Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
бате, а тебе като те гледам, даже и не си се возил. капиш?
ми не се возим, карам го ... навремето му викахме да въртиш перките на анчето ... ама карай ... как е творческата криза? Мина ли? Нещо ново откраде ли?
Мечокааа, кажи, бе, не мълчи като пукал на тоя въпрос.
караш на баба ти каруцата... баш ти да ми говориш за краденье, е малко нагло, психо, не мислиш ли? като споменахме краденье - какво става по БПЦ, некой нов архонт? или некоя нова далаверка?
@Мечока, това не е толкова далечно минало, че да липсват живи и сигурни източници. Фактите са си факти, какво значение има кой ги излага, не стават по-малко истина.
караш на баба ти каруцата... - хе хе, толкоз старички илчета, само за dhl летат по африката ... така, че тц ... не е каруца - флотата е нова, пък и сме най-комфорните до САо-Паулу ... Хе, ко за БПЦ - нали те питах - ти като не влазаш у черква, ко те боли ко става там? Сега, аз като не слушам бг поп, рок, фолк и т.н. не те питам - колко изкара последната халтурка дето са те канили у ГДР'то?
imperiall | - плииз - какви факти, факви чудесии ... фактите са ти от типа една баба /твоята/ на пазара каза ... да си ме чула аз нещо да коментирам за комунизъмът?
) .. Защо не коментираш, Ан-че, имаш нужното ЕГН пропуск, другите - не
Blumkvist, "Технологии отчасти - какви компютри, какви електроники..." Ами такива - произвеждахме компютри, произвеждахме и части за тях. С компютъризацията бяхме най-добре от всички държави в тогавашния СИВ. Компютърни класове в училищата имахме вече пре 85-та. Редица "западни" страни тръгнаха значително по-късно по този път. И съответно съми си го направихме, сами си го и затрихме. Пък за телевизорите - ами нямаше. А по-рано и черно-бели нямаше. Но това не означава, че не са се произвеждали и не са се продавали (не се продаваха понеже бяха дефицитна стока, иначе свършваха за часове). Какво телевизори, то транзисторчета нямаше... От друга страна сега има по много от всичко, ама избройте ми сегашни български продукти. Особенно пък електрониката.
Сега има и хубави и евтини, ама са поотделно.
Ауа - сам постепенно се съгласяваш с мен, само че по друг път и отричайки това, което аз казвам. Били сме най-първи в СИВ...ами отатък СИВ. СИВ беше най-малоумната измислица, където всички лежейки на едната трътка произвеждаха допотопна техника. Сравни кое да е произведено през 85та, с кое да е произведено отатък СИВ през 85та - коли? телевизори? хладилници? А и сам казваш - дефицитна стока. За какво развито стопанство ще говорим, щом като самото това стопанство не може да покрие нуждите на населението. И да оставим телевизорите - къде в неделя на обяд в прованса можеше да намериш хляб? а топъл хляб? а шпек салам..за бананите да не говорим. Да истински са били стоките, когато ги е имало ( понеже очаквам, следващата стъпка да бъде защита от типа, ама истински бяха всички неща ) . Въобще много ме кефят комуноидите като започнат да изтъкват производствените мощности по соц време - а производствени мощности и политическа система нямат пряка връзка. Кой би гарантирал, че ако бяхме останали под английско влияние например, нямаше да постигнем същите инфраструктурни резултати например? Добро образование, добро здравеопазване - както и да говорим, тези неща са налице и в модерни несоциалистически държави. Равенство по соц. време - като сме равни защо имаше корекоми за някои другари, а за други нямаше. Да не говорим за разни списъци по печеливши заводи, където директно им носеха чрез продексим и разни други СО-та... в блока в който живея, е строен през 81ва за Полимери Девня - всички почти са от този завод и всички имаха хладилник, пералня или печка Горение... Корупция - заради дефицита си имаше корупция, но тъй като не беше политкоректно да се държат пари в брой, корупцията беше на бартер - ти ще ми намериш чамови шкафчета, аз пък ще ти дам водна помпа за лада. Така че без пропаганда моля.
мене БПЦ-то не ме интересува, но са ми интересни далаверките там, много високоинтелигентни, престъпни умове се занимава с всякакъв вид даваери и тарикатлъци, един вид от научен интерес питам, унуфри, що не може ли? неприятно ли ти е нещо?
да обощим - трябва да си или бивш партиец от неква величина, яко нагрухал е с облаги, че да милееш и тъжиш по ония времена, или пък да си некой изперкал байчо на минимална пенсия. не виждам нормален вариант, човек на 25-55 г., нормален, работещ, със семейство, да иска да се върне оная простотия и мизерия.
Фолън, не е нужно дори да си бил някакъв партиец... имах възможност да работя в полуфалирал завод ( към днешна дата самия завод го няма вече ) и там виждах обикновените прошляци дето партията ги бе стимулирала да избутат с тройка средното. И се кефеха на това как било навремето - дали им апартамент, имало работа , никой не ти гледал качеството, премии давали...и като ги питам, добре де що 90та година я закъсахме...мълчат Просто не е удобно да се замислят що.
добре описа тия с минималните пенсии. айде, поне на 90%, че ме беха скастрили веднъж тука.