С изненада откривам, че Южна Италия е родината на всичко, което чужденците си представят за италианско.
Най-известните италиански песни се оказват неаполитански - O Sole Mio и Tu Vuò Fa' L'Americano са нещо като стари градски песни. Просторите по улиците с висящо бельо и чаршафи са типични за района, на юг има и най-много археологически резервати от времето на Римската империя.
Матриархатът и представата за властната майка, която обгрижва любимото си синче, дори и след сватбата му, са част от живота на много сициалианци и неаполитанци. Мафията като автоматична асоциация с Италия отново се свърза с юга - Камората (Camorra) е в Кампания, Коза ностра (Cosa Nostra) - в Сицилия, Ндрагета ('Ndrangheta) - Калабрия, Сакра Корона Унита (Sacra Corona Unita) - Пулия.
Пицата като визитна картичка на Италия също е родена в Неапол. Моцарелата от биволско мляко (Mozzarella di bufala) е традиционна за Касерта и Салерно в провинция Кампания, а за лимончелото се смята, че започва да се произвежда в Неаполитанския залив (Соренто, Амалфи, Капри и Неапол) след 1900г.
Неаполитанците са чревоугодници и табиетлии. Кафето е традиция. Класическите барове за алкохол са малко, но за сметка на това на всеки ъгъл има бар за кафе. Рядко има маси, а ако такива са изнесени, те са предназначени за туристи. За пет месеца не видях нито един италианец да си пие кафето седнал. Дори и в собствената си къща. Вероятно се е превърнало в рефлекс. Кафе? - Добре, ставам!
Кафето е винаги силно и късо, чашките приличат на напръстници, дори капучиното се сервира в сравнително малка чаша. Варианти много: кафе (подразбира се късо без специално да се упоменава), дълго кафе (caffè lungo, ако дългото кафе ви е късо, можете да поръчате caffè doppio lungo), макиато фредо (късо с няколко капки студено мляко), макиато калдо (същото, но с топло мляко), кафе дел нонно (caffé del nonno, късо ледено кафе с много захар), латте (кафе с много мляко, не съм видяла някой да пие такова), капучино, кафе корето (caffè corretto, италианците си "коригират" кафето с малко алкохол), кафе алла ночола (caffè alla nocciola, с вкус на лешници) и т.н.
Неаполитанците пият кафето си много сладко. В баровете няма отделно захар, барманът я слага преди да го сервира, и слага много! Затова, ако си пиете кафето горчиво, поръчайте го амаро. Към поръчката винаги върви и чаша чешмяна вода, а самият ритуал не продължава повече от 2-3 минути.
В Неапол има чудесна традиция - кафе соспезо (caffè sospeso), по някаква причина наричано в България "висящо кафе" в буквален превод. Аз лично бих ползвала оригинала. Този градски ритуал се практикува само в града Неапол, а корените му се пазят някъде в дълбините на италианския Юг.
Ако човек иска да изпие едно кафе сутринта, но няма компания, поръчва едно кафе соспезо - реално плаща две, но получава едно. Следобед през същия бар може да мине някой беден и също самотен човек, който пък не може да си позволи кафе. Тогава той пита бармана за кафе соспезо и получава кафето безплатно.
По този начин нито един от двамата не е сам и с малка разлика във времето, те си правят компания един на друг. И макар кафето и кроасанът да са една цена (между 50 и 80 цента), съществува само кафе соспезо, не и кроасан соспезо!
Разпитвах много неаполитанци, откъде идва тази традиция, кой за първи път се е сетил да я приложи и как е толкова популярна, че да стигне дори и до мен-чужденката. В интернет намерих различни истории, свързани с този ритуала и нито една официална версия за възникването му.
Неаполитанският писател Лучано Де Крешенцо например размишлява върху неаполитанските традиции в книгата си "Il caffè sospeso: Saggezza quotidiana in piccolo sorsi" (Кафе соспезо: Ежедневна мъдрост на малки глътки, издадена 2008 г.) В нея той казва: "Когато един неаполитанец е щастлива по някаква причина, вместо да плати едно кафе, плаща две - едно за себе си и едно за клиента, който ще дойде след него. И така да почерпи останала част от света."
В интернет името на друг италиански писател и поет, това на Тонино Гуера, също се спряга във връзка с разказана от него история за кафе соспезо. Макар и италианец, той е от Севера и реално е толкова чужд на неаполитанските традиции, колкото е всеки един от нас.
Подобно на повечето неаполитански привички, и кафето соспезо е обвито в мистика и страст. Откъде произлиза и дали е само алегория на акта на споделяне с усещане на самотност и същевременно на общност, не мога да кажа. Продължавам да търся.
*"Статопис" - хрумка на инсомнията от периода ми в Неапол. Търсех игра на думи с пътепис - исках да пиша и описвам, но на практика не пътувах, затова се спрях на "стато", минала форма (пасато просимо) на глагола "съм"/ "стоя" за мъжки род в италианския език.
Много сладка статия ... Кеф е да започнеш така деня.
И понеже сме в България, ето какво ще се получи: Пред магазини и заведения ще започнат да се вият опашки от пенсионери, които ще чакат да си вземат безплатното кафе, хляб и т.н. След няколко дни ще започнат и кавгите и спречкванията между чакащите затова кой бил наред, кой в колко часа е дошъл и затова, че някой идват всеки ден. Естествено опашките ще са оформени още преди да е отворил магазина/кафето. И за пореден път Българите ще опорочим една добра кауза. ПП. Може би за да не се стига до това, не трябва да ги има тези стикери "Висящо кафе", "Висящ хляб''.
