Толкова много материал, изписан за чалга певиците, статиите злостни, а коментарите - плюене, плюене и злоба, а защо да не кажа и завист.
Не ми издържаха нервите, няма ли малко да се засрамите. Да, досетихте се, от другата страна на барикадата съм - певица.
Казвам певица, защото МОГА ДА ПЕЯ! Пея от малка в хорове и детски музикални формации. Учила съм и народно пеене и танци. От друга страна съм и с висше образование (това за всички вас, които се опитвате да ни поставите в един калъп - празноглави), икономист съм -счетоводство и контрол (започва ли да ви киселее?).
Работих в банка след дипломирането си (хей, хора, чалга стайлът е там) - такова подмазване, лигавене, четкане на шефове, навеждане, интриги...
Смешници! И се осмелявате да сипете бомби и напалм върху тези, чийто личен живот е на показ, само защото вашите мерзавщини са "под сурдинка".
Аз съм това, което наричат хубава жена. Това допълнително усложни положението ми - предпочитана от шефовете (не мога да кажа, че мазни и дърти пръчове са ми по вкуса и техните влажни погледи и гадни подмятания са ми носили душевен комфорт) и мразена от тези (обикновено ми прави впечатление, че най-нахъсани са девойките от провинцията, с ноктенца и зъби дерат...), които са готови подлоги за пикня да станат, само и само да дръпнат нагоре в йерархията.
Всичко това за някакви си 600 лева, с перспектива да станат 700-800 след някоя и друга година умело боравене със суми, клиенти и чукане с висшестоящите.
Смях ме напушва, като си спомня за този си период сега. Тогава ми се ревеше, бе май си и поплаквах редовно. Пеех си за успокоение, пеех и на приятелки, всякакви песни.
Точно така и започна кариерата ми на "певачка", както бихте казали вие, интелектуалци на повърхността с едно скрито "псевдо " под ямката. Поканиха ме да пея на сватба, положих усилия да задоволя всякакви музикални вкусове и ме харесаха, много. Изкарах двумесечната си заплата в банката за един ден.
Е, икономист съм, поне сметката мога да си направя. По-малко нерви, повече пари. Решено. Така се започна - пееш тук-там , харесват те, канят те, приходите се увеличават. А и пея - да, чалгамразители, правя това, което обичам и мога.
Името ми нашумя, дойде и първата покана в телевизионно предаване, притеснението, малкото, което гаврътнах на екс... Мили спомени, които вие с наглите си драсканици опорочавате. Хората, които са били зад кулисите, знаят. Знаят и за репетициите, мъчителните пътувания, простуди в не добре затоплени зали, усилените тренировки, за да си в добра физическа форма...
Всичко това е труд, много по-тежък от този да разплуете задници и да попълвате разни бумаги, час по час, набивайки фъстъци, бонбони и всевъзможни "вкусотии" и сетне да коментирате някоя чалга певица: "Тая па какво се е стегнала с тая впита рокля" - само защото вие в същата рокля бихте изглждали като любимия ви хамбургски салам, който така обичате върху дебело намазана филия с масло. Кой ли не е чувал израза: „Ми то това ни остана, едното ядене...".
Колкото до избора да пея чалга и стайлинга, за които предчувствам, че ще гракнете -ТЪРСЕНЕТО ОПРЕДЕЛЯ ПАЗАРА! А лицемерните изказвания , че парите нямали значение, някак си не ми се връзват с яростните нападки в стил „колко още ще ги търпим тия, които не ни вдигат заплатите, орязват пенсиите" и плахите опити тук-таме да се събуди "юнака балкански"...
Е, аз намерих своето поприще - пея, имам средства и островите "Ява и Малта" (много любима песен) не са сън за мене, мога да си го позволя.
Забравих - да, ходя по козметични салони, имам някоя и друга корекция и защо не? Честничко така пред себе си си признайте - не сте ли си мечтали за малко по-пухкави устни, по-гъсти коси, че да не ви се вее ухото като знаме през редките кичури, по-гладка кожа, отпускащ, тонизиращ, релаксиращ масаж, снежно бели зъби...
Няма да си напиша името (ако имате малко мозък, ще се сетите защо). Колкото до хулите, които ще се изсипят от тези, които нищо не са разбрали... ами, колкото и грубо да прозвучи -дреме ми на екстеншъните!
