Новината, че има идея площад „Славейков" окончателно да се разчисти от сергиите, ни накара да се замислим за възможните сценарии, които биха го споходили. Това, че най-накрая ще имаме нормален площад със сигурност е по-добрата идея, но какво ще стане по-нататък?
Планът за промяната на площад "Славейков" засега е в процес на обсъждане, но проект все още не е изготвен. Намеренията на общинарите обаче са сериозни, увери ни общинският съветник Вили Лилков.
Идеи има много - от поставяне на малка сцена, през реновиране и повторно пускане на фонтана, до нови заведения, но без да е прекалено - целта е да има градско, социално място, но и въздух.
Букинистите, както предполагахме, най-вероятно ще бъдат изпратени на по-маргинални места. Една от идеите е да бъдат преместени по протежението на Перловската река, като ще им бъде осигурена чиста и безопасна среда. Такива поне са плановете, но докато станат проект и реалност, ще почакаме.
Букинистите
са на площада, откакто се помним. След ремонта му даже се сдобиха с по-представителни сергии. Затова "Славейков" по-често е нарицателно за книжарница и придава на града ни малко по-колоритен облик. Случаят обаче не е единствен, а явно посевместен за нашите географски ширини - в Нови Сад например на площада пред театъра има същите сергии със стари, нови и неоткриваеми книги.
Именно това е един от големите плюсове на букинистите - разполагат с почти всичко, някога печатано на хартия, и знаят всяко заглавие, че даже могат и да те посъветват. Това е прекрасно, но сергиите и пазарлъкът са отживелица, присъща на по-източни култури, и не се връзват с, пардон, модерната градска среда.
Имаме достатъчно и доволно големи книжарници с много наша и чуждестранна литература, където можем да прекарваме с часове на тихо и климатизирано. Букинистите не са излишни, но и те като ерата на глада за литература трябва да се отместят по-далеч от центъра.
Площадът
е също толкова важна част от столицата, колкото са парковете, градският транспорт и денонощните магазинчета за алкохол и цигари. Това е пространството, в което градът диша - място за разходка, срещи, а защо не и за нещо повече. По света (разбирай, пó на запад) това отдавна са места, които ежедневно се запълват с изложби, камерни концерти и това, което у нас още не е пробило - уличното изкуство.
Ще дадем най-баналния, но и най-мечтан пример - "Трафалгар Скуеър" в Лондон е нещо като Бродуей за бъскърите (улични артисти - б.а.) - само най-добрите и най-оригиналните получават публиката, за която са мечтали там.
При нас уличният пърформънс най-често се свързва с просия, но това може да се промени. Вярно, че сам по себе си „Славейков" не е голям, но разчистен от сергиите би могъл да е приятно място за шляене. Откритите пространства в града ни, които и без това не са много, предлагат и възможности не само за изложби (както пред Народния театър), концерти и кино на открито, но и за пространство в сърцето на града, където хората могат да се събират по различни поводи.
Бъдещето
на площад "Славейсков" интересува всички и затова списание "Една седмица в София" се обърна към млади, ентусиазирани архитекти, за които градската среда е също толкова важна. Мненията им почти съвпадат с обичайните, някои пък са доста изненадващи, но в крайна сметка е хубаво да се види, че на някого още му пука какво се случва със София.
ДИМИТЪР ПАСКАЛЕВ
Вече познаваш проекта София 2020, чиято цел е да направи града ни по-модерно и удобно място. Архитект Димитър Паскалев е инициатор на платформата, съдружник в "Архитектоника Студио", председател на сдружение "Архитекти за София", а в биографията му изпъкват реновирането на Ялта и спечелването на първо място в конкурса за реконструкция на Централна гара. Абстрактната му визия за бъдещето си пролича и в отговорите, които ни даде:
Каква трябва да бъде ролята на площада в града?
Площадът е празно градско пространство, предназначено за масово събиране на хора, за различни събития от общоградски характер. Ролята му е огромна, защото е пряко свързано със социалния живот на града.
Какво дава книжният пазар на "Славейков" на градската среда?
Той има своя шарена легенда и история от края на 90-те, която трябва да бъде уважавана. Дълго време мястото олицетворяваше книгата и четенето, но също и пиратството. Загинаха киното на ъгъла, музикалният магазин. Злощастният шадраван остана под безумния си похлупак години наред. Статуята на Пенчо и Петко Славейкови обаче е гениална.
