Когато някой каже - хайде да пренапишем учебниците, трябва да има предвид две неща. Първо, учебниците си имат автори, и никой не може да им пренаписва продуктите. Второ - учебниците си имат програми - и който и да прави учебници, ще трябва да ги прави по един и същи начин докато не се променят учебните програми.
А кой пише програмите, ще попитате справедливо? Пишат ги същите чиновници, които сега вадят цитати на министъра с „бисери" от учебниците. Или поне те ги одобряват. Както всъщност и самите учебници. А знаете ли кое е най-лошото? Че пренаписването на учебниците и новите програми ще ги правят по всяка вероятност ... пак те. От този затворен кръг може да се излезе само с много голяма (ама наистина много голяма) начална инерция. В основата му стоят инерция, мързел и безхаберие, които, за съжаление, имат огромна центробежна сила.
Ето и малко доказателствен материал за силата на учебните програми.
„Мразя тази система! Чакам само детето ми да завърши средно образование, за да се отърва завинаги от нея!" Тези думи, разбира се, са на родител, който е и преподавател в началния курс. Споделя ги начална учителка на семинар със свои колеги. Започнали са да обсъждат трудността на програмите за децата и в крайна сметка признават собственото си безсилие.
„Трябва да преподавам четири вида преразказ - докато стигна до четвъртия, те вече са забравили първия", жалва се друга начална учителка от учебника/програмата за четвърти клас. Добавя, че според нея за едно дете в четвърти клас е достатъчно да усвои най-обикновен преразказ. Естествено, че е достатъчно, но я да видим какво мисли по въпроса Министерството на образованието?
От програмата за четвърти клас виждаме, че министерството иска още много неща. Четвъртокласникът наистина трябва да може да прави няколко вида прераказ и те са следните: съчинение по преживяване, съчинение-описание, съчинение-отговор на въпрос, създаване на текст, който преразказва съдържанието на чужд повествователен текст... Има още - да продължавам ли? Можете да си ги прочетете и сами, ако имате нерви. Резултатът, разбира се, е, че като последствие от всички тези изисквания много често четвъртокласникът не може да си напише и името, образно казано. Просто учителят няма време да го учи на правопис, защото трябва да го учи на съчинение - отговор на въпрос.
Ето още една нагледна илюстрация на гореказаното. На колко години смятате, че трябва да бъде дете, което: „описва промените, настъпили в бита на хората през 20 век в резултат на техническите нововъведения; назовава техническите нововъведения, довели до промени в околната среда; дава примери за влиянието на религията върху ежедневието на хората; дава примери за най-значимите постижения на българскака култура през Средновековието: архитектурни паметници и ръкописи; разпознава материални паметници от различни епохи; различива археологически и етнографски паметници?" Отговорът е, че това дете трябва да е на 9 или 10 години в зависимост от това кога е тръгнало на училище. С една дума обаче трябва да е в трети клас. Откъсите са от програмата по един претенциозен предмет, наречен "Човек и общество", въведен от министър Владимир Атанасов, който и до днес влудява и ученици, и учители. Край с примерите.
Тия дни министър Сергей Игнатов сподели едно свое двоумение - дали да приеме рамкови учебни програми и да даде по-голяма свобода на училищата в постигането на целите им (например, цел 1: В края на средното образование ученикът трябва да е ГРАМОТЕН.) или да се опишат много подробно изискванията от 1-и до 12-и клас и всички училища да трябва да ги следват? В никакъв случай второто! Иначе българското образование окончателно и безвъзвратно ще се „удави" в описанието на чиновниците.
