Както и се очакваше от няколко месеца насам, израелската армия навлезе в Ливан.
В ранните часове на 1 октомври бе обявено началото на операция "Северни стрели", която бе поведена от елитните части на 98-а въздушнодесантна дивизия, подкрепена от 7-а танкова бригада.
Според командването на армията операцията е "ограничена, локализирана и целенасочена" по "терористични цели и инфраструктура на Хизбула в Южен Ливан".
За момента действията на сухопътните сили ще бъдат концентрирани изцяло в района около границата, като обхватът и продължителността на операцията ще зависи от оценки на ситуацията и успоредно с битките в Ивицата Газа.
През цялата нощ действията на армията са подкрепени от масирана бомбардировка по цели не само в Ливан. Ударена е и сирийската столица Дамаск, като се съобщава за поне трима загинали, включително близкият до режима на Башар Асад журналист Сафаа Ахмед.
Към момента отговорът на съюзниците на Хизбула изглежда доста вял. През нощта имаше опит за атака с дрон срещу израелско офшорно находище на газ в Средиземно море, докато в Ирак местните проирански шиитски въоръжени милиции са изстреляли няколко ракети по американска военна база.
От своя страна хутите в Йемен казаха, че са атакували с 4 дрона района на южния израелски град Ейлат.
“Hezbollah had prepared to use those villages — as staging grounds for an October 7-style invasion…into Israeli homes. Hezbollah planned to invade Israel, attack Israeli communities, and massacre innocent men women and children.”
— Israel Defense Forces (@IDF) October 1, 2024
🎥Watch the full statement by IDF Spox. RAdm.… pic.twitter.com/gHnKWSPGDv
Засега изглежда, че Израел има пълен контрол върху ситуацията - чрез брутално сурова ефективност, която постави дори Вашингтон пред свършен факт за ситуацията на терен.
Най-големият съюзник на Израел е имал ограничени или никакви информации за проведените операции от последните седмици, при които бяха убити и ранени много от оперативните ръководители на Хизбула, включително дългогодишният ѝ лидер Хасан Насрала.
Шиитската организация е почти обезглавена в рамките на изключително ограничен период от време благодарение особено много на работата на разузнавателните служби, които най-малко от десетилетие системно и методично събират информация, която да бъде използвана в даден момент.
Определено в Израел са си научили уроците от войната през 2006 г.
Тогава отново нахлуват в Ливан с идеята да ликвидират напълно Хизбула, но в продължение на 34 дни водят спорна кампания, в чиито край армията започва да се задъхва до степен, при която е принудена да се оттегли. Към онзи момент това е най-дългият конфликт с висок интензитет в историята на Израел от 1948 г.
Днес е ден 361 от терористичната атака на 7 октомври, която даде началото на текущата война. Почти една година Израел води постоянни, високоинтензивни военни действия на различни фронтове. Подобно нещо не се е случвало никога преди за толкова дълъг период от време.
This is Dahieh near Beirut Airport, attacked by the Israeli Airforce. There are multiple explosions, suggesting it is munitions dump. pic.twitter.com/5vQDgE2gh5
— David Atherton (@DaveAtherton20) October 1, 2024
И изобщо не изглежда армията да се задъхва този път. Изпълни голяма част от тактическите си задачи в Газа, елиминирайки сериозна част от военния потенциал на Хамас, и се насочи на север към Хизбула.
Трудно е да се каже какво точно са искали да постигнат архитектите на атаката от 7 октомври.
Със сигурност обаче надцениха не само собствените си възможности, подценявайки потенциала на Израел да води нов тип война, но надцениха и способността на международната общност да влияе върху израелското упорство.
Даже отиващата си администрация на Байдън не успя да смекчи случващото се в Газа, пък какво остава за някой друг. То и моментът е удобен, точно преди изборите в САЩ, когато не се знае още какви ще бъдат политиките на Белия дом в бъдеще.
