Как да променим държавата. Рецепта на психоаналитик

Най-лесно ще е всеки да помогне и да направи каквото може. Възхищавам се на хората, които са способни да се запалят. Аз не мога, изисква се огромна сила на волята за подобно нещо. Те това могат и го правят добре. Как ще стигнем дотам, че всеки да направи каквото може. Това ще е може би още по-трудно.

Наблюдавам и участвам с интерес в протестите, тоест в Протеста, защото той е един - въпреки това, което се втълпява като мнение от медиите и дезорганизаторите.

Искам да помогна с каквото мога и то е да споделя знанията, които имам, с цел да се стигне до едно по-ефективно протестиране, че дори и отвъд. Говоря за това, защото той се проваля въпреки че на всичи им е писнало, уморени са, изтощени и измъчени. За какво става въпрос?

Някои знания, съществуващи от години и предаващи се в различните съсловия остават непозната земя за обикновения човек. Например, повечето от нас, включително и аз, сме с понятия за геометрията, които не са мръднали от разработените от Евклид. В училище ни учат, че две успоредни прави никога не се пресичат, нали? Това не е така. Има и други неща, които си ги мислим всичи, но те не са така.

Ще напредваме лека полека, с примери, нямам за цел да оплета читателя в теория, а по-скоро да я разгърна за него, за да спрат да го оплитат, да го въоръжа с тренирано ухо, което да разграничава онова, което чува, от това което слуша.

Хипнозата например е излязла от окултните школи в края на 19-и началото на 20-и век. Тя винаги е съществувала и различните църкви са я използвали, за да държат хората под контрол. За какво мислите служи кадилото, което нашите свещеници размахват по време на различните церемонии.

Само по себе си то представлява едно огромно махало - същото, което размахва хипнотизаторът пред очите на своята ... жертва. Мисля, че ако хората са знаели за това действие на махалото, Църквата едва ли би царувала през всичките тези векове, които наричаме тъмни, а те са били по-скоро заспали.

Нещо подобно искам да споделя и аз с вас. От около стотина години съществуват понятия, които са станали общоприети. Малко хора всъщност ги разбират. Ако не беше така, то протестите отдавна щяха да са прераснали в един Протест, че дори и повече, прераснали в нещо градивно.

Едно от тия понятия е двойствеността на речта. Има явна реч и неявна, съзната и несъзната. Майсторството на политическата реч е да споменава нещо явно, а то да означава съвсем друго неявно нещо. Или казано по-просто - това, което чувате, не е това, което слушате. Ще се опитам да помогна на всеки да се научи да различава тези две същности на речта, за да се поддаваме по-малко на манипулацията, която е повече от явна, поне за мен.

И така, едно от нещата, които веднага трябва да се споменат е това, че несъзнатото не знае отрицание. На несъзнато ниво отрицанието няма смисъл. Ако сте против Бойко, Доган, мафията или каквото щете и го споменете, то на несъзнато ниво всъщност сте за. Тези, които скандират "против" по начин явен, помагат "за" по начин неявен. Някои го правят от неведение, а други умишлено и с майсторство.

Друго подобно схващане е, че разумът надделява. Той може да вземе превес само в индивидуална ситуация. Груповата ситуация, тълпата не се води от разума. Никога не е било така и никога няма да бъде. Тези, които подканват тълпата към разум и сдържаност, са манипулатори или некомпетентни хора.

Мислете разумно, когато сте сами и преди да се озовете в група или тълпа, а когато това стане, изразете се емоционално. Подгответе се за това, че щом попаднете в тълпа, вашият разум, както и този на другите, ще се подадат на животинското у вас.

Ако не сте мислили какво искате да правите преди това, ставате лесна плячка за тези, които манипулират тълпите. Как го правят - мислят преди това и ако са изкусни, добре, че в нашия случай не е така, лесно ще съумеят да се обърнат към онова вътрешно ухо у всеки човек, което слуша и чува неявната реч.

Съществуват различни начини да се изрази силата на колективната мисъл и воля. Тя нараства, когато индивидуалните мисли и воли съвпадат по време. Мястото не е чак от такова значение. Това е много важно, защото в крайна сметка не е задължително да се събираме всичи на площада, за да протестираме заедно.

Може всеки да го прави там, където се намира в уречения час. Излизането на площада е стара хватка, която от една страна спомага за това най-навитите (пропътувалите, явилите се, пожертвали времето си) да бъдат утешени и същевременно от управляващите преброени. Правят си справка - колко кокошки имат в курника и колко яйца ще снесат.

Най-лошото е, че се създава грешната представа, че който не е на площада, не протестира. Нататък на някои им е ясно какво следва - разделят се хората на две групи и се насочва вниманието и силите им в това да се противопоставят. А те изначално са за едно и също нещо, но не им остава време да се борят за него - разделяй и владей.

В езотериката това се нарича егрегор, а на индивидуално ниво е мисъл-форма, което е феноменологично понятие. В транс сърфинга на Зеланд се нарича махало. Ако му обръщате внимание, вие го засилвате, тоест ако обръщате внимание на Бойко, Доган, мафията вие ги засилвате и губите, защото не мислите за това, което вие искате всъщност.