Хай, Бичи! 97 7!!!
А висящ тупаник не искате ли?
Баш най тва слушам, Бичи, от както си ми го казал.
Естествено, че съм плагият, Еленке, но толкова ми хареса, че го споделих тук. Я се похилете, ако искате: http://vbox7.com/play:b1c904ed7a
Вестник "Сега": Разпространената в цял свят благотворителна инициатива "Висящо кафе" стигна и до България в края на изминалата седмица. Само в рамките на три дни безплатните напитки започнаха да се предлагат в повече от 50 заведения в страната. Идеята за този род благотворителност се появява за пръв път в Неапол, където хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си го позволи. Вдъхновител на добротворчеството е италианският поет и сценарист Тонино Гуера и неговата история, в която артистът разказва как за пръв път вижда механизма на подаряването на кафе на непознат. Предплащането на кафето за човек, който няма пари за топлата напитка, вече е тотален хит у нас. Първата касова бележка с подарена чаша кафе бе пусната от Етно бар Red house във Варна в петък вечер в 18.41 часа. Именно оттам тръгна и инициативата за останалите "висящите" стоки. Кампанията на "Висящите кафета" беше продължена от новата инициатива "Висящ хляб", чрез която хората, пазаруващи в магазин или кафене, обозначено със стикер "Висящ хляб" или "Висящо кафе", предплащат хляб или друг вид хранителна стока за някой нуждаещ се. Безработните и социално слабите имат възможността да вземат от предварително платените продукти, без да е нужно да разполагат с документ, който удостоверява неговата финансова невъзможност. Безплатните стоки се предлагат в над 20 столични заведения, голям интерес към инициативата е проявен и в Бургас, Варна, Пловдив, Трявна, Стара Загора и още от по-малките градове в страната.
Мисля, че до към 15-20 април ще им мине на всички увличащи се бързо и лесно .
Ташев, виж тук http://www.webcafe.bg/id_1113066243
Не си сам, ако това те успокоява.
Ей, ако някой оставяше и висящо узаки...
Метеорче, Плумарито е у нас.
Ей,големи сте пустиняци,да ви заеба.Може ли да опорочите такъв вълшебен "Стратопис".Цялата статия е обвита в страхотет чар и мистицизъм.Почти мога да помириша аромата на кафе и атмосферата на италианските улици.То си пише:"кафето соспезо е обвито в мистика и страст."А вие го принизихте до типичната българска,селяндурщина.Няма нужда да се обсъжда какво представлява идеята.Трябва просто да се насладиш на магията.Нека се поясня: Представете си,само за момент си представете,че вие сте средностатистически италианец.Но не обикновен италианец,а от онези хора в които бълбукат милиони красиви идеи.Като например Леонардо да Винчи,Амедео Модиляни,Умберто Еко,Джовани Бокачо.Хора,за които материалното е просто начин за оцеляване и искат да превърнат света в едно,по-красиво място за живеене.Та вие сте този италианец,на който не му се налага да става в 7 часа за работа,но въпреки това го прави,за да се наслади на изгрева и сутрешната,девствена тишина.Сега си представете,че в една топла,пролетна утрин,слънцето изгрява,някъде там,а вие,като никога до сега,сте се събудили с усмивка,станали сте от леглото и сте се спуснали по дървените стълби на двуетажната къща в която живеете.След това,сте тръгнали към любимото си кафене.Движейки се по малките,добре познати улички и наслаждавайки се на невероятния,сутрешен въздух,в който се носят омайните миризми на прясно изпечени кифлички и кафе,стигате до своето най-любимо утринно място.Слънчевата светлина е мека и нежна,преливаща в различни нюанси на червеното и жълтото.В кафенето вече има двама или трима души.Влизате вътре,а сърцето ви е изпълнено с такова желание за живот,каквото не сте си и помисляли,че може да съществува.Няма ги проблемите и тревогите,няма ги всекидневните разправии и дребнави грижи.Там сте само вие,двама души и бармана.Вратите и прозорците на малкото кафене са широко отворени,защото навън е топло,а птичките чуруликат своята песен във възхвала на утрото.И в този момент,докато сърбате горещата,живителна течност,която ще ви зареди с енергия за деня,се замисляте,че на света има хора,които не са толкова щастливи като вас.И тогава,просто ви хрумва идеята да им подарите едно кафе.Ей,така.Без причина.Защото искате всички да са толкова щастливи,като вас и да споделят вашето щастие.Има нещо наистина тайно и мистично в тази постъпка мисля.Точно толкова тайно и мистично,колкото пролетна сутрин във Италия.
Освен "висящи кафета", някакви висящи жени... за довечера...?! Узакито го уредихме с Паяка...
@Ben Dover: Много добро допълнение на статията (коментар 34), абсолютно съм съгласен. Именно тази мистичност, която излиза спонтанно и безпрепятствено някъде отвътре у човека, прави разликата. Ако нея я няма, чистото желание за споделяне се превръща в нещо друго. Едно е поривът да споделиш красиво усещане, друго е да поискаш да направиш добро, трето е да дадеш, защото можеш да си го позволиш. Нищо общо нямат. Точно затова италианското кафе соспезо на нашенски (не „на български“, а точно „на нашенски“) винаги рискува да звучи като „безплатно кафе“... Не че езикът ни е беден, ни най-малко. И затова няма как да има малка гроздова соспезо и шкембе чорба соспезо. Виж, безплатни (и дори „висящи“) може да има. Между другото, като прочетох статията и твоя коментар, ми просветна защо не се вдъхнових особено от новината за „висящото кафе в България“: липсва ми мистичността. Иначе идеята е добра.