„Порното обективизира жените, еротиката не", обяснява известният британски фотограф Ранкин.
"Нарекох изложбата "Нагло", защото си помислих, че е забавно," казва Ранкин пред британския в. Индипендънт.
Кадър на два смели задника, украсени с заглавието на изложбата, е свидетелство за неговата закачливост, както и креативното остроумие, с което той показва оскъдно облечените тела на неговите модели, обикновено жени, в рамките на колекцията от снимки.
„Винаги чувствам, че трябва да защитавам моите еротични снимки", обяснява Ранкин.
"Голяма част от творбите ми се опитват да бъдат хумористични по отношение на знаменитостите и модата, тъй като намирам модата за толкова забавна".
Незасегнат от разкоша на знаменитостите ("Има много гадни неща в това да снимаш знаменитости"), Ранкин се наслаждава буквално да разсъблича обектите си.
"Не мисля, че съм много добър моден фотограф, защото смятам дрехите за много отегчителни," казва той, въпреки че има забележително успешна кариера в снимането изглеждащи като бездомници модели и и е съосновател на модното списание Dazed & Confused.
"Има много хубави неща в модните снимки, разбира се, но има толкова много допълнителни значения. Предпочитам чистотата на голите снимки."
Той е добре известен с убедителността си. "Много модели казват неща като „Ти ме накара да си сваля дрехите много по-бързо, отколкото бих го направила нормално", подсмихва се той.
"Но това е напълно безопасна среда и аз никога не ги карам да се чувстват неудобно. Искам да кажа... за бога, аз съм женен".
Жена му, Тули Шипстър, е любимият модел на Ранкин. "Правя много еротични снимки на жена ми. Това е някаква наша игра и наистина се забавляваме да го правим," казва той. Той дори признава, че е правил леко неприлични снимки на самия себе си.
"Обръщал съм обектива към себе си и съм правил голи автопортрети. Правих няколко в колежа - и после около четири-пет години започнах отново да правя такива, тъй като почувствах, че имам нужда да напомня на себе си какво е да бъдеш обект на снимки," казва той, имайки предвид своя проект от 2005 г., също шеговито озаглавен „Най-после открих истинската любов".
"Създадох серия от снимки на самия мен гол, които бяха радикално ретуширани до степен да бъдат смешни. Те са забавна серия от снимки", казва Ранкин със смях.
"Някой каза в представянето им, че трябва да съм абсурдно вманиачен по самия себе си и нарцистичен, но счетох това за смешно, тъй като беше толкова очевидно, че това е иронична позиция."
Ранкин миналата година е правил снимки с 1000 членове на британската общност в проект, наречен 'Rankin Live', и намира за изненадващо колко много обикновени хора са поискали да бъдат снимани или са казали, че биха желали да направят нещо леко секси.
"Смятам, че хората всъщност се чувстват по-потиснати от това да им правят портрет, отколкото от това да се снимат голи. Те го приемат като по-разкриващо. Повечето хора се притесняват и плачат, не защото са недоволни от снимката, но защото се чувстват сякаш наистина съм ги видял".
То има добре документирани взаимоотношения със сп. "Playboy" и неговият американски издател Хю Хефнър е написал предговора за книгата, която придружава изложбата "Нагло" на Ранкин. Той казва: "Включих Хю Хефнър в книгата, защото за много хора той е като политически деятел на еротиката - и някак е избягнал да бъде включен в долнопробността, свързвана с порното".
Ранкин признава, че има тънка граница между порнографията и еротиката, но е предпазлив по отношение на дефинирането й - защото, както той обяснява, перспективата на всеки по въпроса е непостоянна. Макар че се надява неговата изложба "Нагло" да не провокира скандализирана реакция, той се въздържа от осъждането на порнографията, сякаш казвайки "Кой съм аз, че да съдя?"
