Понеже от 2009 г. (а не от 2013 г.), както абсолютно лесно може да се види на моя сайт, бях по своему последователно и безпощадно критичен към управлението на "ГЕРБ", си позволявам да кажа две думи за непрекъснато набивания в общественото съзнание сега въпрос "А къде бяхте, когато?" (с версии "А защо мълчахте, когато?, "А защо не протестирахте, когато?").
Тази мантра бе подхваната енергично от противниците на протестите (които, без да споря с тях, сега на практика са защитници всъщност на Сергей Станишев, на престъпния и дълбоко премислян акт "Делян Пеевски", на безчинствата на Волен Сидеров) и стана основен разнебитващ аргумент, който според тях би трябвало да убие в миг протестите на ситите (с версии - на средната класа, на столицата, на десните, на соросистите, остана само и на враговете на народа).
Първата ми дума е, че глашатаите на тази мантра сигурно си представят обществото и случващото се в него не като процес, а като състояние, като едно застинало състояние и ако днес е било някак, значи трябва да бъде същото някак винаги.
Обществото е жив организъм, то се развива, то променя нивото си на търпимост, равнището на поносимост, то си прави изводи, взема си поуки (понякога се самозаблуждава, греши, спъва се). Нещо, което някак е приемано или търпяно вчера, днес може да причини обществен взрив.
В науката за социалните системи има понятие "долен праг на несигурност". Този праг не само е различен за различните общности (общества), но и за едно и също общество той се променя. Не е като температурата на човека - до 37 градуса човек е здрав, над 37 градуса - болен.
Затова няма прагомер, който обществото да сложи под мишница, да си премери несигурността и да каже - здраво съм или болно съм...
Толкова е естествено, човешко, нормално да развиваш потребностите си, да ставаш по-критичен към реалността, да не си позволяваш да понасяш днес това, което си търпял вчера.
Социализмът катастрофира и защото бе общество на статуквото, на не-промяната, на смазването или поне осъждането на съпротивляващите се, несъгласните, различните.
Втората ми дума е, че неистовият вопъл: "А къде бяхте, когато?" е вътрешно противоречив, алогичен, абсурден, от гледна точка на развитието на социума (обществото), той е като нонсенс. Ако се заяви, че имат право да протестират днес онези, които са протестирали вчера, това означава край не само на всякакви протести, а на развитието изобщо!
Къде бяха преди падането на Берлинската стена онези милиони, които изпълниха площадите след това?
Къде бяха всички онези 8 милиона (без шепа дисиденти) българи, които след 10 ноември изпълниха площадите паралелни митинги - сини и червени?
Ааааа, мълчахте си и си трайкахте, гадове, преди Десети, ще мълчите и ще си трайкате и след Десети!
Никога великите дела не са се зараждали в главите на мнозинството, никога великите дела не са се решавали с просто мнозинство.
Винаги великите дела се зараждат в главите на единици. На отделни люде. И тези единици, тези отделни люде биват разпъвани на кръст, изгаряни на клада, обезглавявани на дръвника. И едва по-късно мнозинството е узрявало за техните идеи. Е, родил ли се е един поне гениален човек, било то Декарт, Паскал, Лаплас, Нютон и плеяда други, които от висотата на някаква партийна схоластичност да попитат мнозинството, когато то приеме и прегърне идеите на единиците, на отделните люде: "А къде бяхте, когато?"... Не, гениалните люде просто скромно казват: "Ние сме джуджета, стъпили на раменете на гиганти!"
Винаги идват времена, такива, че при тях една част от обществото най-сетне излиза на площадите. Най-тъпият и реакционен въпрос към тях е: "А къде бяхте, когато?".
Истински важният въпрос е: "Кои са дълбоките причини тази част от обществото да излезе на площадите?".
Незрялото общество веднага започва да ехидничи: "А къде бяхте, когато?", започва да лепи етикети, да разсъждава дълбокомъдрено, защото иначе няма как да оправдае отказа си да се замисли над истински важния въпрос и няма как да си признае, че различни техни частни (лични, партийни, общностни, корпоративни) лоялности са под заплаха от излезлите на площадите и от възможността за промяна.
Зрялото общество напротив - използва симптомите и синдромите на болестта, за да започне да лекува самата болест.
Много тъпа и много хейтърска статия! Вече почна да ми писва всеки да си ги мери както намери за добре
Винаги когато давам мнение гледам да се информирам преди да го дам. В този ред на мисли - да, прочетох я. Иначе защо само да си пиша и да си правя тренировки на пръстите?
