Колко цензура може да понесе рекламата във времената на вечно обидените

Фиаското с "расистката" реклама за душ-гел на Dove отново поставя въпроса за границите на свободното изразяване в епохата на наранените чувства и вечно търсещите повод за обида "специални снежинки".

Образите с чернокожа жена, която си маха тъмната блуза и под нея се показва бяла жена със светла блуза дадоха повод на дежурните експерти по професионално възмущение да демонизират Dove, a оттам, разбира се, капитализма и Западния свят като токсични платформи на институционализирания и системен расизъм срещу цветнокожите малцинства. Като по алгоритъм последва корпоративното извинение на компанията и премахването на "обидния" рекламен материал.

Конкретният контент на Dove в никакъв случай не е проява на дискриминация към чернокожите хора, а в неговата цялост се вижда, че внушенията за расизъм за безпочвени.

Чернокожата жена се превръща в бяла, която пък после става азиатка - празник на мултикултурализма. Не е някакъв шедьовър, но не е и козметичната версия на "Моята борба".

Агресивната масова реакция и синхронизираните призиви за изтриване на съдържанието и официално извинение илюстрираха нещо много по-тревожно от някаква несполучлива реклама, а именно – една все по-истерична и все по-мейнстрийм култура на възмущение и възбудена виктимизация, която превръща хумора и игривите послания в хейт спийч, а цензурата – в героична и романтична борба за граждански права и социална справедливост.

Днес в Западния свят и особено в САЩ държавата избягва да се намесва в рекламните послания на частните бизнеси, извън базовите регулации. Но културата на вечните жертви и перманентно обидените прогресивни либерали действа като санкционираща сила.

Тези хора организират редовни бойкоти и негативни кампании срещу бизнеси, които не се подчиняват на тяхната политически коректна доктрина и не спазват кодовете на речта, съобразени с политиките на идентичността.

Според тези диктати всяко послание и съдържание трябва да се гледа под ъгъла на половите, сексуални, расови, религиозни и етнически идентичности.

Абсурдът на тази нова морална паника и фетишизиране на хипотетично маргинализираните групи е, че буквално е невъзможно да бъдат задоволени исканията и правилата за разнообразие, мултикултурализъм, праведност и "правилност".

Ако в една реклама няма представители на малцинства значи е расистка. Ако има представители на малцинства, но те не са презентирани "правилно" значи пак е расистка. Ако компания пусне свое промоционално съдържание (билборд, банер, клип), в което реферира елементи от малцинствени култури - индиански пера, афро-прически, азиатски облекла, мексикански шапки - то това е културно присвояване, нео-колониализъм и заслужава цензура и бойкот.

Ако компанията реши да прави основно реклами с европейска естетика и насоченост може да очаква обвинения в расистко игнориране на другите култури и пропагандиране на западно – и съответно – бяло превъзходство.

Разбирате ли, няма как да се удовлетворят "воините за социална справедливост".

Те вече са много, , влиятелни са, добре организирани, подкрепяни от големите либерални медии и калени в многобройни кампании по очерняне и демонизиране на всякакви недостатъчно политически коректни бизнеси или отделни граждани.

Поколението на свръхчувствителните специални снежинки превръща креативния процес в огромно предизвикателство. Публичното пространство е като гъсто минирано поле. Не знаеш кога под рекламата ти няма да избухне поредния расизъм, сексизъм, ислямофобия и трансфобия. Измите и фобиите са новите оръжия на тоталитарната култура.

Въпросът е колко цензура може да издържи рекламата преди тоталното си обезличаване. Публичната търговска комуникация, каквато всъщност е рекламата, е особено лесна мишена защото по дефиниция трябва да се харесва на публиката и да не дава повод за скандали. Художествените произведения и журналистическите материали също са продукти, насочени към публиката, но в тях все още може да се допусне сравнително по-свободно и провокативно съдържание. Въпреки, че и там се затяга примката на политическата коректност.

Едно публично пространство, в което е прието, че има цели виктимизирани групи, подлежащи на специална защита, е обречено на интелектуално разложение. Културата на наранените чувства и постоянното търсене на нещо, от което да си обиден, да се чувстваш репресиран и маргинализиран, поощрява хората да се държат като жертви, инфантилизира цели демографски сегменти.

Обсесията на много западни прогресивни граждани по расизма е тревожно явление.

Професионалните търсачи на обида могат да намерят дискриминация навсякъде. И го правят. А частните бизнеси често са принудени да се подчинят на техните все по-абсурдни изисквания.

Вече дори се мисли предварително коя потенциална група би могла да се обиди от нещо и се правят нелепи модификации. Пример – махането на кръстовете от църквите на етикетите на онази вече печално известна гръцка серия на Lidl. Беше ясно, че това се прави, за не се обидят и отблъснат мюсюлманските клиенти, голяма част от които са твърде чувствителни и радикални на религиозна тема.

И какво стана - в отчаян опит да не обидят мюсюлманите от Lidl обидиха християните, а и някои атеисти, които видяха в махането на кръстовете грозен опит за подмазване на една определена религиозна група.

Така е, когато политиките на идентичността доминират в публичното пространство, а политическата коректност заплашва и думите, и образите.

В дългосрочна перспектива, рекламният свят със сигурност няма да спечели от автоматичното си капитулиране пред цензуриращите тълпи от вечно обидени професионални жертви.

#1 az-2 11.10.2017 в 12:36:00

Регистрирах се, за да изразя съгласие и подкрепа със статията. Както обикновено, смислена позиция от "Големият Лебовски". Впрочем, кой пише под това име, знае ли се? Успокоително е, че има такива.

#2 Уточнител 11.10.2017 в 14:20:30

Браво Лебовски! Както винаги - в десетката. Ако не спрем новия поход на тоталитаризма, той ще прегази човечеството.

#3 Kalpazanka 11.10.2017 в 14:25:45

Най-накрая някой да каже истината. Аман от двойни стандарти и излишни безумия.

#5 bodko 11.10.2017 в 22:20:14

еее стига вече това е реклама и в нея са представени всички раси на земята. Ами ние какво сме виновни,че афрото все завиждат че не могат да се родят по светли Стига вече. Ние какво да направим? Впрочем ако използват повечко сапун може и да се получи- виж ръчичките как побеляват когато си ги мият често Които няма чувство за хумор с чиста сила да ме нарече гад

#6 Efi 12.10.2017 в 06:38:11

И на мен ми омръзна от обидени малцинства, които вкупом скоро ще станат мнозинство (ако и не са станали вече). В случая надуха така силно гайдите с тая реклама, в която пък аз не видях нищо расистко. Но не би, тъмнокожата девойка се обидила...

#7 паяка 12.10.2017 в 09:36:59

Мисля, че идеята е открадната от този клип - след петата минута. https://www.youtube.com/watch?v=F2AitTPI5U0 А който няма черно чувство за хумор е расист.

Новините

Най-четените