В края на годината Webcafe.bg реши да зададе няколко въпроса, свързани с 2015-та година на различни личности от българския обществен живот. Избягахме от "обичайните заподозрени" и потърсихме хора, с които ни е интересно да говорим.
Един от тях е Светлозар Желев - име, познато на всички в книжните среди. Той е дългогодишен издател, работил в "Колибри" и в "Сиела", настоящ директор на Национален център за книгата към НДК. Желев стои и зад създаването на литературен клуб "Перото" в НДК.
Кое е за теб събитието на 2015 година в България?
Много е трудно да се посочи едно събитие, аз ще ви изненадам с поне три - всички свързани с две неща - проблемите на съдебната власт и абсолютната недосегаемост на политическата класа, което е следствие от първото.
Оправдаването на Масларова и Бисеров, нахлуването на Волен Сидеров и делата срещу него, протестите на съдиите, разделението между корумпирани и честни такива, цялата драма на съдебната система, прокуратурата и скандалите в нея, всъщност определят Голямото събитие - а именно неслучването на реформата в съдебната система, корупцията в която носи всички беди за България през последните 25 г.
Когато имаш мутри, банкери - измамници, финансови пирамиди, политически и икономически рекет, сива икономика, укриване на данъци, данъчни измами, контрабанда, престъпност на всякакво ниво, корумпирани държавни служители, политическа върхушка, чиято цел е само собственото забогатяване и ограбване на народа, и нямаш работеща съдебна система, която да осъди всички тях - получава се България през 2015 г. И за съжаление още години, ако не се променят нещата.
А в твоята сфера?
В моята сфера най-голямото събитие е случващото се в Националния дворец на културата. Революцията на Мирослав Боршош като изпълнителен директор, който първо привлече изключителни специалисти в своя екип, после откри нови пространства, като литературен клуб „Перото", Театър Азарян, ДНК, създаде Продуцентския център и Националния център за книгата към НДК, програмата за подкрепа на българско кино.
Да направиш от една от най-омразните сгради в София - символ на комунизма, тоталитаризма и онази сивота на духа - най-привлекателното културно място в столицата и да го превърнеш в истински двигател, генератор и инкубатор за култура. С това показа, че с желание, ум, възможности, далновидност, мениджърски усет и стратегическо мислене нещата могат да се случват по най-добрия начин.
За първи път от много години хората в изкуствата виждат смисъл, надежда и подкрепа в трудната борба за оцеляване на културата в условията на постоянна икономическа криза, духовна мизерия и „чалгаризация". Това е най-доброто нещо, случило се на българската култура през последните 25 години. Именно заради примера, надеждата и възможността за бъдеще.
Каква е твоята прогноза за 2016 година?
Ще бъде тежка, като всяка друга. За всички.
Отново ще бъдем разкъсвани от скандали във всички области, в политическата и съдебната най-вече, тероризмът и бежанският проблем ще продължат да се задълбочават, не само у нас, а в цяла Европа, войните в Близкия изток ще тлеят, конфронтацията между Русия и останалия свят ще ескалира, дано само не е в „гореща" война, ще преживеем президентски избори и икономически дефицити. В културата и литературата ще има хубави неща. Много. Те са тези, които ще ни съхранят.
