Разумът продължаваше своето пътешествие, когато пред него се изпречи човек, облечен изцяло в черно, коленичил пред статуя, изобразяваща човек, разпънат на кръст.
- Добър ден - поздрави Разумът.
Човекът се изправи бавно, гледайки го укорително:
- Дал бог добро, синко - отговори, протягайки ръката си сякаш си просеше целувка.
- На кого? - попита Разумът.
- Какво на кого?! - учуди се човекът.
- На кого е дал добро?
Очите на човека се разшириха ужасено:
- Боже, прости му, той не знае какво говори! - и извади една свещ от гънките на дрехата си. - Вземи и я запали, помоли се бог да се смили над душата ти.
- Кой е бог? - попита Разумът.
- Този, който умря и възкръсна заради твоето спасение.
- Мен никой не ме е спасявал! - учуди се Разумът. - Още повече пък да умре и да възкръсне заради това.
Човекът се прекръсти:
- Нима ти не вярваш в бога?
- Не го познавам, трябва първо да го видя и тогава ще мога да преценя дали да му се доверя.
- Тука не става въпрос за доверие, а за вяра - възмутено говореше човекът, - безрезервна и всеотдайна вяра. Ти трябва да си готов да му служиш.
- Защо, той да не е робовладелец? Аз не обичам робовладелците, а още по-малко им вярвам.
- Спри, богохулнико! Бог проповядва любов между хората, той изпрати собствения си син да умре заради тях, да изкупи греховете им.
- Той на свобода ли е още? Ако аз изпратя сина си да умре, мисля че ще ме осъдят. Каква е тази любов, та той е садист.
- Ще гориш в ада, душата ти е обречена на вечни мъки заради тези скверни слова - крещеше човекът, - бог ще те накаже!
- Но защо, аз нищо не съм му направил! - слиса се Разумът - Всъщност, ако е вярно това, което ми каза за сина му, то той явно има психични проблеми и трябва да се лекува в някой психодиспансер.
- Махни се, Сатана! - изпищя човекът, размахвайки малък кръст пред себе си.
- Какво е Сатана? - заинтригува се Разумът.
- Ти, ти си дошъл да изпиташ моята вяра - говореше човекът.
- Не, просто се разхождам и исках да поговоря с някой.
- В името на отца и сина и светаго духа . . .
- Тези пък кои са? - прекъсна го Разумът.
- Това е бог, глупако. Той притежава триединна същност.
- О, значи е шизофреник. Сега разбирам някои неща - поклати глава Разумът и продължи по пътя си.
)))))
Според християнската религия, човекът не може да има сигурно, тоест "логично", доказателство за съществуването на Бог, защото доброто има смисъл на добро само тогава когато е извършено от свободна воля и от вътрешна потребност. Тоест Иисус е казал, "че не ни е съдено да видим личби" именно защото пак по неговите думи към учениците "искам да бъдете мой приятели и аз ще бъда ваш приятел", казано по смисъл - ако ти не знаеш със сигурност, че ще получиш награда за това че си дал да яде на някой който е гладен, но си го направил от състрадание, само тогава си извършил нещо добро, ако си дал храна на някого "защото така ти е даповядано" ти нищо добро не си направил. Просто си изпълнил някаква заповед. Тоест наличието на "доказателство" за съществуването на Бог ще е огромна пречка пред духовното осъвършенстване на човека в моралният смисъл. Ако знаеш със сигерност, че едно решение е правилно е много лесно да го вземеш. За да бъдеш "приятел на Господ" означава да вървиш редом с него по неговият път защото ти искаш така, а не защото ти е наредено да го правиш. Всеки човек минал пубертата знае, че само изправянето пред "изборът" води до израстване.
Леле тоя поп на снимката прилича на магьосника от Мордор - ама едно към едно - А за статията - по безочливо, двулично, себелюбно, материално-ориентирано, алчно съсловие от българската православна църква просто няма. То не са имоти, коли, търговия със сребърни предмети, освободени от данъци търговски дейности, паразитност цял живот и астрономически такси за погребения, кръщенета и сватби. Оялисе със сьомги, кашу и Джак Даниелс отчета от всякакъв калибър - това е институцията за пране на много пари БПЦ - дърводобив, фалшиви иконописи, които уж били благословени и вход за тоалетната в църквите, където звучи радио Веселина и се говори на МА Амин!
Не виждам нищо комунистическо в статията. Напрегнах се, пръцнах два пъти, но така и не открих. Статията е провокация над нас. Да се замислим дали неща които приемаме за даденост, не са просто нелепост. Поднесено е доза хумор и ирония. Не е непременно атеистично. Въпреки че ми се ще да е.
Очаквах втората част да бъде по-слаба от първата, но се радвам, че оставам излъган в тези си очаквания. Надявам се да има и още продължения. @ Art Pepper : Не знам дали автора е завършил в СССР или в САЩ, но това няма и значение що се отнася до писането на кратки хумористични (сатирични) статии на тема религия, политика или простащината на човека (в частност на голяма част от българите). Но що се отнася до коментари от тоя сорт направо оставам потресен от смелостта да се използват думи като "медиокритет" и "словодиария" (все още не съм чул да са въведени като български думи, но май ще трябва в БАН например да съставят нов б-английски речник на книжовния ни език) Що се отнася до темата на статията, явно сте против атеизма и силно вярвате в нещо наречено "Бог". Вярата не смея да я осмивам - всеки има право да вярва на каквото си иска, но вярващия човек би трябвало да е малко по-тактичен/либерален/възприемчив за чуждите мнения, а не да напада директно интелекта или образованието/та на автора. Окачествявайки статиите като тенденциозни или диктаторски, без да може да направи разлика между теологичен спор и кратка сатирична творба.
До Идиот, а защо да не осмиваме религията? Защо това е тема табу и защо трябва да уважаваме вярванията на другите? Уважаватели нечии вярвания в еди кой си политик или футболен отбор и спирало ли ви е това да критикувате? Във всички други области на живота се настило свободата на словото и размяната на идеи, критики и мисли. Само не религията. Аз смятам че не трябва да я оставаме зад борда а да дискутираме на тази тема, както с всяка друга. Повярвайте ми, няма друга тема която да дава толкова много материал за сатира.
Нямам нищо против да се осмива религията, като такава - аз самият съм краен атеист и ненавиждам като цяло идеята да се варва сляпо в нещо по-висше, по-възвишено от човека като цяло, било то църква, религия (и да двете за мен са крайни противоположности), партия, общество или държава. Въпреки фактите, че например за България християнската вяра като цяло е изиграла съществена роля за запазването ни като нация изобщо по време на турското робство. Да не говорим пък колко извращения, кражби, промивания на мозъците на цели поколения, атентати или войни са започнали заради религията, църквата или двете взети заедно. И колко пъти Библия е пренаписвана, колко от сурите на Корана са пълно копие на текстове от библията, колко свещени християнски празници са базирани на езически такива и прочие и прочие. А що се отнася до либерализма като такъв, той е прекрасно нещо но за съжаление лежи на базата на една утопия: Пример: Нека либерално да погледнем на света и някой друг също толкова либерално мислещ човек, най-либерално ще ни се усмихне, ще ни хлопне с една либерална талпа по главата ни и после ще обясни на другите колко либерално е постъпил като е отървал света от присъствието ни и проблемите, които създаваме с него. Ако искате наложете този пример към Българската история и дипломация, към настоящето ни положение в страната ни, или към политическата обстановка с близкия изток, с отношенията между така наречените вече "бели якички" и народо-населението и къде ли още не.... примерите са безкрайни. За съжаление! П.С Арт Пепър - надявам с ед ане го приемеш като лична нападка, това си е лично моето мнение по въпросите на либерализма и доста други *-изми.