Абсолютно точна статия. Рядко се съгласявам чак на 100% с нещо, писано от Николай Слатински, но тук се подписвам под всяка дума. Нямам нищо против на протеста редом с мен да има хора, които са съжалявали за удобното байтошово безвремие, които са се страхували от сините митинги през 90-та, които са негодували срещу свалянето на Жан Виденов, тръпнели са в надежда пред Сакскобургготски или са били запленени от Борисов – но впоследствие им е дошъл акълът в главата и са осъзнали за какво става въпрос. Или такива, които половин живот не са успяли да наберат смелост да извикат, но сега вече им е дошло в повече и са на улицата. Или такива, които са гледали на гражданските протести като на нещо безсмислено, или като на шарен купон, но снощи (да, едва снощи) им е просветнало, че иде реч за наистина сериозни неща. Сто пъти предпочитам да са такива, но да вървят до мен, вместо да са високоморални индивиди с безупречно последователни убеждения и кристални биографии, но да се спотайват зад пердетата от страх да не ги пита някой що се правят на герои постфактум. Това е разликата – акълът в главата. Ако на някого му е дошъл, той няма да зададе подобен въпрос – защото разбира колко е малоумно. Задават го по правило тези, на които никога няма да им дойде акълът; тези, които чувстват дискомфорт, когато някой около тях мисли самостоятелно, променя се и върви напред. Защото те самите са вкопани на едно място и няма изгледи да мръднат от него. И, разбира се – тези, които умишлено пречат на процесите на промяна. Има една фраза, с която карикатурният ни цар-премиер злоупотребяваше до такава степен, че цял народ я намрази: „когато му дойде времето“. А фразата си е съвсем смислена; нещо повече, НОРМАЛНОТО е нещата да се случват именно когато им дойде времето. Когато времето за самия теб дойде, действаш. Просто е. Никой не може да ти държи сметка, че си бил подранил или закъснял. Когато ти го усетиш – тогава. Това е лично. За него си отговорен само пред себе си. Разбира се, достойно за уважение е да си сред първите. Да си упорствал дълго, да си будил другите, да си носил знамето на някаква идея. Но НЯМА НИЩО НЕДОСТОЙНО в това ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИШ – защото (и когато) ЗА ТЕБ времето е дошло. Макар и по-късно от мнозина други. От значение е единствено да не се колебаеш, когато усетиш, че моментът е настъпил. А ако някой ти зададе въпрос като тоя в заглавието, вадиш най-каруцарските думи от речника си, изричаш ги силно, ясно и отчетливо по негов адрес, и го пускаш да пасе. Без да се обясняваш. Що се отнася конкретно до днешните протести – признавам си, не вярвах, че времето за ТАКЪВ протест ще дойде толкова скоро. Но това е факт. И този факт ще става толкова по-очевиден, колкото повече хора се присъединяват към протестната вълна. При което не само няма значение дали за пръв път излизат да протестират, а ДОРИ Е ПО-ДОБРЕ такива да са повече. Именно това парламентарните плъхове отчаяно искат да избегнат. Включително с помощта на въпроси като тоя в заглавието. _________________ P.S. Разбира се, по-горе не говоря за ония, които са излезли в гората да стават партизани на 10 септември 1944-та с едничката цел да станат „свои“ за новата власт. Говоря за нормални хора.
10-ти септември по-долу да се чете 8-ми септември... не съм си изпил кафето...
Слатински се прави на моралист. Добре. Допросот е ясно че не направиа нищо креатурите на ДС- СДС-БСП-ДПС-Атака-Каолицията тройна( сите анти българи) за народо български. Остана си на власт Партията и новите и креатури, слуги на Москва. Резултато от протесто че е местене от единия крачол в другия. Народо че страда и че бега. Обаче едно стана ясно у кого е влстта през последните 69 години и на най простия мангал атакист. Дали народо че се освободи от умъртвяващата го небулгарска хватка? Не виждам как. Они тая власт со чужда кръв са я земале и нема да я датат. Позитивното е че управляващите палаши немат ход, немат идеи и контролират само паралменто оти икономиката я загробиха. С парламент и то преустройчески пари не се печелат. Затова че кажем едно ЛУЗЕРИТЕ са самите те. Ние отдавна сме видели земите отвън КПП-то, па даже и на турската граница да е било. Така че г-н Слатински по некога народо е по гениален от саморукоположилите се от Изток палаши. Поживем увидем кажуват кукловодите на нашите "политици" и я че се присъединим към тех. Време бол! Парите свършия!
Честно казано, аз лично дори не разбирам въпроса.Какво означава – „Къде бяхте когато”?? По времето на Станишев, участвах активно в екологичните протести. Когато стачкуваха учителите, си спомням, че пред Министерския съвет двете шествия се разминаваха като влакови композиции. После се вдигнаха пенсионерите. В екологични протести – вече за Банско участвах и по времето на ББ. Взех и скромно участие в блокадите срещу монополите – които за късопаметните свалиха правителството. Сега колкото мога – пак съм тук. Какво означава – къде съм бил до сега?