Една от любимите ми случки в приятелската компания е следната: Две двойки заминават по различно време в различни градове на Щатите. Комуникацията помежду им е нулева. И един светъл, слънчев есенен ден се срещат на Пето авеню в Ню Йорк. Готино, а? Все едно сме се върнали във времената, когато без да се прави среща на Попа, се знаеше, че ако отидеш там, ще има кой да видиш.
На мен подобно нещо ми се случи в Лондон. Пътувахме в метрото и се чу изключително познат глас. И говореше на български. Обръщам се - двама приятели от Английската, които са гаджета и уж живееха в Прага. Едва ли има смисъл да се описва подробно вечерта...
Така де, за добро или за лошо, винаги някой българин изскача от някъде. Както ще се случи и в следващите редове.
Разглеждах стар брой на чужд "Плейбой", когато попаднах на име, звучащо изключително родно. Далеч повече, отколкото Соня Васи. Момичето, пак русо, било корица на списанието. При това не на българското издание. Което вече събуди професионалния журналистически интерес.
Търсене на български - нищо. Търсене на английски и руски - няколко сайта със снимките. Но дотук дали е от България или не, нямаше как да се разбере. ОК, търсене на езика на изданието - пак със същия успех. Но пък излезе линк към списание от съседна държава.
И да! Ура! Въпросното момиче беше от България. Хмммм, един от моите приятели до съвсем скоро имаше гадже, което се казваше по същия начин. И беше руса. Ето това вече щеше да е лудница - да се окаже, че мацката му се е снимала в "Плейбой" и той не знае. За беда (или все пак може би не) се оказа, че годините не съвпадат.
Нищо де, веднъж започнал да човърка, човек трудно се спира. Но пък въпросното момиче наистина се бе изгубило - нямаше нищо за него. Добре, наложи се и проверка в блоговете. Там също имаше два-три със сесията и чудо - един на португалски, където пишеше нещо наистина интересно - че въпросното момиче е носител на рекорд на "Плейбой". Малко странен... но все пак - според автора тя държи постижението за най-тънка талия в историята на списанието. Със, слабо казано, скромните 45 сантиметра.
Нова проверка показва, че в повече статии притежател на рекорда е Мики Уинтърс с нейната 18 инчова талия. Обаче в сантиметри това прави 45.7. Тоест португало-говорящият автор има право. Направо да не повярваш.
Поредна стъпка - Фейсбук. Оттук вече няма измъкване. Има повече от 10 дами с нейните имена, но снимката е красноречива. От сесията е, макар и не публикувана. Съобщение и чакане на отговор - би се получило по-добре, а и по-интересно, ако отговори на някои въпроси.
Макар че и от приятелите й могат да се разберат доста неща. Като например, че е от Тракия. Така де - футболните отбори, а и някои фамилии имат географско райониране.
Отговор няма и следва ново колебание. Имам достъчно връзки, за да се обадя и да питам дали в нашенските подобни списания са чували за анонимната звезда. Все пак, втора българка корица на чужд "Плейбой" си е новина. Но дали трябва?
Защо чуждо издание
Защото човек трябва да си поддържа езиковото ниво. Защото освен досадно големият брой реклами, има и какво да се види. И не, не става въпрос за ужасно еднакво калъпираните дами.
Не, става въпрос за материали за четене. Като например този за неуспелия опит за легализирането на марихуаната в Калифорния. Или за хероиновата олимпиада във Ванкувър. А дори и карикатурите понякога са наистина забавни (Sorry, Нойзи).
Защо дамата остава анонимна
Защото има право на избор и авторът го уважава. Ако искаше да става известна, сигурно щеше да се постарае повече. Може би дори щеше да се свърже и с българското издание.
Но ако родителите и приятелите не знаят за сесията? Някак си не е честно, нали? Пък и ако на някого му се рови, има достатъчно материал, за да започне свое собствено търсене.
Рядко може да се види статия с по-малко смисъл в нея.