Какво трябва да се случи с площада, след като махнат книжния пазар?
Някакъв нов знак на София трябва, туристическа забележителност, място за срещи. Хубава настилка от камък. И много празно пространство. Свободни дизайнерски пейки и лежанки пред библиотеката и лятна читалня към самата библиотека. Скоро след това магазините за обувки ще се трансформират в приятни кафетерии. По фасадите ще се появят мултимедийни екрани. Ще се напълни с народ. Особено ако трамваят мине по друг маршрут.
А със сергиите?
Постоянна фотоизложба за историята на книжния пазар
Кой е най-лошият възможен сценарий за "Славейков"?
Тентите се обрамчват с винкели, за да не ги издухва вятърът. Слагат се решетки от арматурно желязо да пазят стоката нощем. Върху тентите се слагат ламарини, защото течали. Всеки наемател получава правото да си откупи земята под сергията. След като това вече е факт, частно лице изкупува тайно имотите и ги обединява в сочен парцел. Три правителства по-късно вече е одобрен проектът за 220-етажна сграда във формата на отворена книга.
Гражданите протестират, но после свикват с мисълта. Площадът се загражда. Инвеститорът изкопава 15 метра дълбок изкоп, но удря на разкопки. Лошо. След още две правителства време разкопките са преместени. Леят се основи. Криза е. Инвеститорът фалира и изчезва. Цигани открадват оградата. От климатичните промени вали непрестанно. Изкопът се пълни с вода. Езерото "Славейков" се превръща в любимо за софиянци място за риболов! Някой забожда по една въдица в ръцете на Пенчо и Петко.
WHAT ASSOCIATION
Mлади архитекти с вкус към добрия и красив дизайн. Поддържат един от най-интересните архитектурни блогове и винаги изненадват с нов поглед към градската среда и интериора.
Каква трябва да бъде ролята на площада в града?
Да бъде празен. За да събира хора и събития. Но на първо място един площад трябва да бъде празен.
Какво дава книжният пазар на "Славейков" на градската среда?
Един непразен площад. Да, ценно е, че книжният пазар е спонтанно възникнал, вярно е и, че през 90-те си беше съвсем адекватен. Все пак тогава нямаше книжарници и времето беше едно такова „спонтанно". Сега е по-полезен на продавачите, отколкото на града. Но няма нужда да гонят продавачите с общински акции и медиен шум. Ако тези, които са против книжния пазар, а и всички останали, не купуват книги оттам, рано или късно продавачите ще си отидат. Ако не си отидат, значи все на някого са били нужни.
Какво трябва да се случи с площада, след като махнат книжния пазар?
Да бъде празен, тоест отново да стане площад.
А със сергиите?
А те дали ще си отидат? Всъщност в кашоните от банани могат да се съхраняват ябълки.
Кой е най-лошият възможен сценарий за "Славейков"?
Да го завземат кафенета с химически тоалетни, да се разрасне Макдоналдс, да направят сцена, да бъде "средище на културата", да построят сграда. Или пък да сложат още някоя малка пластика тип "гном" като на Гарибалди.
CONVEYER
Младо архитектурно студио, създадено през 2007-а от Иван Драгошински, Ивайло Андреев и Ангел Савлаков, като после към екипа се присъединява и Никола Малинов. Работата им е концентрирана в областта на архитектурното проектиране и градоустройствените проучвания, на концептуалните разработки и дизайна и търсенето на отговор на въпроса каква е архитектурата сега и каква може да бъде.
Каква трябва да бъде ролята на площада в града?
Според нас ролята на площада е да съживява градската тъкан и да функционира в нея като емоционален оазис, в който хората се събират и усмихват (и не непременно да поднасят цветя пред паметник).
Какво дава книжният пазар на "Славейков" на градската среда?
Уникална и саможива градска среда, която е спонтанна реакция на обществото срещу липсата на публични пространства в столицата.
Какво трябва да се случи с площада, след като махнат книжния пазар? Открит международен конкурс с международно жури, който да даде адекватно за мястото и времето решение за това градско пространство.
А със сергиите?
Същото.
Кой е най-лошият възможен сценарий за „Славейков"?
Този, който се случва най-често в София. Без конкурс, без обществено обсъждане, с директно възлагане се проектират и изграждат публични обекти като метростанции, подлези, зелени площи и площади, които са пълна противоположност на съвременните тенденции в света и които, за съжаление, моделират мисленето на повечето хора.
