Тим Бъртън определено обича да разказва в нова интерпретация класически истории. "Чарли и шоколадовата фабрика", "Слийпи Холоу", "Суини Тод", "Планетата на маймуните"... и от броени дни насам и "Алиса в страната на чудесата". "Не мисля всъщност в такъв мащабен контекст за това," коментира Бъртън в традиционния си заекващ тон на невероятен творец. "Мисля, че по някакъв начин реагирам на това, което виждам, по някакъв начин - и си мисля, че когато видях това, то просто ми се стори, че ще се получи. Просто изглеждаше като перфектния материал и маниер на поднасяне на екран. Ако бъда честен, ако някой ме беше попитал преди няколко години искам ли да направя версия на "Алиса в страната на чудесата", вероятно щях да откажа. Защото... това?! Не, то не става за екран. Но нещо просто ми просветна, точно за този материал и след това започнах да мисля за въздействието и до каква степен подобни герои имат влияние върху поколения, не филмите или другите версии на тази история - които никога не съм харесвал всъщност, - а героите. Помня как слушах разни групи и как те вграждаха тези образи в музиката си, или илюстратори, такива неща. И просто си помислих, "Всъщност има нещо с наистина добър потенциал там."
Режисьорът също така е много впечатлен от сценария за проекта, който според него извлича толкова много от съвременното възприятие на старата почти век история, колкото и от самата книга на Люис Карол.
"И сценарият на Линда Улвъртън ми хареса, защото си помислих, че тя по някакъв начин се справя с него различно от други филми," казва той. "Тя просто го поставя в различен контекст. И това превръща сюжета не толкова в същинската история на Алиса в страната на чудесата. А това, което материалът прави за нас в този смисъл, е че той се занимава повече с изследването на сънищата и твоя вътрешен живот и образите, които може да изглеждат странни, но са по някакъв начин смислени и силно въздействащи."
"Ако книгата беше написана сега, тя все още би била експлозивна за съзнанието," казва Бъртън. "По някакъв начин, както и да е - някак си направо в подсъзнанието. Не знам защо, нито пък как. Това е чудесното в нея, ако ме разбирате, не можете напълно да я анализирате. Има нещо прекрасно в това, нещо много силно в това да не можеш да я свръх-анализираш."
Междувременно Бъртън приветства нов съюзник в антуража си, когато създава филма - третото измерение. Всъщност "Алиса в страната на чудесата" е първото голямо заглавие в 3D, идващо след огромния успех на "Аватар". Самият режисьор обаче въобще не намира процеса на създаване на 3D филм особено подлудяващ.
"Не беше все едно има някаква фантастична анимация, която да следвам, абсурдна сюжетна зарисовка, към която да се придържаме," казва той. "Някак си подходихме към нещата така: "Добре, хайде да се хващаме да заснемем филма. Да го снимаме бързо, целия да го монтираме, аз искам да направя това, ние трябва да направим онова." Имаше нещо в тази насока, което беше донякъде забавно, но е проблемно при снимането за 3D. Проблемът беше повече от простата смесица на всички различни техники, които използвахме. Мисля, че добавяш 3D елемента в него и просто... нещата имат свой собствен заплетен набор от правила. И след това не можеш да го видиш чак до самия край. Това е най-притеснителното."
Ако говорим за притеснителни неща, сюжетът на "Алиса в страната на чудесата" може да изглежда отвън като есцентрична фантазия, но определено в него като цяло има и по-мрачен подтекст. Като герой Лудият шапкар например се твърди, че е бил вдъхновен от обезумяването от масовите отравяния с живак на шапкарите от онези времена. А мрачните фантазии със сигурност са присъщи на Бъртън, макар че колко мрачен всъщност можеш да направиш един филм, когато "Дисни" плаща сметката?
"Много точно казано," смее се режисьорът. "Това е филм на "Дисни". Мисля да отида при хората от студиото и да кажа: "Нека направим филм за отравянето с живак!" Абсурд. Нали разбирате, същевременно аз винаги съм очарован от хората, когато те възкрикват "О, толкова е мрачен." Доста хора го казаха за този филм. Очаровам се и от хората, които не... Ако погледнете великите детски литературни произведения, всичко това е первер... Не, грубо го казах, добре де, политически коректно, нещата опират до "Изяж ме" и "Изпий ме", нали ме разбирате? Сериозно - почувствах, че целта ми не е да отида по-далеч и да го правя по-мрачно, а просто да го направя. Не съм го обмислял много, защото не съм... хората погрешно ме възприемат като мрачен човек. Не съм такъв, разбирате ли?
Просто почувствах, че бих могъл да опитам да направя нещата. Това е свят без баланс, странно място - и именно това почувствах, че е Страната на чудесата."
(по материали на Ign.com)