Съчетайте това с разделяй и владей, с груповата ситуация на тълпа, с това че несъзнатото не познава отрицанието и с явната и неявната реч и обикновения човек, дори и сам, остава объркан и безсилен. Или поне така си мисли.

Това не е така и аз ще ви го докажа, за да не попаднем в злокобен капан. Пиша, не защото ще има по-голямо въздействие да ви уча словом да спирате махала, а защото времето ни изтича, имаме не повече от месец - два, преди да ни заключат в една тотално робска система, която всеки един от вас усеща, дори и тези, които са по-богати, дори и тези, които са успели. Затова е Протестът. И на тях им е гадно.

Отговор защо все пак се прави това, защо се оставя да се мъчат хората, да гладуват, да измират пред прага на болниците, да се друсат децата с опасни вещества като амфетамините например, нямам. Но мога да ви кажа как това ще се спре. Като за начало помислете дали това, което слушате, е всъщност това, което чувате. Аз знам, че не е така, но всеки трябва сам да се замисли и ще печелим, защотото сме всъщност силни и то много. Управляващите ни разчитат на това, че ние не го знаем, а ги е страх сега, защото започнахме да се досещаме.

Това което споделям е част от професията ми и то обикновено си остава вътре в нея, защото позволява на знаещия да печели много пари и да е добре. На мен не ми е добре, не защотото не печеля, а защото хората се мъчат и с тях се мъча и аз, мъчим се всички. Който позволява това да продължи, е грешник и ще си плати, но ще си плати и който мирно си седи - и той е грешник.

Какво означава всичко това за нас и за нашия огромен Протест, който трябва бързичко да прерасне в нещо по-градивно.
Ще ви дам примери.

Протестът е манипулиран, най-малкото защото се говори за това в множествено число. Не са протести, а един огромен Протест, който прераства в тиха битка и тя се води всеки ден. Естествено, не по телевизията, но това е друга тема. Протестиращите не са проестиращи, а е Един Голям Протестиращ - измъчения български гражданин. Не е много това, което ви говоря, но то много променя.

Друг пример - в Западна Европа, нали са уж напреднали, а те са, но не поради причината, която обикновено се споменава, се случват за една седмица пет различни протеста, за едно и също нещо. Различни професионални съсловия или майките, пък после защитниците на природата или на животните. В крайна сметка се брои колко от кои са излезли, и се забравя защо. Те наистина са напреднали в манипулацията на своите гаждани.

Още един пример - как се измества Протестът. Хората не излязоха да протестират изначално срещу електроразпределителните дружества, а срещу общото състояние на народа и държавата, което позволява едно цяло семейство да бъде погребано и заробено с една единствена сметка за ток. Зловещо е. Обаче не това се чу.

Не се протестира срещу предстоящото разграбване на БДЖ "Товарни превози", а пак срещу общото състояние на държавата и народа, което позволява да се изгуби един ключов за всяка страна сектор, при това продавайки го при лоши условия. Протестът е Един, Протестиращият е Един и той е всеки един от нас.

Много ме боли, когато виждам как заглушават хората по площадите с музика или с фалшиви лозунги като това да мяукат бепомощно: "Мафия, мафия!", все едно са новородени котенца беззъби. Това не е така.

Слушам истории за това как, когато е паднал Луканов, в зората на демокрацията, но и това не е вярно, тя си е зора, но на нещо друго, та като е падал, хората са ходели по улците и са напявали с тих глас "Луканов, иди си", а сградите са кънтяли и трептяли. Хора, вие глас ли нямате, та мяукате по команда. Тия, които ви карат да скандирате мафия, ви карат да викате за тях, защото те самите са мафия.

Повтарям - най-добре ще е всеки да протестира, когато си поиска, както си поиска, с песен или усмивка, където пожелае, стига само да каже, ако го запитат, не че протестира срещу нещо, а че просто си протестира, но да си каже и какво иска. В уречения ден и час да се вдига шум, който ще им смрази и без това студената кръв.

Управляващите ги е страх от нас - и то много. Правен е някога опит с 6 мишки, които се поставят в една кутия, а между тях и храната им има вода, която трябва да се преплува. Доказано е, че те винаги се организират по един и същи начин. Една е силна и сама си яде. Една е най-слаба и чака нещо да остане, за да се наяде. Две плуват и хранят останалите две, които мързелуват и чак после ядат.

Е, познайте накрая, когато ги убият и им отрежат черепчетата, кои мишки най ги е страх. Двете мишки, които мързелуват, не тия, дето плуват, нито тези, които гладуват. При хората е същото. Тях ги е страх и много ме е яд, че не мога да споделя с всички колко всъщност много ги е страх. Ако хората го знаеха само, отдавна да са станали и застанали рамо до рамо.

И така последно, но това няма да ви кажа откъде го знам, че ще ме разпознаят и ще си навлека големи неприятости, не защотото ме е страх от тях, а защото повече няма да мога да помагам и действам.

Най-простият начин да се изрази как така едно общество е стабилно и над себе си гради, е, че всеки знае, че има някъде поне Един, който го може. Едно време това се е наричало Цар или Хан. Ако знаеха всички, че има някъде Един, който може да спре мъчението, то отдавно би спряло. Или има поне Един, който го може, но този поне Един може да е всеки един, нали?