Учените са създали прасета, които са неуязвими за една от болестите по добитъка, която причинява най-големи загуби на животни. Екип от учени променя ДНК на животните, за да ги направи устойчиви на смъртоносно заболяване, известно като PRRS - стъпка, която може да предотврати разходи за милиони годишно.
Потребителите обаче обикновено изпитват подозрения към генетично модифицираните животни и растения.
Това създава сериозна пречка пред притежаването от фермери на генно модифицирани свине. Тъй като редактирането на гени (GE) е относително нова технология, липсата на регулации засега така или иначе предотвратява продажбата им.
GE се отличава от по-масово използваната технология за генно модифициране. Редактирането на гени включва прецизни промени в ДНК на организма, докато генното модифициране се характеризира с въвеждането на чужд генетичен материал в друго живо същество.
Изследванията с прасета също така пораждат проблеми с хуманното отношение към животните. Критиците казват, че създаването на устойчиви на заболявания животни ще премахне стимулите на фермерите да подобряват условията на живот на добитъка. Някои смятат, че условията, в които се държат животните, може да ги направят по-малко податливи на вируса, който причинява PRRS.
PRRS, което означава репродуктивен и респираторен синдром при свинете, може да причинява проблеми с дишането и смърт при млади прасета.
Защо потребителите не желаят да консумират генетично модифицирани храни?
В миналото е имало опасения (неподкрепени от научни данни), че ГМО храните може да вредят на здравето на хората.
Сред тези опасения е и въпросът, че продукти от модифицирани посеви или животни може да предизвикват алергии или че гените, добавени в храните, могат да проникват в човешкото ДНК.
ГМО храните са достъпни от десетилетия и до момента няма доказани негативни ефекти върху здравето на хората.
В препоръките си Световната здравна организация (СЗО) казва, че няма открити ефекти върху здравето на хората в резултат на консумацията на такива храни от населението на държавите, където те са били одобрени.
Какво са направили учените?
Изследователите от института "Рослин" към Единбургския университет са използвали редактиране на гени, за да изтрият малък регион от ДНК на свине. Тази относително малка промяна предотвратява установяването на PRRS вируса на повърхността на клетките на животните.
Учените после са изложили четири от прасетата с редактирани гени на PRRS вируса. В доклад, публикуван в Journal of Virology, те съобщават, че нито едно от тях не се е разболяло.
Ръководителят на изследването, д-р Кристин Тейт-Бъркард, подчертава, че в организма на свинете не са били добавяни чужди гени. Тя допълва, че изследванията до момента са показали, че животните не са станали с по-слаб имунитет, нито по някакъв друг начин са засегнати от процеса на редактиране на гени.
Тези животни са изцяло прасета... само малка част от ДНК е премахната. Основното, което тази промяна постига, е подобряване на благосъстоянието на животните, защото те са избавени от риска да се разболеят от тежка болест.
Генетичното редактиране дава траен ефект, така че устойчивостта на болестта ще се предава на поколенията на тези свине чрез естествен разплод.
Какво лошо може да има?
Хелън Браунинг от Soil Association смята, че подходът преодолява симптомите на проблема, вместо да се справя с изначалните причини за него.
Тя отглежда прасета от 30 години в нейната органична ферма в северен Уилтшир. Браунинг казва, че държането на животните на открито и поддържането на по-високи стандарти за условия на живот прави животните по-малко податливи на това заболяване.
"Ако редактирането на гени се използва за устойчивост на заболявания, вместо да се насърчават компаниите да променят начина, по който третират свинете, така че те да не се разболяват изначално, то се превръща в проблем, вместо в решение", казва Браунинг.
Кога ще можете да опитате бекон от животно с променени гени?
Появата на месо от животни с променени гени все още предстои и ще стане факт едва след няколко години. Въпреки че технологията почти е налице, регулациите не са и има хора, които призовават за обществен дебат.
Преди всичко ни е нужна по-мащабна дискусия за приемливостта на навлизането в хранителната верига на месо с редактирани гени, за да бъдат информирани политическите лидери как тези технологии трябва да бъдат регулирани.
Ако тези изследвания бъдат успешни и обществеността приема тази технология, ще се работи с компаниите за развъждане на свине, така че да се интегрират тези генни промени в комерсиалните развъдни породи.
За какво се използва генното редактиране?
Проектът за устойчиви на PRRS свине е една от научните насоки, в които се работи по света за създаването на животни с променени гени за нуждите на селското стопанство. Сред тях още е и проект за постигане у домашните прасета на по-голяма устойчивост на африканската свинска треска.
Учените също така се опитват да увеличат мускулната маса на овцете и кравите, като премахват малки части от ДНК. Те се стремят да възпроизведат характеристика, проявяваща се по естествен път при белгийските сини говеда.
Каква е уловката?
Има конфликт между нуждите на производителите и на активистите за защита на правата на животните. През 1989 г. учени, работещи за американското министерство на земеделието в Белтсвил, Мериленд, добавиха ген в прасе, който да генерира човешки хормон на растежа. Очакваше се животното да расте по-бързо и да е по-слабо от нормалните прасета.
Експериментът се оказа успешен: темповете на растеж се увеличиха с 15%, ефективността на хранене - с 18% и сланината по скелета намаля с 80%.
Животните обаче страдаха от няколко неочаквани здравословни проблеми, включително такива с бъбреците и черния дроб, некоординирана походка, изскочили очи, стомашни язви, сърдечно-съдови проблеми и пневмония.
Катастрофалният провал на "белтсвилското прасе" доведе до доброволен мораториум върху експериментите с хормони на растежа при бозайници в САЩ. Тъй като редактирането на гени е по-прецизно, работещите в тази област вярват, че е много по-малко вероятно то да доведе до неочаквани странични ефекти.
Тейт-Бъркард сочи като пример двойно замускуления добитък, характеристика, която може да бъде въведена чрез генетични промени или редактиране, или чрез традиционен разплод, както е при белгийското синьо говедо.
"Въпреки че постигането на устойчивост на заболявания при животните чрез редактиране на генома автоматично ще увеличи производителността, то води до непосредствени ползи за благосъстоянието на животните. За сравнение, когато анализираме характеристики като двойната замускуленост при животните, няма реални ползи за тяхното благосъстояние, а само вреди", обяснява Тейт-Бъркард.
