48 на сто от българите вярват на църквата?

Тъжно но факт. Не мисля обаче, че резултатите са платени. В действителност толкова хора вярват. Аз дори познавам няколко фундаменталисти, които смятат че светът е на 6000 години. Без коментар. Разбирам че автора търси разумно и обективно население, но болшинството от хората не са способни на това. Защото: а) не е лесно да се мисли б) за да бъдеш обективен, трябва а приемеш че може да грешиш в) трябва да се лишиш от изключително приятни и успокояващи психиката розови очила да погледнеш светът, такъв какъвто е. В началото е голям шок и повечето слагат очилата твърде бързо, преди да свикнат със светлината.

Според същото проучване, вдъхновило автора на тази статия, 40% вярват на ГЕРБ, 42% вярват на полицията, 27% одобряват Божидар Димитров, а 36% се кефят на Георги Първанов. На този фон, че 48% вярвали в църквата ми се вижда даже малък процент. Що да не одобряват 48% църквата, като представата им за църква и религия се свежда до боядисване на яйца, ядене на козунаци и и театрални сватбени ритуали. Но както правилно е отбелязано, тя църквата сама се е поставила в това положение, че то и в какво друго положение да бъде с тия явни, скрити и полуприкрити агенти.

А какво означава "варват в църквата" въпросат може да е одобрявам и неодобрявам. Вярвам в някаква организация е странно

Коментарът на АртПепър ме наведе на един въпрос към автора, та да попитам аз : Я да обясни, за какво й е на Църквата да плаща за такива проучвания, като е най-големия земевладелец в държавата и не плаща данъци и осигуровки? Тя е постигнала данъчната нирвана и е покорила имуществения Олипм, в българското му измерение разбира се. И ще му отговоря защо българите й вярват, това разбира се, ако повярваме на представителната извадка на Мира Янова. Вряват на Църквата, защото Църквата като такава не краде от техните данъци и осигуровки, не ги облага с данъци, не се намесва в личните им отношения, не ги заставя да вярват или да не вярват в нещо, не ги принуждава да променят хранителните си навици, нито възгледите си за брака, семейството, разводите, изневерите. Струва ми се, че е безсмислено да изброявам повече причини.

Константине, защо не сравниш данните за престъпността от религиозната Америка с атеистичните скандинавски държави? Хайде тичай и се върни да кажеш какво си открил. Хермине, Напротив, църквата те кара да вярваш във всякакви глупости. Говорещи храсти и змии, космически дядо с брада и хайде да не изброявам. Не само това, в момента има движение да се върне вероучението в училищата. Ако успеят, вашите деца ще учат тези глупости вместо фактите които сме открили за света и законите на които се подчинява. Баба ми работеше преди години работеше в една църква и е била свидетел на доста пикантни сцени. Попове се бият за кръщене, борба кой да вземе храна и кърпи и тн. Всеки път когато някой почине, кръсти се, ожени се и тн. влизат пари в църквата. Необложени с данъци. Пари на данъкоплатците, които никой не следи къде и как се харчат. Да ви подсещам ли за охраната и мерцедесите на Николай? Че и други като него. Църквата не принуждава хората да сменят хранителните си навици ? Постенето какво е според вас? Църквата не се намесва в личните отношения? Квиченето по повод светски събития като концерта на Мадона и протеста на гейовете какво бяха? Не е ли това насаждане на омраза и дефиниране какво трябва да бъде бракът според тях? Че и ордени раздадоха след това на разни включили се в мученето. Църквата като доктрина е по своето същество диктатура. И имаме късмет че живеем в светска държава, възприела европейските ценности. Имаме разделение между власт и църква. Вече видяхме какво е когато църквата има политическа власт - инквизиции, религиозни войни, горене на вещици. И ние сме дали нещо на света в това отношение - насилственото и кърваво покръстване и гоненията на богомилите. И това не е характерно само за Християнството. Вижте само днешен Иран или Саудитска Арабия.

