Нойзи Positive

Истински фен на стила Нойзи казва, че да си купуваш списание с подписа му е като всеки месец да даваш пари за единственото си кожено яке в живота.

Каквото и друго да изръсим за най-силния играч в лайфстайл и мъжките списания (Егоист, Една седмица в София, Maxim и чисто новия Playboy, на който Ивайло Нойзи Цветков беше и първият гл. ред.) ще е излишно надъхано на фона на честния му BG Positive списък по-долу.

Няма как да му пука на човек, който живее с достатъчно сритващото разбиране, че "Вместо риба е по-добре да дадеш на човек въдица". Най-десните също разбират.

Събитието

Веселин Маринов. Полско-тръмбешката бийтълмания за престарели, която от забавна естрадна идиотщина се официализира до опасна глупост, санкционирана от властта. Тя сякаш описва днешна България в нейната нетрайност

Личността

Георги Първанов. Най-добрият президент в историята след Юмжагийн Цеденбал. Фактът, че има планове да остане във властта, ме просълзява

Откритието

Борис Дали. Неговата „Пиян" е онова, което е „Get Off Of My Cloud" за края на 1965 - изблик на блус. Сръбски блус

Явлението

Интернет-взривът; Фейсбук; форумната култура - т.е. трагичната ситуация, при която публиката един вид се катери по сцената; инж. Митко Димитров от град Димитровград - от субкултура чалгата се превърна в официална попкултура; Гугъл; Туитър; торентите; кафеникавожълтата преса, която не спазва дори най-долните правила; залезът на таланта; известните само с това, че са известни; Слави Трифонов; отказът от образование; аматьорското порно; възходът на аматьорското по принцип; изумителната атмосфера, в която всеки може да каже/напише всичко и да му се размине; Бербатов; повсеместният и поевтинен достъп до uppers - кокаин и т.н.; липсата на дори най-дребен революционен порив; заместването на хуманитарния скок на мисълта и вярата с технологии; гротескният опит за консуматорско съществуване в стил „средна класа"; оглупяването; краят на илюзиите.

И, разбира се, риалити-телевизията, привнесена у нас тъкмо навреме и собственоръчно от Нико Тупарев, риспект. След 15 години ще събираме дребните кисели плодчета на всичко изброено, но ще е все едно, защото тогава „всичко изброено" ще са порасналите деца. Тренирани за роби с удивително нехайство

Творбата

"Мисия Лондон". Instamt classic! Пардом - imstant classic! Найс! Булгериън куолити!

Повратната точка

Когато Ицо Хазарта спря да пише, някъде през 2009-а. Защото той, по моему, никога повече няма да напише нищо важно - премазан от обстоятелствата. А беше единственият ни истински поет. Но пък и Сократ в "Менон" е прав: няма учене, а единствено припомняне

Незабравимото

Когато дъщеря ми, вече на две, за пръв път каза "тате, извинявай, но за да рефрешнем естетическите си илюзии, ще ни е необходимо въздържание, изпитание с безмълвност, ера на нелитература, докато се върнем при думите и важното". Или поне така ми се стори