Режисьорът Джеймс Камерън казва, че подобна на "Аватар" битка в реалността се развива в амазонските тропически гори на Бразилия, където местни групи се опитват да спрат строежа на голям хидроенергиен проект. Камерън казва, че е бил в Бразилия, за да подкрепи индианските и екологичните групи, които организират протести срещу проекта за строеж на язовира "Бело Монте".
Режисьорът на "Титаник" присъства на екологична среща на високо равнище в Амазония миналия месец, заедно с бившия американски вицепрезидент Ал Гор. Тази седмица той се върна в Сау Паулу, за да промотира DVD версията на своя блокбъстър "Аватар", в който измислената раса На'ви се бори да защити родните си земи на покритата с гори планета Пандора от планове за извличане на гориво. Камерън казва, че е дошъл в Бразилия по собствена инициатива, защото се е почувствал привлечен от каузата на активистите.
Avatar спечели сърцата на еколозите по цял свят, от Китай, където милиони бяха изселвани заради огромни инфраструктурни проекти, до Боливия, където първият президент от местен етнос - Ево Моралес, изказа похвали за филма и посланието му за спасяване на природата от злоупотреба.
"Въвлечен съм в ситуация, където в момента протича реална конфронтация, подобна на "Аватар", каза Камерън в телефонно интервю по път към протестите пред бразилското Министерство на минното дело и енергетиката.
"Това, което се случва в "Аватар", в момента става и в Бразилия, и на места като Индия и Китай, където традиционни селища биват изселвани заради големи инфраструктурни проекти," добави той.
Хидроелектрическата централа "Бело Монте", чиято реализация ще струва $11 млрд. - и ако тя бъде завършена, ще бъде третият по големина такъв проект в света, получи разрешително за строеж на 1 февруари от бразилското Министерство на околната среда. Търгът за бъдещите изпълнители на строежа се очаква да се проведе преди края на този месец.
Бразилското правителство заяви, че дори ако не успее да намери частни партньори за строежа на язовира на река Кзингу, която е сред притоците на Амазонка, страната разполага със средствата, необходими да довърши проекта сама.
Администрацията на президента Луис Игнасио Лула да Силва твърди, че електроцентралата ще осигурява екологично чиста енергия и е необходима за настоящите и бъдещи енергийни нужди на страната.
Еколозите пък категорично застават срещу проекта. Те казват, че той ще унищожи дивата природа и местообитанието на 40 000 души, които живеят в района, който е предвиден да се потопи под вода. Също така се възразяват, че генерираната от централата енергия основно ще се използва от големи минни компании в Амазония, а няма да е от полза за обикновените граждани.
Камерън обяви, че е изпратил писмо до Силва преди пет дни, като е поискал среща с него и го е призовал да спре проекта. Режисьорът обаче не е получил отговор от президента на Бразилия, който в момента е на посещение в САЩ.
"Писах му, че "това е възможност да се проявите като герой, като лидер-визионер от XXI век, и да промените пътя на Бразилия по такъв начин, че да имате стабилен икономически растеж, вместо икономически растеж, който има сериозни последици за определени части от населението,"' казва Камерън.
Той допълва, че ако би могъл да се срещне със Силва, също така би му казал, че смята, че Северна Америка и Европа трябва да помогнат финансово за запазването на тропическите гори, които по негови думи "служат на целия свят", като спомагат за борбата с глобалното затопляне.
Областта Амазония в Бразилия е вероятно най-голямата естествена защита на Земята срещу глобалното затопляне, като изпълнява функциите на "фуния" или абсорбатор на въглероден двуокис. Но също така тя силно допринася и за самото затопляне. Около 75 процента от емисиите на Бразилия произлизат от прочистване на амазонските гори, от изсъхнала растителност и гниещи паднали дървета.
"Ако Северна Америка и Европа проявяваха отговорност за замърсяването с въглероден двуокис, което ни постави на тази неизбежна наклонена плоскост на глобалното затопляне, то те би трябвало да поемат финансовата отговорност за тези услуги, които природата ни осигурява по естествен път," завършва Камерън.
Има подобрение - сече се по-малко
В амазонските гори, белият дроб на планетата, се сече много по-малко, като за последните 21 години намалението е с цели 45%. За периода юли 2008 г. - август 2009 г. са изсечени 7000 км площ от горите в Амазонската долина. По данни на Бразилската космическа агенция, която следи степента на изсичане на амазонската джунгла, средното ниво на обезлесяване е спаднало с 45%.
Бразилското правителство предвижда 80% намаляване на процента на изсичане на горите до 2020 г. „Ако в следващите 11 години обезлесяваната ежегодно площ достигне малко по-ниски мащаби от размера на общо три града с големината на Сао Паулу, бразилският президент ще е щастлив", коментират от международната екозащитна организация "Грийнпийс".
Според някои природозащитници спадът в обема на обезлесяване на Амазонската джунгла е в тясна връзка с икономическия спад, но когато икономиката се подобри, амазонските гори ще бъдат изправени пред нов натиск.
Амазонските дъждовни гори, известни още като Амазонската джунгла, заемат площ от 1.4 милиона кв. км от територията на Амазонската долина в Южна Америка, която е с обща площ 7 млн. кв. км и образува част от територията на общо девет латиноамерикански държави. Най-голямата част от горите е разположена на територията на Бразилия - или 60% от цялата площ на джунглата, следвана от Перу - с 13%. По-малки части от амазонската джунгла се намират в Колумбия, Венецуела, Еквадор, Боливия, Суринам и Френска Гвиана.
Амазонските гори представляват повече от половината от дъждовните гори на планетата и са най-богатите по видово разнообразие в света.