Константин да църквата е държавна институция там, но хората масово са атеисти/агностици. Така че думите са ми напълно резонни. Твърдиш че престъпността е в пъти по ниска в религиозните региони? Къде са ти доказателствата? Покажи научно изследване, статистики, корелации. Или просто чувстваш вътрешно че е така? Ето няколко референции, статия и 2 труда любопитни за четене. http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article571206.ece - статия http://moses.creighton.edu/JRS/2005/2005-11.html - изследване http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1745-9125.1995.tb01176.x/abstract - изследване Отворете данните на ООН по демография и ще забележите следната взаимовръзка: 1) религиозност - ниско образование - висока престъпност - слаба икономика - висока раждаемост 2) слаба религиозност - високо образование - ниска престъпност - благоденствуваща икономика - ниска раждаемост Това са фактите, съжалявам че са такива, но са такива. Просто са такива. Можеш да ги приемеш, а можеш и да живееш в измислени светове, в които тези данни не съществуват. С тези неща не казвам че религията е корена на злото, тя е просто една от съставните му части. Тя е просто дефект на младите ни съзнания, наскоро пробудили се от древната тъмнината на животинския ум. Знам че е трудно и болезнено, но ще е полезно за нас ако вземем да спрем да живеем във фантазии а погледнем обективната реалност в очите. Защото всичко друго е психоза. Погледнете само изплашения Константин. Заболял, уплашил се че е смъртен и намерил това което иска да чуе в религията. Мисля че за психолозите повече думи са излишни. А каква е реалността? Той е жив благодарение на усилията на десетки медицински работници, хиляди учени създали лекарства и лекарски техники на базата на емпиричен анализ на реалността. Каква благодарност получават те? Заболява нашия, оживява и о господ ме спаси. Трябва ли да живеем във фантазии, които удовлетворяват изискванията ни? По щастливи ли сме? Да може би, но и пияният е по щастлив от трезвеника, защо всички да не сме постоянно пияни тогава?

Извинавям се и аз, че поствам мнетие толкова късно, но се надявам темата да е все още интересна: ot4eto 1) религиозност - ниско образование - висока престъпност - слаба икономика - висока раждаемост ------------------------------------------------------------------------------------- С това не съм много съгласен, САЩ е една от страните с най-религиозна население, пона по лични наблюдения. Трябва ли да живеем във фантазии, които удовлетворяват изискванията ни? По щастливи ли сме? Да може би, но и пияният е по щастлив от трезвеника, защо всички да не сме постоянно пияни тогава? ----------------------------------------------------------------------------------------------- Ами в исвестен смисъл-да. Според религията, целта на "злото" ( както и да го разбираш), не се състои в това да те унищожи и убие, а в това да те накара да му служиш. А също според тази религия, главното оръжие на същото това "зло" с което те кара да му служиш е страхът от смъртта и болката. Както твоята, така и тази тази на близките ти.Та от там, религията казва, че тъй като нямаме даказателства за това какво става след смъртта, ако вярваме в задгробният живот, ние можем да стигнем до състояние на духа в което не се страхуваме от това че ще умрем, а човек достъгнал до такъв "акъл" никой нищо не може да го накара да направи насила. Защото няма с какво да го уплаши. И злото ще стане безсилно. Така и само така. Това не е само според християнството, но и според будизма. А ако приемем това, ще видим, че целта на религията е същата като на науката - да промени начина на мислене на хората. Тогава защо да е за изхвърляне. Надявам се да му разбираш, защото за да се изразя достатъчно ясно, в такава тема, трабва да изпиша поне една страница.

boris, ще започна отзад напред. Първо, науката и религията са едно и също нещо. Науката е комплекс от знания и теории, добити на базата на проверими експерименти и наблюдения. Религията е философия на вярата - не мисли, не питай, не се съмнявай - вярвай. Науката и религията имат напълно противоположни цели. Науката се занимава с опознаването на естествения свят и тя работи, само се огледай. Религията се занимава с митове, легенди, суеверия и т.н. трансцедентен свят. Първата категория може да се тества, втората трябва да се приеме на вяра, т.е. тя е догма. Науката взима своите заключения от наличните факти, затова тя постоянно се усъвършенства. Религията отрича фактите, различни от нейната догма. Науката възнаграждава най-високо хората които оборват някоя нейна теория. Например Айнщайн, показал че нютоновата теория е непълна. Ако днес оборите която и да е теория в науката, бъдете сигурен че ще получите нобелова награда. Религията възнаграждава тези които откриват факти за нея и отхвърля напълно тези които намерят факти против нея. Тя не се променя и развива защото е базирана на вяра. По същество, религията е философия на невежеството. Ти имаш обяснение за всичко и нищо. Не е нужно да търсиш и задаваш въпроси как работи нещо. Бог го е направил, точка. Сега, относно аргумента за ползата на липсата на страх от смъртта. Има ползи, но има и редица недостатъци. Първо, това е лъжа. Второ, липсата на страх от смъртта кара хората да правят ужасни неща. 1. Те уважават по-малко живота и следователно са по склонни да убият 2. Взривяват се в самоубийствени атентати в името на своя бог 3. Ако твоя политик вярва в задгробния живот, каква е гаранцията че ще положи всички усилия, за да подобри животът тук, на земята? 4. Контролът над хората чрез страх или обещания винаги е диктатура. Никой не може да ме убеди че диктатурата е нещо хубаво. (Не не съм анархист) Да ние хората имаме инстинкт за самосъхранение. Паникьосани сме от мисълта за смъртта. Затова фантазиите на църквата се продават като топъл хляб. Изключително трудно е човек да преодолее себе си и изкушенията на фантазиите и да стане атеист/агностик. Аз лично минах през доста фази и четене преди да стигна до тези си убеждения. Борис, ти чел ли си Библията?

