Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
достатъчно е да споменеш жоро павето, чернобил...
мима Ако по новините едно време казваха всичко, както сега (сега пък в прекалени детайли навлизат вече), ваште щяха да те прибират още по светло у вас, а не да скитосваш по улиците. Какви са тия щуротии, че нямало престъпност? И сега можем да преборим престъпността с един замах - сваляме всички криминални новини от вечерната емисия и готово.
От устата ми го взе за Жоро Павето......ама той май е трепел големи жени, а тя тогава е била малка и затова не е било опасно да си играе до късно
същия случай с чикатило. ако не се лъжа и американците имаха 1-2 подобни издънки, с криене на информация, но там по други, а не политически, причини.
Фолън, разбира се че съм ги виждал хората по кофите, и техните производни преди 10.11.1989 . Вярно е че са твърде много за една т.н".европейска държава". Но такова ни е дереджето. Става въпрос за друго. Ако едно общество е формирало държава, държавата поема грижите за всеки член от обществото според нуждите му и докъдето способностите и позволяват. Както за беден, така и за заможен.От здраве, работа, бизнес, образование, ред, защита и.т.н. За това е държавата. Явно че Бантустана не е никаква държава, а абсолютна кочина в момента. Тея по кофите показват състоянието в което се намира т.н," държава България- кочината" в съвременните координати на европа а и оттатък. Причините са много както и обективни така и субективни. Ти си посочил някои от тях. Но ако спасението на давещите се е работа на самите тях, тогава да се закрият държавите.И да видиме докъде ще се стигне анархията. Лесно кога си здрав и разумен, но ако не си какво става с тебе и близките ти, без държава ? Отговор това което става в Бантустана. А колкото до случая Родриго, без да му адвокатствам, с неудобство че се намисам, бих си позволил да кажа следното . Колкото и логично да звучите в поставянето на първородния му грях. Не бих се съгласил. Човека го е казал ясно, точно и категорично- дошъл си е защото му плащат добре. Не на щатна заплата, а на свършена работа. Което предполагам е добра причина, като българин да вършиш работата на фирмата си в българия, все пак и езика и обстановката са ти познати. И да си получаваш доходите. От това по ясно няма как. Капитализъм. Останалото са докадки. Понякога , трябва и доза невинност да ни води, не само прословутото ни българско подозрение.
За Жоро Павето не съм чувала ...може би и затова родителите са ни пускали така, но все пак си мисля че нивото на престъпността сега е по-високо.
Даже битовата престъпност да е била по-ниска, някак много удобно пропускате престъпленията на самия режим. Никак не е малък броя на убитите, вкараните в лагери, изселените. Или майната им, важното е на останалите да им е спокойно? Да не забравяме и "по-безобидни" неща като побоища и унижения заради начин на обличане, музикални вкусове, вицове, изразяване на мнение и несъгласие. А далаверите, корупцията и злоупотребите с държавите блага бяха не по-малко разпространение. По-малки бяха само мащабите и осветляването им (което на практика липсваше). Да не говорим за укриването и отказът от мерки около аварията в Чернобил, обгазяването на Русе и десетки други знайни и незнайни случаи. А доносничеството? Вечно притеснение дали някои приятел, колега или роднина не те кодоши. Дали заради лична облага или понеже е бил изнуден.
Оня ден даваха по ТВ, не коя да е - по Канала, документален филм за масов разстрел на незнам си колко души през 77-ма ако не се лъжа, в студентско общежитие в нашия си Студентски град. Близки мои роднини са живели по същото време из тези блокове, но естествено нито някой име казал за ужасията, нито нищо, "само са чували" за подобен случай.... А той си е съвсем реален - един час документален филм, разкази на следователи от едно време, разказ за момчето-убиец. Случай точно като тези, които гледаме по новините в Америка, само че тук и по онова време. А ние дори днес твърдим, че такива неща само в гнилата Америка стават, при нас - невъзможно. Еми ето стават, даже и у нас, даже и по онова време......само че като никой не ти казва за тях и си живееш спокойно - партията бди над нас и ни пази... А някои упорито си твърдят, че нямало престъпност тогава, тя сега се е появила все едно Поне не манипулирайте по-младите с тия илюзии за онова време
Имаше един момент, в който командира на най-голямото като реален числен състав поделение в България беше капитан /макар че май го направиха майор като го направиха командир на поделението ................................... Командирът на Елховският кашишки полк, който беше най-голям в 3та армия (ако не се лъжа), за България не знам, беше капитан (Георгиев се казваше, Поялника му викахме, заради големия му нос). Поне докато се уволних през 1983, все още си беше капитан.
Von Bl: Имаше и някои, които успяваха да избягат "на запад". Мой далечен братовчед беше избягал така като младеж. Отишъл до Сърбия (тогава Югославия) на екскурзия и оттам на запад. Знам и за учени, отишли на симпозиум и не върнали се. Имаше и спортисти даже, които отиваха на състезания и също оставаха. Учените и спортистите, тези които наистина си ги биваше, знам, че са им предлагали работа там. Но това само на единици, най-добрите.
Девето-Септемврийски коментар , за Българския преход : Преди Двадесет и три години – Диктатура на Пролетариата ! Днес – след Двадесет и три години – Диктатура , на МУТРЯТА !!! Да ни е честит тоз преход Братя ... Да се радват нашите деца , Че по Скайп-а внуци гледаме със сватя , И Гласуваме за ГЕРБ сега !
Отишъл до Сърбия (тогава Югославия) на екскурзия и оттам на запад. Знам и за учени, отишли на симпозиум и не върнали се. --- ама точно за тая цел не ги пускааха с целите семейства. бобо - аз не го питам, защо се е върнал или защо е избягал, питам го, що му липсва миналото ,след като очевидно, сега живее много по-добре, отколкото би живял тогава. и защо са бягали изобщо от хубавото.
Бойчо Ама всеки път ли да ви каня да емигрирате в Куба, като толков ви е мъчно за комунизъм е все я давате за пример......е омръзна ми. А ние с Von Bl. къде да емигрираме като ни писна да живеем сред хленчещи ретрогради?
Защо бе Бойка, защо Куба е толкова напред, а пък никой не ще да ходи там? Всеки плаче и тъгува по нея, ама от разстояние. Както един виден участник в тоя форум громи капитализма.....ама от Франция
О, моля ви се, в Куба всеки иска да отиде, дори аз......но като турист! Защо обаче плачете по нея, плачете по действителността в БГ, а пък не се заселите в онзи остров на свободата, за мен е загадка....