Бързината, с която прокуратурата подпука представителите на бившата власт (след падането й, разбира се), обнадежди мнозина, че ще се стигне до справедливо наказание за злоупотребите, които се вършеха къде явно, къде подмолно през последните 4 години.
Някои "дребни" факти обаче навяват съмнение в това, като най-пресният е отпреди ден - прокуратурата отново влезе в ролята на централен халф с новините покрай сделката за пенсионния фонд "Доверие", срещу която са настръхнали управляващите, синдикатите, ръководството на компанията, дребните акционери и над 1 милион души, чиито пенсии са там.
Със съобщението за арестуваната група от 15 души, която била наета да строши краката на двама, свързани с продажбата, въпреки че не каза абсолютно нищо конкретно, държавното обвинение даде ясен сигнал на някоя от страните по непрозрачната сделка. Така да се каже "предаде съобщение". Един вид - прати конска глава. Тези, които поръчаха съобщението, и тези, за които беше предназначено, явно единствени разбраха за какво става дума. Всички останали немеем от неясноти.
Иначе най-нашумелите разследвания, естествено, са тези срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Стахановското бързане да се внесе обвинителен акт обаче взе да вади на повърхността пропуски и грешки. Така например разследващите се принудиха вече два пъти да чистят гафове, свързани с обвинението му, за което предварително беше обявено, че ще влезе в съда в невиждани досега срокове. Става дума за казуса със забраненото от Цветанов законно подслушване на бившия шеф на спецполицията от Велико Търново Орлин Тодоров.
За един месец - две грешки,
това не е ли малко множко? Самата прокуратура направи всичко възможно да замаже за какво точно става дума, така че ни остават само твърденията на адвоката, който естествено изобличава некадърността на следователите. Дори той да преувеличава, което пък си е негово право, проблемите с разследването неизменно навяват опасения, че работещите по него са добре "подковани" с доказателства.
Още повече че повечето дела, които прокуратурата обяви зрелищно, някак си съвпаднаха със заплахите, които изсипа от парламентарната трибуна несъстоялият се шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Делян Пеевски, който впрочем си е депутат от управляващата коалиция.
Пасовете, които играчите на политическо-прокурорския терен си разменят, много-много не се връзват с очаквания от гражданското общество изход от мача. А той е - злоупотребилите с власт да бъдат наказани според деянията си, а не защото
новите силни на деня са ги "поръчали".
Практиката на държавното обвинение обаче през всичките тези години, с малки изключения, е да започва шумни дела с малко и набързо събрани доказателства, от които после за жалост не излиза нищо. Ако се проследи и практиката на съда по делата, водени за престъпления по служба, ще се види, че числото на осъдените по този текст на Наказателния кодекс са пренебрежимо малко. На какво се дължи това? На факта, че докато тича след победителите, прокуратурата си е затворила плътно очите за техните действия.
В добавка прокурорите, а съответно и следователите и разследващите полицаи, не подготвят добре делата си, не познават отлично правната материя, не следят съдебната практика, не си правят изводи. Това го твърди не някой външен за системата, а задълбоченият анализ, направен преди броени дни от главния прокурор. При такава ситуация песимизмът на наблюдателите надделява и от все повече страни се чуват гласове - ще издържат ли обвиненията в съда, което е най-важното.
Конюнктурността в действията на прокуратурата
е най-големият й грях от началото на прехода и тя продължава да не може да се отърве от него. На мушката й все така са бившите управляващи, но не всички, а последните. И така впрочем е било винаги. Успокоена от тази диалектика, новата власт на воля продължава да издига на високи постове хора от позабравеното минало, за които също тегнат тежки съмнения за злоупотреби, но спрямо които прокуратурата държи пълен пас.
Независимо че някои от тях са разобличени с одити на Сметната палата, а заради други Европейската комисия е започнала наказателни процедури срещу България. Със същия хипнотизиран поглед прокуратурата гледаше и ГЕРБ, когато взе властта, а лидерът му Бойко Борисов заплашваше как ще разкаже играта на тройната коалиция за всичките й престъпления. Не го доживяхме, нищо че бившият министър на правосъдието Диана Ковачева викна даже чужди магистрати да дадат акъл как виновните да бъдат осъждани.
Само си спомнете как прокуратурата губи едно след друго "знаковите" дела срещу бившия военен министър Николай Цонев и бившия кмет на Сливен Йордан Лечков. Или пък как бяха оправдани Маргините след парите, които държавната машина изхарчи, за да ги обвинява, издирва, арестува и разследва. Да не говорим как т.нар. братя Галеви изчезнаха зад граница малко преди да ги вкарат в затвора.
В момента новите управляващи бият със същото оръдие по предишните и засега нещата изглеждат розови. Трудно обаче може да се очаква по-различен резултат, ако прокуратурата я кара на юруш постарому. Като оставим настрана престъпленията по служба, в които тя е способна да обвини всекиго, а съответно в съда да не бъде осъден никой,
не се забелязва склонност за разследване на търговията с влияние
например - едно от най-масовите престъпления в нашата държава, буквално задушило бизнеса. Тонове думи се изписаха и изговориха за скандалния случай "Мишо Бирата", в който прокуратурата неколкократно не откри нищо нередно и отказа да разследва дали със спирането на проверката на митниците в пивоварната на Михаил Михов става дума за търговия с влияние от страна на бившия премиер Борисов, който пък прехвърля отговорността на тогавашния президент Георги Първанов.
След доста литературно-философски интерпретации, сред които еманацията беше, че престъпление няма, тъй като извършителят си направил самокритика, сега това дело отново е възобновено. Не ни казват дали е по политически или по юридически причини, но не е трудно да се досетим. Само че политическите дела обикновено водят до оправдателни присъди и обезщетения в Страсбург след това, както стана ясно от прокурорския анализ. Дали няма да е добре за прокурорите да си изключат "петолъчките", с които винаги са на разположение на изпълнителната власт и нейните продуценти, и да се поразровят из законите?
Подкупите, съпровождащи обществените поръчки,
са другата тема, по която прокуратурата е пълен пас. Никаква реакция няма относно оповестения от няколко страни факт, че 2% от фирмите печелят 90% от обществените поръчки. Нито има кой да го потвърди, нито кой да го отрече. За измами с еврофондове въобще да не говорим - там едва ли някой се сеща за други дела освен САПАРД, което търпи пълно фиаско. А какво става с фонд "Земеделие", със "Софийски имоти", с неизгодните замени?
"2013 г. ще бъде годината на присъдите по знаковите дела", беше прогнозирал през есента тогавашният ръководител на апелативната специализирана прокуратура Борислав Сарафов, сега зам. главен прокурор. За ползите от тази институция пък да не говорим, нито за "успехите" й срещу данъчните измами и наркотрафика.
И докато отборите на политиците и на държавното обвинение продължават да си разменят пасове без шанс прокурорите да отбележат, публиката се събуди и вече здравата освирква. Въпросът е дали и кога играчите ще се усетят.
