Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кога Бусманци ще стигне Оборище

В София има 24 района - и Кремиковци и Оборище не ги дели само разстоянието Снимка: Proshkov.eu
В София има 24 района - и Кремиковци и Оборище не ги дели само разстоянието

В Общинската избирателна комисия (ОИК) в София са регистрирани 25 кандидати за кмет, а също и листите на 35 партии и пет местни коалиции с кандидати за общински съветници.

Разбира се, сериозните са първите трима: Йорданка Фандъкова, издигната от ГЕРБ, Прошко Прошков от Синята коалиция, Георги Кадиев - от БСП.

В София има 24 района, населени от близо 2 милиона души. И това, което тормози хората от район Кремиковци, не ги боли в Оборище. Нито пък Надежда може да се мери с Триадица.

Казано просто, столицата е представителна извадка на самата България - с шестте си т.нар. района на планиране, най-изостаналият от които е Северозападният (областите Видин, Враца и Монтана), а най-заможният и добър за живеене, по статистически данни, излиза, че е Югозападният - (областите София, София-град, Перник, Кюстендил, Благоевград).

Човекът от Видин се стреми да си намери работа в София така както и някой от "Свобода" иска да се премести да живее в южните квартали на столицата.

В слова, интервюта, изявления и диспути кандидат-кметовете изглеждат фокусирани върху общи, на пръв поглед, за софиянци и столичани теми.

Въпреки че Георги Кадиев в блога си се е опитал да формулира проблема за преодоляване на различията между отделните части в столицата с "Какво предлагаме за твоя квартал". Фиксираните проблеми обаче са твърде малко на брой, а предложенията се ограничават до намерения от типа "Изработваме план за развитие на северните райони..."

На блога на Прошко Прошков присъстват медийните измерения на личността му в ракурса на кандидат-кметската кампания. В тях са описани намеренията му какво би направил, ако стане кмет на столицата, но липсват именно моделите, които би приложил, за преодоляване или по-скоро намаляване на различията в качеството на живот в различните райони на София.

Неравенствата между отделните райони на София, които се изразяват в качество на инфраструктурата, комуникация с Центъра, комуникации със съседните райони, озеленяване, наличие на спортни и детски площадки, градини и ясли, гъстота на застрояване, чистота на атмосферния въздух, отсъстват като глобален поглед при кандидат-кметовете ни. Поне на този етап.

Дори кандидат-кметът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, която, като част от екипа, управлявал София вече шеста година, би трябвало да е наясно, не засяга тази тема. Всъщност, Фандъкова единствено отчита някакъв брой и обем извършена работа и декларира други - от догодина, без да засегне тази тема. И избягва да влиза в дискусии с опоненти. Може би си пази силите - и козовете, за по-нататък.

Изобщо, кандидат-кметовете избягват темата за твърде стръмните неравенства в развитието на столицата, като предпочитат да се ограничават до втръсналите от години няколко проблема. Класираме ги не по значимост, а по честота на споменаване:

1. Бездомните кучета.

2. Заводът за боклук и останалите софийски бали.

3. Паркирането, паркингите и "синя зона".

4. Асфалтирането на улиците.

5. Градският транспорт.

6. Липсата на достатъчно ясли и детски градини.

7. Презастрояването.

С известно колебание не поставяме тук столичната топлофикация и огромната й задлъжнялост към "Булгаргаз" за около 490 млн. лева, незаконните ромски гета, продължаващата липса на водомери и неплащане на вода във "Филиповци", банката, която е Общинска само по име, а иначе е на Ковачки... Наред със "Софийски имоти" и всички неразплетени далавери в общинските дружества.

Едно е ясно - след като нито един от тези проблеми не е напълно или почти разрешен за всичките двайсетина години, няма и да бъде. Каквото и да ви говорят. Е, балите със сигурност ще се разкарат, а заводът ще се построи - някой ден. (Само да не се окаже, че ще е изцяло с парите на данъкоплатците, ако Брюксел откаже финансирането му...)

Така че не питайте кандидат-кметовете за това. Ще обещаят, а обещанията са си просто кота нула. Справянето с тия проблеми означава само две прости неща - намаляване на корупцията и засилване на контрола, които всъщност ги генерират.

Затова дайте да питаме кандидат-кметовете как ще я бъде с контрола, ако бъдат избрани. И ако досега корупцията е пречела, колко от хората в листите им на общински съветници не са от старите СОС. (Поне си ги проверете сами.)

Що се отнася до районите, дайте да ги поизпотим като гласоподаватели. Нека се потрудят да направят "паспорти" на всеки район, като проблеми. А после да ги степенуват като приоритет за решения във времето на 4-годишния кметски мандат.

Да ги попитаме, за да видим дали познават града, който искат да управляват, или искат да брокерстват с обществените му поръчки - те и партиите зад тях. Да оставим темата за помиярите. Тя само хаби време.

Да питаме колко ще им трябва и колко ще ни струва, за да се скъси "пътят" между Оборище и Бусманци...
Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените