В България всеки разбира от всичко. Ако някой е играл някога футбол, може да е треньор на националния отбор. Ако е гледал бокс по телевизията, е готов за треньор на Майк Тайсън или Бадр Хари, та какво остава за Кубрат Пулев. Ако е пил лекарства, значи е готов да бъде лекуващ лекар. И по същата изкривена логика, щом някой е бил в училище, а почти всички са били, то тогава този някой разбира не само от организация на учебния процес в едно училище, но и от това как се съставят учебните планове, какви са основните принципи на педагогиката, как да се организират държавните училища, това какви домашни трябва да се дават на децата, та дори кой и как да преподава своя предмет.
А и щом някой е български гражданин, то явно по презумпция разбира от история и от преподаването й.
През тази седмица няколко национални медии произведоха новина - един политик, който наскоро си създаде собствена партия, след като напусна други две, е решил, че учебниците по история на българските земи за начален курс не са достатъчно български.
Всъщност в тази т.нар. новина съществуват няколко проблема. Първият - кой говори, е пределно ясен - човек, непрестанно опитващ да бъде споменаван от медиите ту като общински съветник от Варна, ту като баща на дете в 4-ти клас, ту като директор на Историческия музей в Добрич, но никога като основател и лидер на политическа партия с ксенофобски и расистки прояви.
Политическото измерение на тази случка е пренебрежимо - псевдопатриотична партия се опитва да бъде забелязана преди местните избори. Нищо ново под слънцето - преди това беше Волен Сидеров, после Валери Симеонов. Играе се по струната на българските емоции, но очевидно - подигравайки се на българския разум и разчитайки, че никой не помни близкото минало и никой не може да разобличи лъжата.
Далеч по-страшно е обаче, че чрез даване на трибуна "на всички възмутени", се легитимира неекспертното говорене по тема, която засяга вероятно милион и половина души.
1 500 000 са приблизително учениците, учителите и родителите, т.е. преките участници в образователната система. И в тази сложна система се появява някой, който ни в клин, ни в ръкав заплашва държавата, че няма да пусне детето си на училище. Този човек е така безскрупулен в преследването на политическите си фантазии, че използва учениците като заложници.
Разбира се, трябва да отбележим, че очевидно проблемът с учебниците не е посочен и формулиран от т.нар. протестиращи родители, но все пак съществува. От една страна езикът в учебниците и учебните помагала е напълно неподходящ за възрастта на децата, от друга - обемът от материал е непосилно голям, а за капак и системата ги насърчава не да разсъждават критически върху постепенно въведени понятия, а ги задължава да възпроивеждат този материал, за да получат своите оценки.
Основна причина за това са старите и напълно излезли от времето си учебни програми. Докато не бъдат осъвременени, не можем да мислим за модерно образование. За да се сменят учебните програми, разбира се, е нужно най-вече учителите да поискат да се сменят методиките на преподаване и българското училище да стане адекватно на навлизащите с бясна скорост технологии и на последните тенденции в орбазователните политики в развития свят.
Докато МОН и обществото не вземат категорично решение и не предприемат безусловни стъпки в посока модернизация на учебните програми, винаги ще се намират "възмутени граждани", които, скрити уж зад обществения интерес, ще се опитват да извличат съмнителни политически дивиденти.
*Херострат изгаря Храма на Артемида в родния си град през 356 пр.н.е., защото иска името му да се помни от бъдните поколения. Той постигa целта си името да се помни макар и покрито с позорна слава. Оттук и израза "Херостратова слава", който означава срамна известност за човек, прославил се само разрушавайки нещо, създадено от други.