ot4eto ------------------------------------------------------------------------------- И аз ще започна от зад напред. Да, чел съм Библията и мисля че съм я чел "по смисъл" а не буквално. В тази тема, обаче няма дя се впускам защото за нея ми трябва конкретен въпрос върху който да пиша. Ще опитам накратко: "По същество, религията е философия на невежеството. Ти имаш обяснение за всичко и нищо. Не е нужно да търсиш и задаваш въпроси как работи нещо. Бог го е направил, точка." Учението на Иисус ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ЗАНИМАВА С ТЕЗИ ВЪПРОСИ. Християнското учение се занимава с въпросите относно отношението на хората едни към други. Тоест "християнин" е човек който се отнася със своя брат човека по начина по-който е говорил Иисус. И така наречената "вяра" не е способността да се подчиняваш сляпо на някакви "заповеди" ( освен ако не бъркаш вярата с черквите поповете имами и прочие), а в това да вършиш добро по собствена воля. Тоест "доброто" е неотделимо от "вярата" защото ако правиш нещо добро по някакви логически причини то вече не е нищо добро, то е просто обикновенно сметкаджийство. "Науката взима своите заключения от наличните факти, затова тя постоянно се усъвършенства. Религията отрича фактите, различни от нейната догма." Ми добре - Иисус е казал - "обичай ближният тъй както себе си" в това се заключава основният смисъл на религията. Ами хайде заеми се ти да обориш този "факт" Едва ли ще можеш просто, защото той не е факт, а е насока - "път" по който някой ти е препоръчал да вървиш. Ако искаш върви, ако искаш недей. Религията не може да обоснове "логически" защо трябва да правиш това, защото ако го направи това е аналогично с това да заповядаш на някой да ти бъде приятел или да заповядаш на някоя робиня да те обича. Тя ще се подчини, но това не е никаква обич. Любов може да ти даде и някой който дори си наранил, какава "логика" какви пет лева? Това "противоречие" което откриваш между наука и религия е пълен абсурд, то е все едно някой корифей по геометрия да се чуди защо червеното не е крадратно - тоест абсолютизираш едни понятия и си мислиш, че те трябва да се отнасят за всички. "Науката се занимава с опознаването на естествения свят и тя работи, само се огледай. Религията се занимава с митове, легенди, суеверия и т.н. трансцедентен свят. Първата категория може да се тества, втората трябва да се приеме на вяра, т.е. тя е догма." Науката също се основава само и единствено на СЛЯПАТА ВЯРА, че ако резултата от един милион идентични експеримента е един и същ, то резултата от милион и първият експеримент ще е същият. На това се основават всички теории описващи "обективната реалност". Докажи ми точните причини поради които ние Знаем, че ще е такъв милион и първият резултат а не вярваме в това.

