Електронните книги непрекъснато растат като заглавия в развития свят, но в България издателствата публикуват само на хартия, като туземци от ЕС, които още изработват гривните и герданите си на ръка, което ги прави неприлично скъпи.
Странно, но никой не си мисли за пазарно решение, т.е. да се даде на потребителите това, от което имат нужда - хората вече имат хубави телефони, таблети, компютри, нетбуци, където може да се чете. Отдавна беше време да им се предложи адекватен електронен продукт, но издателствата упорстват.
Електронната среда, поради това, че е евтина за съхранение, пренос и копиране, е място, където могат да съществуват безброй книги само в електронен вид, за разлика от ограниченията в броя хартиени книги, защото хартията е много по-скъпа като носител на информация. Отпаднал е негласният монопол на хартиеното издание, което има много висока долна цена, под която не може в природата да съществува хартиена книга. А както знаем, като отпадне монополът, цените падат!
Всеки читател вече има достъп до много хиляди книги, а свободното време за четене е останало същото, тоест предлагането е скочило драстично, а търсенето остава същото. Какво трябва да стане? Ами същото, което е станало с цените на дрехите (и книгите!) след началото на индустриалната революция - цените са се срутили, а шивачите, работили по стария метод, са фалирали.
Но книгите в България не поевтиняват, защото се произвеждат в архаичен производствен антиекологичен процес, разпространяват се по ретрограден картелен режим и по цялата верига от автора до читателя пада голямо извиване на ръце (най-пострадали са авторът/преводачът и читателят, да разсея съмненията) и законодателството е неадекватно. Лично аз издадох книга преди две години и знам какво говоря и какъв процент от коричната цена на тиража в книжарницата е самият интелектуален продукт. Жокер - минимална е!
Хартиените книги нямат бъдеще в култури с малък брой читатели като нашата. Интернет разглези и читателите - огромното разнообразие на достъпна литература позволи на всеки читател да си изгражда абсолютно индивидуален вкус и да извървява своя духовен път отделно, което означава, че все по-рядко читателите ще са в същата книга на същата страница. В малка и капсулирана култура като нашата на практика това означава ликвидация на класическия книжен пазар, освен за най-масовите, най-жълтите и най-гениалните произведения.
Читателите също не са балами. Ще четат само във вид, който им е удобен и ще плащат за книга, толкова, колкото смятат, че си струва. Защо да мъкнеш една раница с книги, ако можеш да си вземеш таблетчето или четеца. Засега книжната книжка е окей за плажа или за малки деца, докато устройствата не станат достатъчно надеждни да издържат и тия напасти.
И също така, забелязвам истински магарешки инат да не се допуснат библиотеки в Интернет, въпреки че по сегашния закон на библиотеките се разрешава да предоставят произведения „в печатен вид и по друг начин", независимо колко некомерсиални. Стигнахме до там, пак да основаваме нелегални читалища и библиотеки и да се надлъгваме с „османлиите".
И да вметна за сервилните и неграмотни медии, които безкритично папагалски повтарят глупостите на МВР за разбита „книжарница". Срам не срам, аз научих разликата между библиотека и книжарница най-късно в първи клас.
Прогноза?
Нещата няма да стават по-добре, ще стават по-зле. Аз лично не искам да съм близо до мястото на експлозията (виртуална експлозия, ей, това е метафора, полицаите!), която предстои, неизбежно! Скъпо ще ни излезе!
