Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
Колко смешно звучи от днешна гледна точка да плаче някой, че по онова време нямало луканка. Какво било една луканка. Е който е живял и един ден през комунизма знае, че точно луканката беше нещо символ на лукса (да повтаряме ли - "лъже мръсника, преяжда с луканка") Верно е смешно днес... А един по-долу ми обяснява как у тях всеки ден имало и затова по онова време си било гот.....еми ако си попско чадо или син на партиен секретар нормално да ти е било гот в онова време. И те точно тия сега искат да изкривят историята - мед направо е капало от небето
http://www.youtube.com/watch?v=SyWydWLmszE Малко да разведрим сутрешните коментари с прогнозата за времето.Ще преобладава сложно време.Не можете да си представите.Бедна ви е фантазията на вас.Не знам дали сте чели достатъчно литература.То за това ви е и бедна
Родриго, като чета схемата на " неоправдаването на доверието", може и да е точно обратното. Дали пък съвсем не случайно са разрешили да отпътувате цялото семейство и да инсценирате пропуск в завръщането. Може да е имало мисия.
Тези неща си ги знаят само хората, които са го изживели, извършили. Знаеш, имало е шантажиране, изнудване, е понякога и съвсем на добра воля... Съжалявам, ако това те притеснява и ако искаш затвори темата.
Ванко Темата с невероятния колбас не си е моя, а на цели поколения. Разбирам колко е забавно да го обръщаме на присмиване, но не мога да тъжа за времена, когато "невероятния колбас" и бананите бяха чудо невиждано. И ако някой твърди, че е израснал с хладилник пълен с банани и луканки или е долен лъжец или дете на номенклатурата - би следвало да си замълчиш и в двата случая! Некадърната Милена нямаше да пее "нямал 2 лева в народната банка - лъже мръсника, преяжда с луканка" ако не беше показателно за цялото време, вкоето живеехме! Днес някой ще изпее ли "няма 2 лева, ама чати в интернет, а?"......еми не се връзва
Да, и за мен живота е повече от банани и луканка и радвам, че отмина тоя период. Сега си имам всичко. Не искам и да си спомням времената, когато дори това беше лукс.....Не съм аз този, който твърди, че тогава било по-хубаво, нали така?
Разбрав,азис и оня дето сака и да го трие, немат носталгия към периода на бай Тошо, предполагам защото са стигнали до върха(разбирай дъното) единия в циганиите си, другия в безмозъчните си т.н. антиопатриотични бръщолевения. Тоест хора забравете че има голем процент български граждани по кофите и на улицата. Следвайте пътя нанаште две момчетии и че ядете луканки и банани, орално, а ако се напинете още малце може и анално( мечтата на сите педераси). Анална държава, анален живот, анални хомогероищини!
родриго, историята ти верно е много съмнителна. особено щом става дума за преди 1985. я дай да изброим, кои ги пускаха с ЦЕЛИТЕ им семейства в западна европа? отделно явно не сте има роднини тука, или поне такива за които да ви дреме.
от друга страна не разбирам, човек постигнал американската мечта, по собствените му думи, дори повече - живеещ с добри американски приходи в българия, на тукашните цени, на всичкото отгоре напуснал доста млад оня режим, без реално да види, кой знае какво, от какъв зор ще му липсва оня режим? тва е дебилно
абе някак си, няма как да ми хареса режим, в който най-простия и слабоумния, най-неграмотния и некадърния, ще са равни с най-умния, най-можещия. това е обидно. най-малкото. да не говорим, че най-простите са ги правели шефове (щото те да бачкат не могат, мноу са тъпи). няма как да ми хареса режим, в който всичко е с краката нагоре и нищо не отговаря на елементарната логика или на природните закони. то това "равенство", освен всичко друго, съсипа икономически оня режим. бобо, не знам дали си виждал, говорил с хора, в момента, които ровят в кофите? или които просят пред заведения или връщат колички по суперите. или които реват, че взимат минимални пенсии, въпреки 30+ годините им "тежка" работа и скатавка... капитализмът не е за хора със слаби нерви и акъл. а демокрацията и свободата не са за идиоти. идиотът има нужда да бъде воден, за носа дори. те и сега доста добре ви водят, не знам, от какво се оплакваш.
а, за това че тук нямаме нито реална демокрация, нито истински капитализъм, можете да се благодарите на същите ония идиоти и техните деца и внуци, брадчеди, и всекакви далавераджии, дето направиха от оня режим едно лайно, а са на път да направят и от сегашния същото. изобщо на доста хора им е сбъркан мирогледа. и наистина - ако не си от найх-тъпите, които тогава бяха равни и с най-умните, или пък не си бивш партиец или синче, изгубил доста далаверка, не виждам, какво толкова би ти липсвало от оня режим. освен може би ерекцията, както казаха. ама то като гледам, на повечето дето им липсва, ерекция не само, че никога не са имали качествена, а и едва ли им е трябвала.
Хубави постове, Паднал. Но, бившите партийци и техните отрочета съвсем не са "капо". Те успяха да се уредят. А на много от тях синовете и дъщерите сега са извън България. С паричките, разбира се. Този, който остана "капо" е българския народ.
Нямам много спомени от това време, по тази причина може би не ме тресе и носталгия. Помня само, че родителите ме оставяха да играя сама още преди училищна възраст, а първи втори клас кръстосвах от единия до другия край на София с градски транспорт пак сама. Наистина почти нямаше престъпност, но както се казва винаги едно нещо е за сметка на друго. Другото, което съм чувала пак от тях е, че въпреки връзкарите не е имало богаташи. Имало е хора малко по-заможни (примерно +кола и вила освен апартамента) и други бедни хора (само апартамент и къща на село), но гладни не е имало, нито бездомни. Лошото за всички е ясно, тотално орязване на права и свободи. Може да се обобщи така: комунистическият режим е осигурявал физическо оцеляване и е подтискал духовния растеж, а сега капиталистическият режим дава възможност за духовен растеж и възможност за физическо оцеляване, но няма никакви гаранции за реализацията им.
това, че не било имало престъпност, е едно от най-малоумните твърдения. напротив, тогава е било много опасно, ако се яви некой луд, като жоро павето, щото се крие информацията и хората не са предпазливи.