Дълги години изучавам проблемите в Близкия изток и ми се иска да вярвам, че притежавам необходимото, за да мога да коментирам атентата на територията на България.
Пред съдбата на загиналите и пред собственото си неразбиране на тази проблематика трябваше да бъдем смирени. Нямах необходимост да слушам как сме се справили перфектно. Ние всички имаме нужда някой просто да каже, че се работи ден и нощ и да виждаме всички отговорни лица как тихо, мълчаливо и методично започват да разнищват случая и да преследват едничката цел, стояща на дневен ред - предотвратяването на евентуални следващи нападения.
Нека отворим очите си! От 18 юли, денят, в който тероризмът показа зловещото си лице в България, много неща няма да са същите. За съжаление се стигна до момента, в който българинът не по своя воля се изправи пред една действителност колкото далечна досега, толкова и близка всъщност.
Далечна, защото като усещане самият акт и ужасът, който той вся у нас, са ни напълно чужди - досега живеехме доста спокойно на фона на ситуацията със сигурността в световен план. Думата атентат обикновено чувахме от новините за Ирак, Афганистан, вече и Сирия.
Близка в чисто териториален аспект. В близкоизточните конфликти, с които - без да искаме, вече сме неизменно свързани, са замесени страни, които се намират съвсем близо, само на няколко хиляди километра от България, но поради различната си религия и култура досега чувствахме значително по-далечни и в голяма степен не познавахме.
Макар че е неприемливо един свят, който се намира буквално под носа ни, да ни е така чужд. Но от друга страна какво може да се очаква от нас, когато политиците ни многократно показват неразбиране към него и неспособност да се справят със ситуация като настоящата.
Мнозина ще кажат, че в днешно време никой не е застрахован срещу подобно зверство и в случая управляващите не заслужават да бъдат винени във връзка с атаката. Но се прокраднаха и мнения, че тук е лесно да извършиш атентат, което говори, че мерките за сигурност в България - държава, описвана от мнозина днес като полицейска, са лесно преодолими, а някои не се и спазват.
Не искам да съм лош пророк, но ако наистина е лесно да извършиш подобно нападение на българска почва, то това означава ли, че сме под огромна заплаха и трябва да очакваме нови подобни атаки? Хубаво е, че медиите разпространиха инструкции как да реагираме при евентуални нападения и изобщо как да се държим на оживени места като молове, летища, гари. Дано все пак не се стига дотам да изпълняваме дълго подобни предписания, защото е сигурно, че на 18 юли не бяхме отличници, както ни увериха родните политици.
Въпреки че много детайли около терористичния акт тепърва ще се изясняват, вече е ясно - той неизбежно ще промени нашия живот, включително ще ограничи гражданските ни свободи. Така както те са ограничени в редица западни държави, които от дълго време не се чувстват имунизирани срещу тероризма, за каквито досега се мислехме ние.
Атентатът вероятно ще окаже влияние и върху ситуацията в Близкия изток, върху сложната плетеница от отношения в региона Израел-Иран, Израел-арабски страни и следователно върху глобалната политика. Експертите вече прогнозираха, че той бележи началото на нова вълна от насилие и нападения срещу израелски цели.
На което Тел Авив почти сигурно ще отвърне, както е ставало винаги в миналото. Неслучайно премиерът на еврейската държава Бенямин Нетаняху непосредствено след атентата хвърли вината върху Иран и продължават да упорстват върху тази теза.
Само ден преди зловещия акт на гости ми беше приятелка, която живее в Саудитска Арабия и наблюдава събитията в Близкия изток от друг ъгъл. Коментирайки ситуацията в Сирия, тя каза: "В Близкия изток се усеща мирисът на война. Там той е натрапчив и не може да бъде объркан с нищо друго." А когато там има война, Израел обикновено е страна в нея.
И наистина атаката в България бе извършена на фона на турбулентни за региона времена. Проблем за еврейската държава не са само палестинците, Иран, ядрената му програма, и подкрепяните от него групировки като "Хизбулла" и "Хамас". Радушно приветстваната от Запада Арабска пролет всъщност бе доста скептично посрещната от еврейската държава. Неслучайно.
Тя доведе до съвсем предвидими последствия и в страните, където бяха проведени т. нар. демократични революции, изведе на власт ислямистите. Така, когато завърши и последната, най-болезнена глава от Арабската пролет, тази в Сирия, Израел ще се окаже в не особено завидно положение, заобиколен от страни, в които управлението е поето от хора, верни на консервативния ислям. Вижте Египет, където във властта влизат "Мюсюлмански братя" и партията на салафитите...
На фона на тези тенденции в България може би трябва да спрем да си затваряме очите за някои процеси, които текат у нас от години, като например разпространението на радикалния ислям. А това сигурно ще се окаже трудна задача, тъй като същевременно трябва да останем толерантни към мюсюлманската общност и да не слагаме знак за равенство между радикалист и мюсюлманин.
Трябва да се помисли и предвиди и друга тенденция, характерна за Запада - появата на т.нар. местно отгледани (home grown) терористи. За да не се стигне до момент, в който да научим, че обикновен български младеж наскоро е приел исляма и е решил да се жертва в името на Аллах...
