Дългочакваното примирие между Израел и радикалната шиитска групировка Хизбула най-накрая влезе в сила.
След дълги преговори с посредничеството на САЩ и Франция - традиционните посредници, когато става въпрос за Ливан - двете враждуващи страни в конфликта постигнаха договорка за спиране на огъня.
Малко преди Военния кабинет в рамките на правителството да приеме сделката, израелският премиер Бенямин Нетаняху направи телевизионно обръщение към гражданите, с което обяви какво ще се случи.
По думите му споразумението ще предостави стратегическа възможност на Израел да подсигури северната си граница, като армията трябва да се изтегли за срок от 60 дни, но запазва пълна свобода на действие срещу Хизбула в Ливан.
Точните параметри на споразумението не са обявени официално, но преди около седмица голяма част от тях изтекоха в медиите. Ето кои са 14-те основни негови точки:
- Хизбула и която и да е друга въоръжена групировка в Ливан няма да напада Израел;
- Израел няма да извършва срещу Ливан никакви военни операции по суша, въздух и море;
- Израел и Ливан ще уважат параметрите на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН;
- Ливанската армия и сили за сигурност ще бъдат единствените, които действат в Южен Ливан;
- Само и единствено ливанското правителство ще отговаря за продажба и производство на оръжия в страната;
- Всички неразрешени съоръжения за производството на оръжия ще бъдат унищожени, наред с прилежаща инфраструктурата и военни инсталации;
- Създаване на международна комисия, приемлива за Израел и Ливан, която ще отговаря за приложение на споразумението. Комисията ще включва членове на САЩ, Франция, Великобритания и Германия;
- Всички нарушения ще бъдат докладвани на специалната мисия на ООН в Ливан;
- Само и единствено ливанската армия ще отговаря за охраната на държавната граница;
- Израел ще оттегли поетапно силите си от Ливан в рамките на 60 дни;
- Хизбула ще оттегли силите си от Южен Ливан в рамките на 60 дни, като те ще бъдат заменени от части на ливанската армия;
- Израел запазва пълна военна свобода на действие за военен отговор в случай на нарушение на споразумението от Хизбула или друга групировка в Ливан;
- На територията на Южен Ливан няма да има установена буферна демилитаризирана зона;
- САЩ ще действат като посредник в преговори между Израел и Ливан за окончателно определяне на тяхната граница.
Голяма част от тези точки припокриват резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за край на войната между Израел и Хизбула през 2006 г. Всъщност именно нейното неспазване в крайна сметка води до превръщането на Южен Ливан в абсолютен бастион на шиитската организация, откъдето тя спокойно извършва атаки срещу Израел.
Възможно ли е обаче сега да се говори за някакъв сравнително траен мир, който дори да окаже положително влияние върху прекратяване на войната в Ивицата Газа?
При всички положения ситуацията е крайно нестабилна. В международен план споразумението се приема добре, но това не важи за всички.
В Ливан политическите противници на Хизбула в лицето на християните маронити и друзите, както и радикалните хардлайнери в Израел като вътрешният министър Итамар Бен Гвир (единствен от Военния кабинет гласувал против споразумението) твърдят, че спирането на огъня ще даде възможност на Хизбула да се прегрупира.
И в голяма степен са прави. Хизбула много вероятно ще се възстанови и това по-скоро е въпрос на време. Само че продължаването на войната няма да доведе до пълното ликвидиране на групировката, тъй като тя е проникнала значително на политическо и социално ниво в ливанското общество.
През годините Хизбула почти е изградила паралелна държава в държавата със собствени институции и възможности за ефективно предоставяне на социални услуги, които са пуснали твърде дълбоки корени.
От друга гледна точка Хизбула няма как да бъде унищожена, докато продължава да има жива връзка с Иран през своите съюзници в Сирия и Ирак. Специално отношенията с режима на Башар Асад са особено силни и организацията винаги ще получи убежище там, дори да загуби базите си в Бейрут и да бъде напълно изолирана от всички политически сили в Ливан.
В момента има много фактори, които биха могли да повлияят на устойчивостта на примирието.
Най-вече това, че формулировката "за пълна свобода на действие" от страна на израелската армия открива възможност за много широка интерпретация на всеки потенциален инцидент или провокация през следващите седмици, докато едните и другите се изтеглят от Южен Ливан.
А инциденти и провокации със сигурност ще има, тъй като натрупаното напрежение е огромно.
Все пак Хизбула има нужда от глътка въздух като организация, която загуби почти цялото си висше ръководство, огромен брой членове, наред с военен потенциал и инфраструктура.
На този етап приоритет ще бъде не толкова борбата срещу Израел, която за тях няма краен срок, а възстановяване на собствените сили на фона на опити да бъде политически и социално маргинализирана от вътрешните опоненти.
Има и друго. Хизбула няма как да приеме примирие, без това да е съгласувано с покровителите от Иран. А в Техеран със сигурност се готвят за встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, който от дълго време отправя тежки заплахи за разправа с Ислямската република.
От тук следват две потенциални възможности: 1) Иран се огъва и дава знак, че има шансове за преговори с Тръмп; или 2) Иран прегрупира силите на своите прокси съюзници в региона в подготовка за още по-яростен сблъсък със САЩ/Израел.
Правителството на Нетаняху също има нужда да забави малко.
То е подложено на много силен вътрешен и външен международен натиск по отношение на войната в Ивицата Газа. Лично Нетаняху е притиснат от няколко съдебни разследвания, чието разглеждане в съда предстои през декември, а наскоро изостри отношенията си и с военните, след като премахна от поста популярния министър на отбраната Йоав Галант.
По същество армията постигна почти максимума в Ливан, който можеше да достигне, имайки предвид факта, че води повече от година война и на друг фронт. Хизбула ефективно е извадена от конфликта, така че на този етап продължаването на кампанията на север от границата би могло да донесе единствено и само негативи за Израел и в частност за Нетаняху.
Той е майстор в изкуството да ескалира и деескалира кризи в зависимост от собствените си потребности. Заложи рисково на сухопътната инвазия в Ливан и в случая рискът се отплаща към момента, след като в Иран са достатъчно респектирани, че да отстъпят крачка назад.
Примирието с Хизбула дава възможност за връщане на част от международното доверие, както и за концентриране на всички ресурси срещу Хамас в Ивицата Газа.
Според наличните информации основно условие на Хизбула за примирието е било то да обхване едновременно и Газа. Това искане обаче е отпаднало, което означава, че остатъците от Хамас (и Палестински ислямски джихад) там вече са напълно сами.
Буквално единственият им коз са оставащите около 100 израелски заложници. Всъщност в момента топката е именно в полето на Хамас и те трябва решат дали с упорството си да продължат агонията на всички жители на Газа.