Здравей Борис, относно първия ти абзац: Не Исус не говори само за отношенията между хората ами и за устройството на "земята и небето". Въвежда концепции като вечния огън на ада, където горят душите и много други. Вярата е точно това което казвам, това което ти наричаш вяра е морал. Моля погледни в тълковния речник. И точно това изисква вярата - да се подчиняваш сляпо на догмата, без да задаваш въпроси. Виж в другия пост съм ти дал няколко цитата, може да ги свериш с библията си какво ни казва Исус. Ще добавя и (по-памет): "Тесни са вратите на рая и само тези които ме обикнат ще минат от там". Принципа на моркова и камшика е основно залегнал в библията и сплашване или галене на емоциите има почти от всяка страница. Доброто не само е напълно отделно от вярата но то е и субективно. Например не лъжи, лъжата е грях. Добре ако видиш жена запъхтяна и в кръв, която те помоли за подслон и ти я пуснеш и пет минути по късно ще се появи запъхтян мъж с брадва и пита дали си виждал една жена, какъв ще е отговора ти? Няма абсолютна морална истина. Има човешки инстинкти и взаимоотношения, които са субективни и динамични и се променят постоянно. Концепция като обичай ближния си е похвална и добра в едно улегнало общество. Но когато на вратата тропа агресивна раса, която е готова да отнеме правата ти, живота ти или собствеността ти, субективните морални правила диктуват друго поведение. Именно по-логически причини трябва да се прави добро и редица философи са се заели с тези въпроси и са стигнали много по-далеч от Исус. Бързи два примера. Педофилия и робство. Неща които се подкрепят от Исус, днес няма нормален човек, който да ги приема. ---- Относно втория абзац: Не, не е основния смисъл на религията в обичай ближния. Не знам каква библия си чел. Основен принцип на библията е вярата в Бог. Сляпото подчинение и ориентацията на целият ти живот така, че да му бъде угодено. Аз знам че това е принципа който ти виждаш. Поздравления, значи си добър човек. Но това е селективен избор, на принципа на твоите желания. За да бъдеш безпристрастен в оценката си обаче, не трябва да си затваряш очите пред лошите неща. А че религията не може да се обоснове логически съм напълно съгласен. Логиката изисква доказателства и аргументи, с каквито религията не разполага. Само откъслечни митове по подобие на регионалните религии. Иронично е че споменаваш робството в този абзац. В същата тази библия има указания как да биеш роба си !?!?!? Що се отнася до религията и науката, това беше и моята мисъл. Нямат нищо общо. Едното е реалност, другото въображаем измислен свят. ----- Относно третия абзац. Разбирам че не познаваш науката. Ако я познаваше, с голяма вероятност нямаше да си вярващ. Не, науката не се основава на ВЯРА, тя се основава на факти. В момента в който се появят факти против някаква теория, тя представа да бъде валидна. Интересно, колко факти са нужни за да направят религията невалидна в този конспект? Например емпиричните доказателства че моленето на господ няма никакъв ефект. Това което казваш за експериментите е доста неточен пример, но ще го ползваме с него. Когато науката направи един милион и първия експеримент и види че се случва нещо различно, е да потърси обяснение и нова теория. Те затова живеят учените, за неизвестни и за загадки. Един учен се радва когато има грешка и нещо в теорията не работи. Ще цитирам Шрьодингер - "Тук има грешка, най накрая имаме прогрес". Точно затова науката не е вяра. Защото тя приема фактите такива каквито са. Тя не тръгва с предпоставка какво трябва да се търси, тя просто търси...пък каквото открие. Научния прогрес, новите теории които уточняват старите са ярко доказателство за това. Религията от своя страна, когато стигне до 1 милион и първия експеримент, просто подминава все едно не съществува. Това е вярата. Това е философия на невежеството и отказа от обективно изследване на прекрасния свят в който живеем. Теориите на науката нямат силата на аксиоми. Аксиоми има само в математиката. Това с което разполага науката е най-добрата версия за знанията ни за света, ако щеш. Относно природните закони - най-близките до реалността до колкото можем. В действителност има не отговорени въпроси - имало е и ще има. Но на базата на това да скачаш на ... магии и чудеса? Това е типичната човешка характеристика, когато се изправи пред бяло петно от света което не разбира, да го запълва с образи мечти и фантазии. Четейки Библията виждаме точно това, суеверията, страховете и надеждите - митовете и легендите на едни хора живеели в бронзовата епоха.

ot4eto -------------------------------------------- Ами продължавам да не съм удовлетворен от отговора за последната част ( да кажем че съм съгласен с доводите ти за предишните макар че именно според библията вярата в Бог и любовтта към ближният да е наистина една и също, ще цитирам по необходимост) Аз може и да не познавам науката но за мен създаването на научна теория по същества е точно това - да прави предсказания на базата на вярването, че щом даден експеримент е дал дадени резултати, то повтарянето на същият екперимент при абсолютно същите условия ще даде същият резултат. Това се нарича "физически закони" или нещо подобно и върху него се градят теорийте. Молбата ми беше да ми обясниш ЗАЩО приемаме че "щом даден експеримент е дал дадени резултати, то повтарянето на същият екперимент при абсолютно същите условия ще даде същият резултат" Моля?

