Изпростяване на протеста

Да купиш няколко домата от пазара и да тръгнеш да ги отпечатваш не по човешки физиономии, а по фасади на сгради – освен отчаяно изглежда и отчайващо.

Николай Колев–Босия, идентификацията с него в социалните мрежи, похвалите, с които е затрупан във форумите – съжалявам, ако ви разочаровам, но са символи на идейна, творческа и най-вече на криза на смисъла в bg протеста. Върху него може би трябва да се наложи безсрочен мораториум, докато не се разберем помежду си какъв трябва да е той и за какво да се бори.

Нищо против доматите като форма на себеизразяване, но когато с тях целиш например парламента – само ще изцапаш опаковката, без да причиниш на никого личен срам. Би било различно, ако разсипеш конкретен нов костюм, защото конкретният депутат в него е взел конкретно решение или е предложил конкретен законопроект.

Да обстрелваш обаче сградата на Народното събрание означава да отричаш институцията по принцип. Тогава алтернативата е да я разпуснем и да обявим или пълна анархия, или военно положение. Другият вариант е да се откажем от държавна независимост и да гласуваме за чужд парламент, в който чужденци пишат българските закони.

Същото е и да хвърляш домати по съдилища, защото намираш съдебната система за корумпирана. Отиди и замервай конкретен съдия, пуснал на свобода конкретен бандит. Отиди и замервай даже не с домати, а с истински лайна съдията, пуснал под домашен арест доказан изнасилвач, за да може той да изнасили още една жертва. Някаква пълна отрепка, която няма парите на бандита, за да си купи толкова благоразположено правосъдие, и това прави нещата напълно необясними. Но когато хвърляш напосоки, можеш да уцелиш и съдия, издал доживотна присъда на убиец. А такива има и те едва ли го заслужават.

Ако големият проблем не са хората в системата, а самата система – какво тогава трябва да се промени. Да я отречем напълно и всеки сам да раздава правосъдие. Или да се върнем към доказано бързите практики от миналото – към Народния съд, към военно-полевите съдилища на Стамболов. Ако пък по някакъв начин успеем драстично да променим сегашната система, но в нея останат същите хора – това новото ще работи ли по-качествено.

Когато отричаш нещо, е добре да имаш готов вариант, с който да го замениш. Иначе си е обикновен хейт, иначе ще заприлича на обикновена пънкария. Може би и затова, когато си говорим за протести, най-често даваният пример е гръцкият. В него се работи малко, стачкува се много и все още се успява да се намерят пари отнякъде.

Ние харесваме как живяха гърците и искаме да живеем като тях, без да ни интересува евентуалната цена на този живот. Даже си измислихме виц, който обичаме да разказваме в моменти на самоунижение – че на протестите в Атина вдигали плакати „Тихо, да не събудим българите”. Вицът можеше и да е друг – че германците сутрин, когато отиват на работа, пазят тишина, за да не събудят нищо непроизвеждащите българи. Но за такъв виц нямаше как да се сетим, тъй като германският пример никога не сме го намирали за симпатичен. В него се работи повече, стачкува се по-малко и не се чака отникъде да паднат едни пари.

Ако искате, хвърлете и по мен домат, но при една равносметка на последното десетилетие и оставяйки настрана неизбежните изключения от правилото, замесените в bg протеста ще се окажат или пълни откачалки, или лъжци на системата. Такива, които не искат да я променят, а само да я превъртят, за да станат част от нея. И, разбира се, да се видят вечер по телевизията, да се постнат във Facebook.

Между другото, има нещо много абсурдно и едновременно практически полезно в доматения бунт на Босия. Ако не го бяха арестували, според манифеста си той трябваше да замерва и сградите на БНТ и БНР, „защото с нашите пари те обслужват една малка шайка от политически престъпници и мафиоти”. БНТ и БНР отдавна не са Телевизията и Радиото, но това съвсем не означава, че има някакъв медиен напредък от времето, когато бяха. Някъде се написа, че 40 полицаи и жандармеристи са били специално мобилизирани, за да арестуват един протестиращ с домати.

А после тази информация без кадри или поне снимка беше цитирана и мултиплицирана от останалите медии без минимално замисляне. 40 ченгета за един-единствен човек, при това с очила – наистина ли ви звучи сериозно, дори и вие да сте измислили тезата за сегашната полицейска държава. От друга страна, не може да не се признае, че това вероятно е протестът с най-малък бюджет, постигнал повече от отличен медиен резултат спрямо инвестицията си.

Вместо да събираш хора от цялата страна, да им наемаш автобуси, да ги извозваш, да им пишеш плакати и да им мажеш сандвичи – понякога и няколко домата могат да вдигнат същия шум. Което също е част от изпростяване на bg протеста като цяло.

Всъщност изпростяването съвсем не е местна тенденция, а нещо като световна пандемия. Например Западният свят с развита демокрация продължава да оплаква човешките права на трите мърли от Pussy Riot. Но когато тези дни в Газа цивилни цели се обстрелват не с домати, а с нещо далеч по-разрушително и по-убийствено, това се нарича „ескалация на напрежението”.

htt://novinar.bg