Все повече източници започват да определят щастието като фундаментален икономически фактор. В крайна сметка, каква полза има от повишеното производство и консумация, когато те не водят до повишаване на човешкото удовлетворение? До неотдавна темата за щастието бе избягвана от икономистите, тъй като липсват подходящи начини за неговото статистическо отчитане.
Въпреки това, през последните години "експертите по щастието" са открили начини да комбинират субективните проучвания с обективни данни (като например продължителност на живота, доходи и образование), за да ги преработват с логични модели, превръщайки националния индекс на щастието в приложима реалност.
Хората са забогатели, но си остават все така неудовлетворени
В "Политика на щастието: какво може да научи правителството от новите проучвания за благосъстоянието", бившият президент на университета Харвард - Дерек Бок, проследява историята на връзката между икономическия растеж и щастието в Америка. През изминалите 35 години, доходите на глава от населението са нараснали с почти 60 %, средната площ на новите жилища се е увеличила с 50%, броят на колите достига рекордните 120 милиона, а семействата, които притежават компютър, са нараснали от 0 до 80 %.
Но процентът на американците, които се описват като "много щастливи" или "донякъде щастливи" си остава константен, с единствен пик през 50-те години на миналия век. Икономическата активност се засилва благодарение на растежа, а потребителите трябва да се стараят още повече, за да й наваксат, но резултатът от това не е, че хората стават по-щастливи.
Идеята за брутното национално щастие не е толкова нова
Може би е парадоксално, но тази идея не се заражда първо в Америка, а в малкото хималайско кралство Бутан. През 1972, скоро след възкачването на престола на 16-годишния крал Джигме Сингйе Уончук, той използва фразата "Брутно национално щастие", за да акцентира върху посвещението си на целта да бъде изградена икономика, която да служи в полза на вдъхновената от Будизма култура на държавата. Въпреки че това е по-скоро странична забележка, тя е взета на сериозно и е актуална дори днес. Не след дълго Бутанският научен център, ръководен от Кама Ура, се залавя със задачата да разработи инструмент, който да измерва общото благосъстояние на населението на бутанския народ.
Ура работи съвместно с канадския здравен епидемиолог Майкъл Пенък, за да разработи индекса "Брутно национално щастие" (БНЩ), който се състои от девет компонента: използване на свободното време, жизнени стандарти, добро управление, психологическо благосъстояние, обществена стабилност, култура, здраве, образование и екология.
Усилията на Бутан да постигне растеж на БНЩ довеждат до забраняването на полиетиленовите торбички и въвеждането на медитация в училищните занятия, както и "политика на изчакване" спрямо стандартното развитие на ресурсоемките инфраструктурни проекти и големите заеми.
Без съмнение е, че който и индекс да замести БВП, то той ще бъде много по-сложен
Но простотата невинаги е предимство, а допълнителните усилия, изисквани за проследяването на фактори като колективно психологическо благосъстояние, качество на управлението и опазване на околната среда, биха били положени дори и да доведат единствено до пробуждане на общественото внимание и загриженост в тези области.
Но в настоящия етап на развитието ни, когато растежът на БВП се превръща в недостижима цел, е особено важно за обществата да преразгледат целите си и мерките за тяхното постигане. Ако се стремим към нещо, което вече е невъзможно, ще постигнем само заблуда и объркване. Ала ако се насочим към истински стойностните цели, които могат да бъдат реално достигнати, тогава дори да разполагаме с по-малко енергия и по-малко достъпни материални блага, все още бихме могли да увеличим удовлетворението си от живота.
Полисимейкърите да си взимат бележки: правителствата, които избират да измерват щастието и работят за неговото увеличаване по начини, които не включват повишаване на консумацията, все още могат да бъдат успешни, докато тези, които държат единствено на растежа на БВП като основен индикатор за националното благополучие, ще бъдат принудени да открият изобретателни начини да обяснят провала си на недоволните гласоподаватели.