Още веднъж, не става въпрос за вяра а за убеждения. Науката има механизми за корекция на грешките и награждава най-високо този, който обори установената теория. Тя не е догматична и не става въпрос за вяра а за наблюдения. Просто изследваме светът такъв какъвто е, какъвто се окаже - такъв да бъде. Вярата не изисква факти и наблюдения, това е дефиницията и, по тази причина е неприложима върху науката освен разговорен термин. Така че въпроса ти е донякъде некоректно зададен. Второ науката е обширна и трябва да уточниш за какво именно говориш. Например в квантовата физика, този природен феномен е ежедневия. Там се работи с вероятности. Това е най-точната наука до момента за описанието на реалния свят. И тя работи с теория на вероятностите. Т.е. имаш 56% шанс един електрон да е на определено място. И ако бомбандираш с електрони в тази посока, именно 56% от тях до 12тия десетичен знак зад запетаята ще бъдат там. Ето ти един реален пример, как експериментите не се повтарят винаги, но науката е приела реалността такава каквато и се иска. Един от най-големите противници на новата квантова теория е Айнщайн (който я е и създал, което е иронично) и привържениците на детерминизма. Но с годините фактите го убеждават. Всъщност пионерите на тази теория са шепа учени изправени пред всемогъщия му авторитет. Но както се казва, когато фактите говорят и боговете мълчат ;) Така че възможно е планетата ни на 1 трилион и първото си завъртане изведнъж да скочи на милиард километра от слънцето ни и да измрем всички. Това не е невъзможно, просто е крайно невероятно. Според законите на физиката ще са нужни милиарди и милиарди живота на вселената ни за да наблюдаваме подобно явление. Така че твоя въпрос вече е факт в науката от столетие. Ако оставим на страна фактите и квантовата теория и погледнем философски на въпроса. Ние сме приели неизменността на физическите закони, но какво ще се случи ако нов експеримент излезе от рамките на очакванията. Ако вярвахме, щеше ли един експеримент да разколебае вярата ни? Ако не си съгласен, питай един вярващ. Не, науката просто ще отчете този факт и ще се опита да го обясни...защото така работи тя. Опитва се да обясни светът в който живеем.

ot4eto -------------------------------------------------------------------- Това за което ми говориш ми е пределно ясно от много одавна. Същите твой примири и аз самият съм ги давал на мойте опоненти преди бая години. Но моят въпрос си остава, поне не съм си намерил отговор в контекста на науката. Тоест ако поредният от експериментите не отговори на очакванията, учените ще решат че теорията им не е вярна, въобще няма да им мине през ума че физични закони не съществуват, "че Годпод играе на зарове" и ще продължават да вярват че Вселената се подчинява на причинно следствената връзка. И че това което правят, има смисъл тоест, че Вселената е познавайма. Тоест поздравления за всички учени търсещи смисъла, но ха ха ха нали се сещаш, че то да си "дълбоко убеден че Светът е логически познаваем и има смисъл" е същото като да вярвяш че има смисъл да следваш разни "Божии закони", въпреки че не можеш да го докажеш. ( или може би те ще ми го докажеш?) Тоест като ангелите с ботуши, дето никой не ги е виждал без ботуши. Стивън Хокинг, нали за това толкова се ядосва че "науката стана толкова сложна, че на учените не им остава време да осмислят филосовското последствие на теориите им, а философите не могат да ги разберат." Е надявам се някога да се роди гений дето да може да извлича "екстракта" от всички аспекти на човешката култура. До тогвава не знам.

