Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
смятай - същшите тези мижитурки 10.11.89 получиха внезапна и необратима амнезия и почнаха яко да плюят партията майка, режима, комунистите, да заплашват дори със смърт. може да съм малък, ама не съм тъп, тия неща съм ги виждал, и сметай щом аз съм ги разбирал още тогава, за ква дупшевна мизерия е ставало дума. а това, че сега някакви бъдещи пенсионери с минимални пенсии, не могат да промеят как, като съм бил на 9 г. съм ги разбирал тия неща, си е техен проблем. не виждам нищо, кой знае колко невероятно.
Драганчо, ще има носталгия, чоджум, щото при всичките си недъзи и при всичките си кусури, времената на комунизъма, са направо светъл спомен в сравнение с блатото, в което сме натикани за 23 години "демокрация". Тодор Живков какъвто и да беше, слага в малкия си джоб всичките ни "държавници" от 1990 г. до ден днешен и то без никакви изключения. Дето се казва в оня виц - Бай Тошо заръчал като умре да го погребат по корем и със задните части нагоре. Като го питали "Защо?", той отговорил : "За да ми целувате гъза като умра, щото тогава ще има да ме търсите." То така и стана. До там ни докараха с кражбите, безхаберието, дупедавството и некадърността си, сегашните политици-отрепки - да мечтаят хората да се върне комунизма.
Мануела, много ми хареса примера с колите. Силно се надявам да не искаш да кажеш, че милионите на Гриша Ганчев са от честен труд. Позаинтересувай са как е започнал бизнес, кои са му били съдружниците. Сами не се усещате, че вие всъщност най-много защитавате т.нар. комунисти. Понеже парите на този велик предприемач все пак не са дошли от никъде, нали? Позаинтересувайте се от миналото на някой човек, когото давате за пример. Да, вярно е правим някакви коли. Разликата със социализЪма? Ами и тогава правехме някои неща. Ето и телевизори правехме. Ама японските били по-хубави. Ами нека да започнат днешните хубави автомобили дето се правят в България, да се продават нормално. Примерно в Германия да могат хората да си купчт такива вместо разни разните местни скапани марки, и тогава ми давайте този пример. Blumkwist, "Добро образование, добро здравеопазване - както и да говорим, тези неща са налице и в модерни несоциалистически държави." Ама наистина ли? За тези държави знаем, чува ли сме и сме виждали. В България също го имаше и едното и другото. Сега къде са? Изгонихме ги заедно със социализъма ли? Лекарите ни, инженерите ни и други специалисти напускат страната при първия удобен случай. И вие искате да ме убедите, че това е много хубаво. Е на мен лично не ми харесва. И дали в България на власт са социалисти, или гербисти (или там както се наричат ) в крайна сметка резултатът е далеч от положителен. Фактът е един в България на власт е мафията и това не се променя независимо от политическите боричкания.
Ееееех, носталгия.....и носталгията сега не е каквато беше Някои се дразнят, че го повтаряме, но тези които тъгуват по комунизма все още има къде да отидат и да изпитат това блаженство - Куба, С.Корея.... А ние останалите сме осъдени да живеем сред ретрогради
Това е много некоректно обобщение. Няма как да си бил по-щастлив, ако си ограничаван, наблюдаван, преследван, интерниран, отвлечен в белене, убит там. Е, за други е било възможност. Да хвърлят цървулите, да се разпищолят в чужди имоти, да заграбят властта и да я употребяват с цел облагодетелстване на родата.
неутрон Хората "оттатък" в капитализма винаги са живели по този начин, просто сега се нормализираме. А сега точно ние, които се провалихме в соца, даваме на тях акъл, че им бил нещо сбъркан начина.... яко
Некои ше кажат по добре комунистически ред, отколкото посткомунистическо безаконие.И бих казал че има доза истина, говорейки конкретно за България, а не въобще. Както обичаме да обобщаваме. Не за Полша, не за Унгария, не за Словакия, не за Източна Германия и.т.н.. А иначе простотията на ората си беше същата. Тогава се фалеха че децата са у Софията да учат вишу, че имат вила на 2 етажа и че работат началници. Сега се фалат че децата са у странство за вишу, имат черен джип , построили са пететажна вила в некой полунационален парк, и работат фирмаджии и.т.н. Преди вилите им беа построени с матрияли от строителни воЙски, а сега от бюджетни средства, прелети в посткомунистическите им ялови частни фирми, създадени за грабеж. Народа преди беше по спокоен щото ядеше кисело млеко, ляб, боза и банички с сирене. А сега част от народа одат и по кофите да се темат с псетата за стар леб, а тея кои могат да бегат са напуснали за да не одат по кофите. Това са разликите, сичко останало са високопарни сфирки. А Тодор уцеле по една причина, абсолютното си нагъзване в посока СССР, което бе относително добре за държавата от това време и доведе до абсолютното и сриване след разпадането( поражението) на СССР. Но двата периода са свързани органически. Бих казал като дупе и гащи. Бантускотски истории. Нафли нахални комунистически , посткомунистически индивида да не кажа идиоти, лишени от способности за социален живот.
