Браво Пламене! Има и още сакрални мъдрости от сорта - ГАДНИТЕ ЗАПАДНИ ДЪРЖАВИ ОТ ЕС НИ СЕ БЪРКАТ ГРУБО ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ КАТО НИ КАРАТ ДА СИ СПАЗВАМЕ ЗАКОНИТЕ И СЕ ОПИТВАТ ДА НИ ПРЕЧАТ ДА СИ КРАДЕМ КАКТО СМЕ СИ СВИКНАЛИ. А за Андрей Райчев какво да кажа - За неговите връзки с ДС всички знаем, но дали ще научим нущо за неговите връски с КГБ?
Комунистически наглеци! Като оня със сестрата, дето взимаха вината с мезета! Заради такива е измислена историята за 'Кой е най-добрия комунист?' А Един български министърпредседател(Ал. Стамболийски) им го е казал в Народното събрание: "Вие, комунистите, сте като скакалците! Откъдето минете, след вас нищо не остава!"
Казах вече, че много ми хареса това - "КОЙТО КРАЛ - КРАЛ, ДА ЗАБРАВИМ МИНАЛОТО И ДА ГЛЕДАМЕ НАПРЕД!" А какво ще кажете за това -"КОЙТО КЛАЛ - КЛАЛ, ДА ЗАБРАВИМ МИНАЛОТО И ДА ГЛЕДАМЕ НАПРЕД! Такива наглеци като Райчев твърде вероятно споделят и този лозунг. Трябваше да има лустрация! За съжаление вече е късно.