Най-добрата избирателна система за България е като секретен доклад на ДАНС. Всички говорят за нея, но никой не я е виждал. Тя е и нещо като светлото бъдеще на комунизма - обещава справедливост за всички, но на едни дава повече, а на други взима повече. И рядко обратното.
Иначе казано, от избирателната система зависи кой ще спечели вота и с кой ще управлява. Така например мажоритарната система лишава малките партии от присъствие в парламента. Пропорционалната пък - точно обратното: гарантира участие и на по-малките в реалната политика и създава условия за живот и на крехки мнозинства и многопартийни управленски коалиции.
Обикновено когато една избирателна система се закрепи, тя рядко бива променяна. У нас обаче, както и за много други неща, това не важи. Законът за избиране на народни представители е променян 14 пъти от 2001 година досега. А новата власт е на път да смени избирателната система за трети път.
ГЕРБ вече обявиха, че искат да премахнат мажоритарния вот. Десните ги подкрепиха. Така, ако не мине котка път на достлука, на следващите избори ще гласуваме преференциално. Това означава, че избирателят сам ще подрежда имената в партийната листа и ще решава кой да бъде избран. Това ще важи и за местния, и за евровота, защото мнозинството си плю още веднъж на ръцете и обеща в един прекрасен ден през юни държавата най-после да осъмне с избирателен кодекс. Сиреч с еднакви правила за всички избори.
Един от мотивите на новата власт да каже сбогом на едва що покълналия мажоритаризъм, е провалът му на последните парламентарни избори. Тогава ГЕРБ така отвя конкуренцията, че помете не само пропорционалните, но и мажоритарните кандидати на опонентите си. В резултат на това народни любимци като Стефан Данаилов, Пламен Константинов, Антон Радичев и други не успяха да се преборят с Менда Стоянова и Краси Велчев например. Оказа се, че името на партията е по-силно от името на личността.
Това пък даде основание на Георги Кадиев от БСП да обяви по време на един предизборен дебат, че едно магаре да върже ГЕРБ и това магаре влиза в парламента. Сега ГЕРБ явно са решили да вкарат всички магарета в листите и да оставят на хората единствено да решават кой е по-голямо магаре. Така доразвиха иронията на Кадиев негови колеги от БСП. Според тях е най-естественото нещо на света партията на Бойко Борисов да избере този тип избирателна система. Тя е по-безопасна за политически сили, в които всичко се върти само около една личност, а другите не могат да излязат от сянката й, смятат те.
Според ГЕРБ и партньорите им обаче достойнствата на преференциалния вот са далеч по-различни. Те са убедени, че с въвеждането му ще се сложи точка на партийните кавги за място в листите, което сваля рейтинг точно преди изборите. Освен това електоратът ще се активизира не само от възможността да сложи на избираемо място своя фаворит, но и от шанса да изпрати в края на листата депутата, от който не е бил доволен. Това, според мнозинството, ще удари рамо и на избирателната активност.
Засега обаче не е ясно какво мисли президентът по въпроса. А именно той беше човекът, под чието внушение беше въведен мажоритарния елемент за миналите избори. Всъщност от години Първанов не пропуска по-сериозно политическо изказване, в което да не натърти, че политическата система се нуждае от дълбока реформа. И за него частичният мажоритарен избор беше дори компромис с идеята за мажоритарния вот. Така че не е изключено да се окаже, че сметките на парламента отново са криви.
Всъщност сметките на парламента могат да се окажат криви и без президента. Ако покрай правилата за политическата система мнозинството не стимулира избирателите, няма да има никакво значение дали се гласува преференциално, щом предпочитащите да гласуват стават все по-малко. Въвеждането на електронното гласуване е едно от задължителните условия за това.