"Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило". Това Вапцарово изречение обяснявай най-добре вътрешния свят на любимия протагонист на киното за всички времена: свястното момче, станало престъпник по неволя.
То знае, че светът е крив и ролята му не е докрай положителна, но обстоятелствата го притискат, а на сцената обикновено има и някой още по-лош, истински злодей, морален антипод на нашия - хлеба му стига, но въпреки това гази в гнилоч.
За да се избегне нравствения конфликт у зрителя е добре да стане ясно, че и страната, която уж защитава закона, също не е цвете за мирисане, така че сюжетната линия изисква и негоден полицай (или е негодник, или е смотан до безобразие).
Сложи и една мацка, която поради всеобщото генетично предразположение на жените към лошите момчета е неустоимо привлечена от героя и така движението по ръба на закона се превръща в чар. Прибави малко неизбежен екшън и работата е свършена.
По тази формула са структурирани и трите нови филма, които краят на септември предлага на вниманието ви. Американските бабаити "Беззаконие" и "Гепи и бегай" и малкото им българско братовчедче "Пистолет, куфар и три смърдящи варела". Подредили сме ги на принципа сериозно - смешно - нещо като смешно.
"Беззаконие" или стъпка в гнилото
В "Беззаконие" - главният герой е Джак (Шая Лебьоф), чиято стъпка в гнилото е да вари домашен алкохол, наречен "мууншайн". Той и до ден днешен е незаконен в Америка, но по време на Сухия режим си е направо супер-мега-незаконен. Действието се развива във времената на Голямата депресия, така че всеки се оправя както може, а и нелегалните производители на алкохол дори в съвременните ни представи вършат нещо полезно.
Джак няма голям избор, понеже е най-малкият от братята-бандити Бондурант, а с такива батковци човек няма много опции. В ролята на много по-лошия бандит е Гари Олдман, а на полицая-негодник - Гай Пиърс. В случая под "негодник" разбираме "корумпирана гад", а самият Пиърс е така добре гримиран, че излъчва злост с всяка пора на отвратителната си кожа.
За морален коректив служи симпатична девойка - Мия Вашиковска, на всичкото отгоре дъщеря на свещеник. Филмът е по сценарий на Ник Кейв и като прибавим още мощния Том Харди си е наистина сериозно зрелище, въпреки клишираната форма. Апропо - води се за нещо като биографичен, но нека не се предоверяваме на този трик.
Гледате - и после бягате
"Гепи и бегай" ви казва какво да очаквате от него още със заглавието си. То и „Беззаконие" го прави, но при "Гепи и бегай" си е буквално. Взимате го (т.е. гледате го) и после бягате, макар че и да не бягате, спомен от този филм няма да ви преследва, гаранция.
В ролята на доброто лошо момче е Дакс Шепърд, комик, който винаги играе някакъв льохман. За по-голяма тежест на образа тук е с брада. Незаконното му деяние е да напусне Програмата за защита на свидетели, за да закара приятелката си до Лос Анджелис, та да не пропусне тя шанса на живота си.
Приятелката, естествено, е хубава и благодарна, следователно закононарушението си струва. Но така започват и неприятностите. Двамата са преследвани от по-лошия лош Брадли Купър и ченгето Том Арнолд, некорумпиран, но смотан. Получава се екшън, какъвто сте гледали сто пъти или поне имате усещането, че сте го гледали, което дори е още по-лошо.
Пък и клишето е така добре спазено, че удоволствие ще изпитат само механофилиците, защото на екран се появяват някои наиситна секси коли.
Пародия, пародия, ама...
Като имаме предвид, че и второто ново заглавие повтаря напълно клишето, човек очаква с нетърпение филм, който да го разбие. Каква по-добра възможност пред "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", който директно заявява, че ще е пародия. И всъщност успява, но до такава степен пародира всичко, че се губи в поредицата от скечове, като комик, който е пропуснал момента да завърши вица.
В ролята на доброто лошо момче е Ивайло Захариев, студент, който по неволя е дилър на наркотици. Каква точно му е неволята не разбираме, вероятно и тук става въпрос за недостигащ хлеб, но защо трябва да ни е симпатичен един наркопласьор, макар и хубавец, с това филмът отказва да се занимава. Умираме да научим какво точно следва това момче.
В него се влюбва прекрасната Рая Пеева. Героинята й така спонтанно и нелогично му се лепва, че или става въпрос за някакъв мощен феромон, скрит за зрителя, или тя просто така си действа. Лошият лош е Георги Кадурин, карикатурен образ на всички злодеи, като извадим от тях злодейството, а ченгето-негодник е Иван Савов, повече смотан, отколкото корумпиран (за корумпираните полицаи има специални роли).
Останалото е клише на клише, което руши клишета. Но понеже филмът е български и очевидно е правен с любов и забавление, душа не ти дава да бъдеш строг в преценките, както постъпваме обикновено с американските ленти. Напротив, става ти симпатичен дори в откровената си недодяланост на моменти.
Три варианта на един и същ прото-сценарий ви предлага краят на месеца. Ясно, че хлебът не стига и затова целта на тези редове беше да ви предпази доколкото е възможно от стъпване в погрешност на гнило поне що се отнася до киното. Другото си е ваша работа.