От тази гледна точка Хамас, Хизбула, Иран и сие задействаха процеси, над които вече имат малък контрол и определено не вървят в тяхна полза.
Litani River in southern Lebanon becomes centre of current conflict between Hezbollah and Israel
— Anadolu English (@anadoluagency) September 26, 2024
➡️ Blue Line, drawn by UN after Israel's withdrawal from southern Lebanon in May 2000, serves as border between two sides
➡️ Area south of Litani covers about 850 square kilometres… pic.twitter.com/FP4HOvbp7L
От една година насам Израел е в "режим на оцеляване". Не, че заплахата е екзистенциална наистина така както е било по време на войните през 1948, 1967 и 1973 г., но реакцията е сходна.
Историческият опит и липсата на стратегическа дълбочина и гъвкавост в определянето на политиките винаги са правили така, че всяко едно правителство в Израел, без значение от лидери и партии, е абсолютно задължено да отговори максимално тежко и брутално срещу всяка заплаха за националната сигурност.
Без съобразяване със съюзници и международна общност и дори в състояние на тежка политическа криза и обществено разделение, както е сега. При всяко едно положение Израел щеше да направи това, което направи.
Естествено, има го и факторът "Бенямин Нетаняху" с неговата изключителна способност да създава, ескалира и управлява кризи в зависимост от собствените си политически потребности.
Без съмнение сегашният премиер ще извлече максимални дивиденти за себе си и ще се представи за лидера извел собственоръчно Израел до победа, какъвто и да е изхода от войната. Най-малкото ще подобри шансовете си да избегне затвор заради обвиненията в корупция, които му висят на главата.
От всичко казано дотук съвсем не означава, че Иран и съюзниците им са за отписване. Остатъците от Хамас все още държат като коз около 100 израелски заложника. Хизбула, макар и в нокдаун, все още разполага с хиляди бойци и ракети.
Ливан определено не е гостоприемно бойно поле и в Израел неведнъж са се убеждавали в това. При подобни операции винаги стои рискът от затъване в кървав асиметричен конфликт с висока хуманитарна цена. Израел лесно влезе, но може доста трудно да излезе от Ливан.
И Хамас, и Хизбула могат да бъдат победени военно, но ще бъде трудно окончателното им изкореняване, тъй като са свързани с политически идеологии и имат огромен брой последователи.
Хутите и проиранските милиции в Ирак също не е ясно как ще реагират, но това в голяма степен зависи от действията на Иран, който е инвестирал огромни средства своята мрежа от съюзници.
Ислямската република стои в трудна позиция без възможност за особено маневриране. В продължение на месеци така и не отговаря по подходящ начин на хвърлената от Израел ръкавица, оставяйки своите протежета в Газа и Ливан с чувството, че са зарязани да се оправят сами.
Подобно нещо със сигурност обезверява всички останали прокси съюзници в Близкия изток и ги кара да се запитат дали покровителството на Техеран действително си струва.
Вероятно подобно впечатление ще се затвърди още повече, ако президентът Пезешкиан се завърне от посещението си в Ню Йорк с подобрени перспективи за рестарт на ядрената сделка със Запада.
Големият въпрос е дали Иран няма интерес, желание или възможност да отговорят на Израел. Може би отдавна е изпуснат момента за подобно нещо и сега се търси изход от кризата, който да нанесе минимални щети върху регионалното влияние на страната.
Не на последното място остават и големите сунитски държави.
Като изключим Турция, която все пак има сравнително прагматични отношения с Иран, всички останали реагират с общи приказки за атаката в Ливан и по-скоро биха били доволни да видят пълен упадък на Хизбула и Хамас.
Монархиите в Персийския залив, Египет, Йордания и други определено ще са в по-силна позиция в следващите месеци и ще се опитат да извлекат максимални ползи за себе си от войната.
Каквото и да се случи, е ясно, че се изменя целя баланс на силите в Близкия изток.