Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изхранване по Черноморието

Ей така се правят нещата, освен българска и китайска ми липсва само и малко френска и италианска кухня Снимка: Стоян Георгиев
Ей така се правят нещата, освен българска и китайска ми липсва само и малко френска и италианска кухня
Място, което се доближава поне като интериор до "моето заведение" Снимка: Стоян Георгиев
Място, което се доближава поне като интериор до "моето заведение"

Здравейте, аз съм Херо Стоилов. Помните ли ме? Аз съм милионерът, който стана средна класа.

След дълги колебания тази година се реших да почивам в България, след като последните години пътувах редовно до Гърция. Признавам, родното Черноморие не ми е любимо. Причини за това много, но няма да ги обсъждам сега.

Изпращам този текст на Webcafe.bg с идеята да споделя с вас впечатленията си от "изхранването" на туристите конкретно в Созопол.

Така че карам направо към ресторантите, заведенията, караваните, топлите витрини, тенджерите с царевица и всякави други родни хигиенични и негиенични изобретения на техните собственици и персонал.

За да бъде ясно от началото, като виден представител на средната класа, разполагах и с подобен бюджет за почивка. Тоест не съм прекалявал, но и не съм се лишавал от нищо.

За начало искам да опиша най-общо типа заведения, които видях и посетих:

  • Заведения с добър интериор, чисто, добро обслужване, високи цени, добър вид на храната и... ужасно безвкусно
  • Ужасен интериор, ужасно обслужване, леко мръсно, скъпо и... безвкусна храна
  • Ужасен интериор, прилично обслужване, мръсно, прилични цени и прилична храна
  • Приличен интериор, добро обслужване, чисто, поносими цени и прилична храна

Това, което обединяваше всички тях, е, че над 90% имаха меню от 10-15 страници, включващо невероятно много ястия, което ме изуми, и нямаше нито едно, което да отговаря на представата ми за идеалното място за хапване и почивка.

Моето заведение е...

А именно, заведение с интериор, който има концепция - била тя по-модерна или по класическа, обзаведено не само с пари, но и с вкус. Заведение с добро обслужване и  "късо" меню, включващо няколко специалитета, които са истинската му реклама, защото се приготвят превъзходно и ти отиваш там, за да си хапнеш точно от тях.

Като допълнение към основното меню си представям и няколко "дневни" ястия, подходящи за времето, с ИСТИНСКИ пресни продукти от пазара - било то месо, риба, зеленчуци. В "моето" заведение ти поднасят вода, прясно изпечен хляб, някаква разядка още със сядането на масата.

Според мен това показва отношение на собствениците, което е изключително важно. Виненият лист трябва да бъде разнообразен и да включва, освен евтини български вина (предложени на 2-3 пъти по-висока цена) и качествени вина от България и света.

И накрая най-важното. Качествена и вкусна храна, приготвена с качествени  продукти, с необходимите добавки и подправки, с много любов от готвача и сервирана добре аранжирана и в хубави съдове. За това с удоволствие плащам и по-висока цена.

Може би ще ви се сторят много изискванията ми. Естествено, това е идеалният вариант. Основният проблем е, че за 10 дни не попаднах на място, което да покрива повече от 2-3 компонента от изискаванията ми. Стигнах дотам, че да чета в нета къде да отида да похапна.

Предполагам, че може и да има някое подобно място в Созопол, но аз не го открих. И това ме накра да си задам малко въпроси.

Защо така? Къде е проблемът? Защо не правим нещата като хората.

В собствениците, които не са подготвени за устойчив бизнес, мислят ден за ден, бърза печалба и не инвестират в ноу хау, персонал. Не са пътували, не са видяли. Мисля, че в огромна част от българите липсва отношение и любов в това, което правят. Странното е, че дори няма разлика дали това е собственият ти бизнес или работиш наемен труд. Пет за шест е формула.

Защо? Не мислят ли? Или всичко им е ясно, но не искат.

Пример. Толкова ли е трудно да се сетиш, че като поддържаш меню с 300 ястия, няма как нещата да се получават. Първо, като продукти, които няма как да съхраняваш в 2 хладилника, второ - откъм приготвяне, за което ти трябват не знам колко chef-ове.

Наистина не мога да разбера. Питам ви и вас дали знаете отговора.

И потребителите имаме вина

От друга страна си мисля, че вина имаме и ние, потребителите. Защото не предявяваме претенции за повече, защото огромна част се тъпчат безропотно с буламачите, които им се сервират, плащат си високата цена и си тръгват.

И най-вече, защото не приемаме храненето и храната като култура. А тя е култура, която ни липсва. Не се учим, не сме склонни да опитваме нови неща.

Питах се и какво е мястото на държавата. Как ни помага тя. Министърът с червените бузки и неговата вярна дружина, освен ПР акции и гняв срещу варената царевица по плажа и ол инклузива правят ли нещо, за да помогнат за развитието на "изхранването".

За по-високо качество на храна и обслужване, за по-добра квалификация на собственици и персонал, за по-големи права на потребителите.

Верният отговор е...

Май текстът стана много дълъг, а трябва да тръгвам на фитнес.

Този материал не слага под една шапка всички собственици на заведения и потребители.

За съжаление, не дава и отговори как да се оправят нещата, защото това може да стане само ако всички в процеса (собственици, държава) имат желание, потребност да се  подобри продукта и  работят това да се промени.

А след това ние да изискваме повече и да си плащаме с удоволствие и усмивка.

Това е.

Пишете под статията - трябва да се обсъждат тези неща. Защото каквото е отношението ни към храната, такова е отношението ни към повечето неща в нашата държава.

Ваш Херо, бивш милионер, сега средна класа.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените