Израелският премиер Бенямин Нетаняху си навлече гнева на международната общност заради войната в Ивицата Газа.
От създаването си през 1948 г. Израел е водила много войни, военни операции и доста пъти не се е съобразявала с международни норми в името на националния си интерес, но не са много случаите, когато действително е била подлагана на сериозен натиск.
Този път обаче кулминацията е свързана с издаването на заповедта на Международния наказателен съд в Хага (МНС) за арест на Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант заради войната в Газа, в която до момента са загинали над 44 000 палестинци, както военни, така и цивилни.
В същата заповед за арест е включено и името на командира на военното крило на Хамас - Мохамед Деиф, човекът с пряка отговорност за организацията и провеждането на терористичната атака от 7 октомври 2023 г., при която бяха избити 1200 души в Израел, а 251 бяха отвлечени.
Тук има нещо много нередно. И то не е свързано само и единствено с огромния брой избити и разрухата. Отвъд тях има друго, което говори много за нивото на международните отношения, институциите и изобщо начина, по който в бъдеще може да бъде търсена отговорност за такива престъпления.
Създава се опасен прецедент, тъй като по един и същ начин се приравняват действията на държавен лидер с тези на лидер на терористична организация.
Отхвърля се правото на Израел на самозащита като държава и нация и в същото време се приемат за легитимни твърдения от радикална ислямистка организация, която използва цивилно население като жив щит. И то съвсем буквално. Тунели за придвижване, складове за оръжия, оперативни центрове умишлено са разполагани под цивилни сгради, за да бъдат защитени от тях.
Това е нещо напълно стандартно за Хамас, Хизбула и други организации, чиито радикални идеологии идеализират смъртта.
Каква всъщност е юрисдикцията на Международния наказателен съд?
Казано накратко - почти никаква. А това е изключително сложен юридически лабиринт, който би уронил и малкото легитимност на всяко едно решение на МНС по случая.
На първо време Израел не признава юрисдикцията на съда, тъй като страната не е подписала неговия основополагащ документ - Римския статут. Въпреки това гражданите на страната могат да бъдат разследвани и задържани, което поставя нейните съюзници в неудобна позиция, тъй като имат поет ангажимент да арестуват на своя територия всеки, за когото съдът е издал заповед за задържане.
САЩ също не са страна по Римския статут, но повечето държави в Европейския съюз са и съответно ще бъдат задължени да арестуват Нетаняху при всяко негово стъпване в Европа. Дотук Франция, Италия, Ирландия, Белгия и Нидерландия са потвърдили, че ще го направят.
МНС може да разчита единствено и само на добрата воля на страните-членки за изпълнение на заповедите. Не притежава никакви други инструменти за налагане на разпорежданията си, освен мъмрене.
Още по-сложен изглежда друг въпрос. Съдът разследва отделни личности, но получава легитимността си от държави. В него членуват общо 124 страни и... Палестинската автономия, която е приета през 2015 г.
Тя обаче не е призната за държава. Има само статут на наблюдател в рамките на ООН, като дори той е оспорван. Съответно самото решение за членство на Автономията в МНС е юридически спорно.
През 2021 г. МНС приема, че под Палестина ще разбира териториите на Западния бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, чиито граници обаче са обект на спорове между израелци и палестинци.
Освен това Съдът в Хага може да поема само случаи, които са се случили на територията на държави-членки.
От тази гледна точка всяко едно решение на МНС в случая ще бъде спорно и най-вече ще създаде юридически хаос, тъй като се отнася за престъпления на място без изяснен статут и за лидер на страна, която така или иначе не признава юрисдикцията и правомощията на този съд.
Въпросът обаче отива много отвъд неговата чисто юридическа страна. Налице има много по-сериозен проблем изобщо в доверието и легитимността на такъв тип колективни международни организации.
Например основна функция на ООН е да поддържа международния мир и стабилност. За какъв мир и стабилност можем да говорим, гледайки какво се случва с всички войни и конфликти от последните десетилетия?
Съветът за сигурност, който е ключовият орган в ООН, служи по-скоро като поредното поле на сблъсък на интереси между постоянните му членове, отколкото като каквото и да е друго.
Неслучайно никой не се съобразява с резолюциите им. Точно четири са приети по отношение на войната в Ивицата Газа от нейното началото, като нито една от тях не води до трайно спиране на огъня, подобряване на хуманитарната ситуация или освобождаване на заложници.
По същият начин не работи и МНС. За някой фактът, че срещу Нетаняху има издадена заповед за арест е някакъв повратен момент за организация, която през годините непрекъснато е била обвинявана в политически пристрастия, липса на ефективност и импотентност.
В историята си досега съдът е издавал такива заповеди за редица високопоставени политици, включително бившия президент на Судан Омар ал Башир, Саиф ал Ислам - синът на Муамар Кадафи, както и на Владимир Путин. Присъди за тях обаче няма.
От общо 54 официални обвинения досега, ефективни присъди е имало за осем души и то военни командири на средно ниво от африкански държави.
Доказателство за това как МНС (не) работи е фактът, че в началото на септември Путин посети Монголия, която има задължения към Римския статут. Руският президент, обвинен във военни престъпления срещу Украйна, мина и замина през азиатската държава, без каквито и да е последствия нито за него, нито за нея.
Трудно е да се повярва, че и Нетаняху ще стигне до Хага. Премиерът на Израел е много неща и със сигурност заслужава да бъде изправен пред съд. Рано или късно ще стане. В самия Израел от дълго време насам съдебната система му е вдигнала мерника, а там имат добра история с осъдени бивши министър-председатели.
Нетаняху обаче не е терорист. Поставянето му на едно ниво с радикал като Мохамед Деиф де факто легитимира действията и твърденията на терористични организации като Хамас.
Това е опасен прецедент изобщо за международните отношения и показва, че при следващата голяма терористична атака на Хамас или други подобни, мнението и мотивите на терористите отново ще бъдат взети предвид.
