Никога не казвайте, че боговете са лишени от чувство за хумор. Обзалагам се, че те още се кикотят на Олимп след решението си да направят първата половина на 2010 г. - годината, в която погинаха всички надежди да се вземат мерки за ограничаване на климатичните промени, най-горещия период в САЩ досега.
Разбира се, не може да се вадят заключения за глобални температури от сведенията за една година. Но игнорирането на този факт отдавна е един от любимите номера на отричащите климатичните промени: те сочат необичайно топла година в миналото и казват: "Виждате ли, планетата се е охлаждала, а не затопляла, от 1998 г. насам!"
Всъщност 2005 г., а не 1998-а беше най-топлата досега - но смисълът е, че рекордните температури, на които в момента ставаме свидетели, правят безсмисления аргумент дори още по-безсмислен; на този етап той не издържа на критика - дори по собствените си критерии.
Но дали някой от отричащите ще каже: "Добре де, да приемем, че съм сбъркал," и ще подкрепи действия за справяне с климатичните промени? Не.
И планетата ще продължи да се сварява
Защо законодателството за климатичните промени не мина в Сената? Нека първо видим какво не предизвика провала, защото имаше много опити вината да бъде стоварена върху неправилните хора.
Първо, не се провалихме в опитите си да действаме заради обосновани съмнения в науката. Всяко валидно доказателство - дългосрочни температурни средни стойности, които изглаждат годишните флуктуации, нивата на ледовете в Арктика, топенето на ледниците, съотношението на рекордно високи стойности към рекордно ниски - всичко това показва продължаващо - и твърде вероятно ускоряващо се, повишение в глобалните температури.
Нито пък тези доказателства са опетнени от некоректно научно поведение. Вероятно сте чували за обвиненията, повдигнати срещу изследователите на климатичните промени - обвинения в изфабрикувани данни, смятаните за изобличителни електронни писма от "Климатгейт" и така нататък.
Това, което може да не сте чули, защото е получило доста по-малка разгласа, е, че всеки от тези предполагаеми скандали беше в крайна сметка разобличен като измама, организирана от противниците на борбата с климатичните промени, на който се бяха уловили много от медиите. Не вярвате, че такива неща могат да се случат? Помислете си тогава за Шърли Шеръд.
Дали разумни опасения за икономическите последици от климатичното законодателство са блокирали действията? Не. Винаги е било забавно, като един вид хумор от ешафода, да наблюдаваш консерваторите, които хвалят неограничената власт и гъвкавост на пазарите и да настояват, че икономиката би се сринала, ако трябва да наложим висока цена на въглеродните емисии.
Основните заподозрени: алчността и страхът
Всички сериозни изчисления показват, че бихме могли да въведем постепенно лимити на емисиите на парникови газове с не повече от скромно въздействие върху темповете на растеж на икономиката.
Така че не е науката, учените или икономистите, които убиха каквото и да е действие по климатичните промени. Какво е тогава?
Отговорът е - обичайните заподозрени: алчността и страхът.
Ако искате да разберете противопоставянето на действията по климатичните промени, следвайте парите. Икономиката като цяло не би била сериозно засегната, ако сложим цена за въглеродните емисии, но определени индустрии - преди всичко въглищната и петролната, биха били. И тези индустрии организираха огромна кампания за дезинформация, за да защитят приходите си.
Погледнете учените, които подлагат на съмнение консенсуса за климатичните промени; погледнете организациите, лансиращи изкуствено създадени скандали; погледнете консултантските организации, твърдящи, че всякакви опити да бъдат ограничени емисиите биха парализирали икономиката.
Отново и отново ще откриете, че те са някъде по веригата на получаване на финансиране, започващо от големи енергийни фирми като Exxon Mobil, които похарчиха десетки милиони долари за насърчаване на отричането на климатичните промени. Или Koch Industries, които подкрепят антиекологични организации от две десетилетия насам.
Или погледнете политиците, които най-гласовито се противопоставят на климатичните промени. Откъде те получават голяма част от парите за кампаниите си? Вече знаете отговора.
За триумф винаги е необходим и страх
Сама по себе си обаче алчността не би триумфирала. Тя има нужда от страха - преди всичко от страха на политиците, които знаят колко голяма заплаха представлява глобалното затопляне, които са подкрепяли действия по въпроса в миналото, но са изоставили поста си в решаващия момент.
Има много такива страхливци на тема климат, но нека откроя един конкретен: сенаторът Джон Маккейн (кандидат за президент на Републиканската партия на изборите през 2008-а - бел.р.).
Имаше време, когато Маккейн беше смятан за поддръжник на екологията. През 2003 г. той излъска имиджа си, като подкрепи законодателство, което би създало таван и система за търговия с емисии на парникови газове. Той потвърди подкрепата за такава система по време на кандидатпрезидентската си кампания.
И нещата биха могли да изглеждат много различни в момента, ако той беше продължил да подкрепя действията по климатичните промени, след като противникът Обама му се озова в Белия дом. Но той не го стори - и е трудно да видим неговото отмятане като нещо различно от действието на човек, желаещ да жертва своите принципи - и бъдещето на човечеството, заради удължаването с още няколко години на политическата му кариера.
Уви, Маккейн не беше единствен; така че няма да има закон за климатичните промени. Алчността, подпомогната от страха, триумфира. И целият свят ще плаща цената за това.
