С изненада откривам, че Южна Италия е родината на всичко, което чужденците си представят за италианско.
Най-известните италиански песни се оказват неаполитански - O Sole Mio и Tu Vuò Fa' L'Americano са нещо като стари градски песни. Просторите по улиците с висящо бельо и чаршафи са типични за района, на юг има и най-много археологически резервати от времето на Римската империя.
Матриархатът и представата за властната майка, която обгрижва любимото си синче, дори и след сватбата му, са част от живота на много сициалианци и неаполитанци. Мафията като автоматична асоциация с Италия отново се свърза с юга - Камората (Camorra) е в Кампания, Коза ностра (Cosa Nostra) - в Сицилия, Ндрагета ('Ndrangheta) - Калабрия, Сакра Корона Унита (Sacra Corona Unita) - Пулия.
Пицата като визитна картичка на Италия също е родена в Неапол. Моцарелата от биволско мляко (Mozzarella di bufala) е традиционна за Касерта и Салерно в провинция Кампания, а за лимончелото се смята, че започва да се произвежда в Неаполитанския залив (Соренто, Амалфи, Капри и Неапол) след 1900г.
Неаполитанците са чревоугодници и табиетлии. Кафето е традиция. Класическите барове за алкохол са малко, но за сметка на това на всеки ъгъл има бар за кафе. Рядко има маси, а ако такива са изнесени, те са предназначени за туристи. За пет месеца не видях нито един италианец да си пие кафето седнал. Дори и в собствената си къща. Вероятно се е превърнало в рефлекс. Кафе? - Добре, ставам!
Кафето е винаги силно и късо, чашките приличат на напръстници, дори капучиното се сервира в сравнително малка чаша. Варианти много: кафе (подразбира се късо без специално да се упоменава), дълго кафе (caffè lungo, ако дългото кафе ви е късо, можете да поръчате caffè doppio lungo), макиато фредо (късо с няколко капки студено мляко), макиато калдо (същото, но с топло мляко), кафе дел нонно (caffé del nonno, късо ледено кафе с много захар), латте (кафе с много мляко, не съм видяла някой да пие такова), капучино, кафе корето (caffè corretto, италианците си "коригират" кафето с малко алкохол), кафе алла ночола (caffè alla nocciola, с вкус на лешници) и т.н.
Неаполитанците пият кафето си много сладко. В баровете няма отделно захар, барманът я слага преди да го сервира, и слага много! Затова, ако си пиете кафето горчиво, поръчайте го амаро. Към поръчката винаги върви и чаша чешмяна вода, а самият ритуал не продължава повече от 2-3 минути.
В Неапол има чудесна традиция - кафе соспезо (caffè sospeso), по някаква причина наричано в България "висящо кафе" в буквален превод. Аз лично бих ползвала оригинала. Този градски ритуал се практикува само в града Неапол, а корените му се пазят някъде в дълбините на италианския Юг.
Ако човек иска да изпие едно кафе сутринта, но няма компания, поръчва едно кафе соспезо - реално плаща две, но получава едно. Следобед през същия бар може да мине някой беден и също самотен човек, който пък не може да си позволи кафе. Тогава той пита бармана за кафе соспезо и получава кафето безплатно.
По този начин нито един от двамата не е сам и с малка разлика във времето, те си правят компания един на друг. И макар кафето и кроасанът да са една цена (между 50 и 80 цента), съществува само кафе соспезо, не и кроасан соспезо!
Разпитвах много неаполитанци, откъде идва тази традиция, кой за първи път се е сетил да я приложи и как е толкова популярна, че да стигне дори и до мен-чужденката. В интернет намерих различни истории, свързани с този ритуала и нито една официална версия за възникването му.
Неаполитанският писател Лучано Де Крешенцо например размишлява върху неаполитанските традиции в книгата си "Il caffè sospeso: Saggezza quotidiana in piccolo sorsi" (Кафе соспезо: Ежедневна мъдрост на малки глътки, издадена 2008 г.) В нея той казва: "Когато един неаполитанец е щастлива по някаква причина, вместо да плати едно кафе, плаща две - едно за себе си и едно за клиента, който ще дойде след него. И така да почерпи останала част от света."
В интернет името на друг италиански писател и поет, това на Тонино Гуера, също се спряга във връзка с разказана от него история за кафе соспезо. Макар и италианец, той е от Севера и реално е толкова чужд на неаполитанските традиции, колкото е всеки един от нас.
Подобно на повечето неаполитански привички, и кафето соспезо е обвито в мистика и страст. Откъде произлиза и дали е само алегория на акта на споделяне с усещане на самотност и същевременно на общност, не мога да кажа. Продължавам да търся.
*"Статопис" - хрумка на инсомнията от периода ми в Неапол. Търсех игра на думи с пътепис - исках да пиша и описвам, но на практика не пътувах, затова се спрях на "стато", минала форма (пасато просимо) на глагола "съм"/ "стоя" за мъжки род в италианския език.