Привет отново, "Но моят въпрос си остава, поне не съм си намерил отговор в контекста на науката." не знам какво още да ти кажа за да ти покажа че науката не е базирана на вяра. Още веднъж те приканвам да видиш дефиницията на вяра в речника. Религията, която е базирана на вярата се изработила редица инструменти за аргументиране на изключенията от правилото. Сещам се за забавна история, когато Галилей извикал няколко епископа да им покаже спътниците на Юпитер, част от тях не искали да погледнат за да не се урочасат, а другите обявили че дявола слага неща в телескопа. Да, вечния аргумент когато губят спора - магията на дявола или бога. Ти може би търсиш друг контекст, но така зададен въпроса ти, не може да отговори на смисъла който търсиш. Това което ти търсиш е задоволяването на някаква вътрешна потребност светът да бъде някакъв друг а не такъв какъвто е. Природата не е детерминистична и това е приет факт. Ако трябва да съм фактологично точен - всъщност е , просто няма инструмент който да измери взаимодействието на всички атоми по-времето на големия взрив, без да им повлияе и да изчисли всички квантови флуктуации до момента. Така че да, никога няма до край да разберем природата, но можем да се доближим безкрайно близко. През последните няколко стотина години сме обяснили милиони феномени считани за дело на Бог. Систематично, всеки път, без прекъсване, без изключения Бог отстъпва от тези територии. За момента Бог нито веднъж не е отбелязал точка. Резултатът е нещо от срота 1 милион на нула. Какво те кара да мислиш че в следващото неизследвано петно от нашите познания, ровичкайки ще открием аргумент в негова полза и той ще отбележи точка? Не казвам че е невъзможно, но виж вероятностите. Да си обясниш природата чрез Бог се изисква огромен скок на вярата. От гледна точка на логиката е абсолютно безпочвено да се смята че го има, след като няма негови проявления. Да не говорим за библията и тамошния Бог, пълен с човешки емоции, по наш образ и подобие и крайно провинциален на фона на огромната вселена, който постоянно се меси в делата на ...древни пустинни племена. Така ли се разкрива той пред нас? Ако трябва да избера 1 милион експеримента пред тепърва очаквания експеримент, който я се случи я не знаеш какво ще избера. Затова, да се аргументираш с бъдеще не състояло се събитие и да поставяш основите на вярванията и живота си на базата на това е грешка според мен. Също така е нелепо да поставяш същите тези убеждения, върху неща които още не разбираме. В средновековието са доказвали Бог чрез дъгата. Не са предполагали че ще разберем какво е дъгата. Не прави същата грешка и ти. Няколко думи още относно философския ти избор. Ще перифразирам Нийл де-Грас Тайсън: Нютон, един от най големите човешки гений. Той е бил религиозен. Той открива законите по-които се движат планетите (наред с много други неща). Изчислява проблема с две тела. Слънце – Земя, готово, луна – земя, готово. Но когато прилага теорията си върху всички тела, които познавал - всички малки взаимни привличания го карат да си мисли че системата ще се разпадне в хаос. Затова той пише в Принципия – само Божествена намеса може да обясни стабилността на небесата. Когато завършва своите трудове той се оттегля да се занимава с ... алхимия. Когато той говори за гравитацията и за орбитите, той не споменава Бог. Това е природен закон, но когато се изправя пред края на своите познания, пред неизвестното и непознаваемото – изниква Бог...който обяснява всичко. Двеста години по късно, великия математик Лаплас, обяснява и изчислява математически всички тези малки привличания и доказва че системата остава сабилна. Когато е извикан при Наполеон, той го пита – къде е Бог във вашата теория. Лаплас отговаря – нямам нужда от тази хипотеза. Можел ли е Нютон да се справи с математиката на Лаплас....като едното нищо. Човека създава висшата математика за няколко месеца, но на върха на своите възможности и познания, той се предава и използва аргумента - Бог. Той се отказва от проблема и трябва да се дойде друг човек, необременен от стигмата Бог и да си каже – я какъв интересен проблем – аз искам да го реша. Това което искам да кажа е, че Бог е философия на невежеството, а науката е философия на познанието. Едното те спира в стремежа ти да научиш повече, защото магически обяснява всичко, а другото те кара да стигнеш до колкото е възможно по далеч в разбирането ти на реалността. В твоя случай, въпреки липсата на всякакви доказателства, ти си преценил/решил/почуствал че Бог е съставил вселената. На този етап ти само търсиш аргументи за и игнорираш тези против. Тъй като Бог не може да бъде доказан или отречен (както и феите между другото), ти вечно можеш да бъдеш окопан в този си избор. Никой аргумент няма да достигне до теб и ще пречупваш фактите през призмата на твоя субективен избор. Понеже съм бил там където си, те приветствам да излезеш от обяснението на всичко и нищо и да погледнеш света в очите. ПС. А за сложността на науката друг път. Това е също интересна тема.

ot4eto Понеже съм бил там където си, те приветствам да излезеш от обяснението на всичко и нищо и да погледнеш света в очите. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- Ами надявах се, вие да ми помогнете и аз да погледна света в очите и заради това ви зададох един съвсем елементарен въпрос -" по какви непредубедени научни причини и доказателства е прието, че Вселената е детерминистична"