Е не, тук е пълно с бисери! Занчи, Елена, проблемът е , че сега има много информация, а?
Elena, не е в това проблема. Хората и тогава искаха. Верно, че нямаха цялата информация. Но хората и сега имат твърде малко информация. Манипулирането на масата, на тълпата става точно чрез информацията. Х.Гьоринг е казал някога, че ако във всяка къща е имало радио, войната е щяла да бъде спечелена от германците. Е, сега вече има и радио, и телевизия, и интернет, добре , че поне война няма. Проблемът с информацията е както с всяка друга течност - или е твърде малко и не стига, или е твърде много и се лее навсякъде. Ама едва ли информацията е виновна за това, че значително количество хора нямат не луксозно, ами никакво жилище. Ине да карат BMW, ами въобще нищо не карат. И не само, че яхти нямат завалийките, ами нямат пари и за билет до морето. Вярвай ми, има достатъчно такива хора. Ама това е за#ото, не са предприемчиви, както казва Мануела. Ако бяха , ехеее...
Това как преди се живеело много по-добре е абсолютно безумие - мизерията беще много по-голяма, само че приравнена за всички. Животът беше сив и тъп, и ако правеха социологически проучвания тогава българите пак щяха да се обявят за нещастни. Това колко било спокойно, сигурно... ами какво да ви кажа ... явно за някои тук идеала за местообитание е затвора - абсолютна предвидимост, осигурено здравеопазване, храна, подслон. Не като милионите българи, дето виждаме как измират от глад по улиците, докато молове и заведения стоят празни
Мануела, щях да ти повярвам, ако бяхме поне предпоследни по икономически показатели в Европеския съюз. Не, имам един такъв леко налудничав подтик да ти повярвам, обаче после почвам да мисля и не ми се получава...
pepe, много съм далече от идеята да идеализирам комунизма, ама половината от това което пишеш за тогава важи и сега. Сега циганите може и да не пикаят по компотите, но компотите са тъпкани с такива боклуци, пред които циганската урина изглежда като черно джони. Картофите в магазина изглеждат супер, но ги вариш 3 пъти по-дълго и ако ги оставиш месец-два в килера даже няма да покълнат. Колкото до крадените процесори (аз доколкото знам сме крали яко от IBM, но може и процесорите да са били на моторола), тогава с крадената техника сме произвеждали мощни изчислителни машини, които сме продавали на целия източен блок от Куба до Китай. Да не говорим колко завода са работели по сглобяването им и колко работни места са гарантирали - десетки хиляди. Сега най-мощната техника, която правим е касов апарат. Преди хората са събирали по 10-15 години за нова кола, ама ако сега получаваш 1000 лв., плащаш сметки, наем и храна, едва ли можеш да заделяш повече от 200 лв. на месец за кола. Това са 24 000 лв. за 10 години, колкото струва една нова прилична кола. Иначе в спора всеки си гледа от своята камбанария. И това е нормално - тук няма прав и неправ. Един си харесва едно (един вид управление), друг - друго. Впрочем така е дори в Куба. След като посвикнат с теб кубинците. опознаят те и разберат че не си агент са склонни да си кажат какво мислят наистина. Някъде 50 на 50 са разделени. По-предприемчивите и по-образованите не се радват на комунизма, защото за тях той е бреме и ограничение. Работниците обаче, по-обикновените хора си харесват системата. Те не ламтят за много, а искат сигурното. То пък им е гарантирано от държавата. Та така и при нас - хората които сега живеят добре, вдигнали са стандарта, позволяват си по-скъпи стоки, по-луксозни забавления гледат на комунизма като на черно петно в историята. Обикновените работници и пенсионери, които всеки месец са на ръба и нямат дори стотинка заделена за черни дни тъгуват по отминалото време. Въпросът не е в това да сравняваме сега с тогава. въпросът е да сравним нашето сега с подобните на нашето сегата и да видим защо нашият преход се превърна в най-големия цирк от всички бивши комунистически държави в Централна и Източна Европа, в резултат на което сме толкова назад.
Бойчо, точно статистиките доказват обратното на това, което твърдиш ти. Освен ако не разполагаш с някакви други статистики - в такъв случай би ли бил така добър да ни ги споделиш? С източници, методология и тн.
Искам да обърна въпроса за всички дето пишат и всеки да си отговори за себе си: Аз по добре ли бих живял през комунизма ? Ако отговора е "да". Значи вие сте от хората с ограничени възможности , които искат да дръпнат и другите в казана на равно с тях. Най-страшното нещо на комунизма е равенството -дали си инжинер или работник в комбината, заплащането е съизмеримо. Работиш или не работиш пак си взимаш заплатата, в крайна сметка човешката природа побеждава и накрая дори и тези ,които се мъчат да свършат нещо спират , за да не са "прекарани".
Като гледам, добро проучване на мнението направиха с тази поръчкова статия Е, аз съм живяла и при социализма. Такива неща като сега нямаше да могат да се коментират тогава. Имаше доносници, които следяха и докладваха. После, досие на неблагонадежден. После, проблеми от различно естество, зависи колко си неблагонадежден. Сега, може да си говориш колкото щеш. Ама какво от това