" - Усили шибаната музика- изпищя той. - Сърцето ми се чувства като алигатор. Сила на звука. Чистота! Ниски! Трябва да има бас! - Той протегна голите си ръце към небето. - Какво става с нас? - Да не сме някакви проклети бабички?"*
В неделя вечерта гонзо бабичката бях аз. В карето между две панелки, високо ЕПК и триетажна кооперация, точно до пътеката за денонощния супер, върху обраслата с трева полянка, местни герои си спретнаха барбекю, софра, сбирка, маане и каквото друго там му се вика.
Разтегнаха столове, опънаха маса и тръснаха върху нея чинии салата, чаши мастика, пластмасовки бира и заформени шкембета. Само за мъже! Единствената женска добавка извиваше глас от радиото на паркираната до софрата голяма червена баракуда.
Какъв глас! Вие в горни октави, пикира в сластни въздишки, а басите ти смилат костите на ангелски прах. Не ти трябва дрога, пардон, друга - пускаш нашумяла двусрична поп-фолк дива и те набучва директно на стогодишен настръхнал кактус.
Този път "планетата" се вихреше на метри от добре обезшумената ми ПВЦ дограма и вятърът с изпрани рими и убийствени баси се блъскаше в стената, в прозорците, в процепите на цялата етажна собственост. И да, костите ми вибрираха в такт, от който ангелите ми предпочитаха ада. Не се стърпях и излязох.
Последва аматьорски скеч ала комиците: запазена, възпитана госпожа с вид на средношколска даскалица се изтъпанчва пред компанията. Сваля очила за четене, прокашля се деликатно и уважително моли да се намали музиката. За финален акорд и хармония, накрая рецитира: уважението към другите е вид самоуважение, зачитането свободата на другия е гаранция за собствената ни свобода, правото на избор е осъзнат избор на идентичност и бла бла ла ла ла...
Компанията гледа неразбиращо, слуша вяло, съгласява се - мммляс да, ама не. По същото време млад кулинар, гол до кръста, с нож и вилица в ръка обръща цвъртящи кюфтаци върху горещата скара и с досада съобщава: „Ако някой не му харесва, да се маха! А, и няма десет часа, дърто, разкарай се!"
Изтрещях! Единствено съжалявам, че не владея бойно изкуство. Но да съм толкова добра, че да се справям с поне шестима кибика. Защото освен техника и отработени удари, ми трябва устойчивост на емоциите, сила на духа и смелост в сърцето. Защо ли? Защото от всичките над 200 мои съграждани, които чуваха, виждаха и, които бяха затворили добре обезшумените си ПВЦ дограми, бяха си сложили тапите и слушалките и следяха съседските протести по телевизорите в апартаментите си, никой не направи нищо.
Нищо! Защо ли? Защото всеки, осмелил се да защити собствената си свобода, на мига може да се прости със собственото си здраве, имущество, не дай Боже, и живот. И още, защото виновните излизат от съда невинни, жертвите - с недоказана невинност, а всички заедно от години кихаме и кашляме, заразени от вируса на Стокхолмския синдром. Странно, лекарството под формата на демокрация при нас има само противопоказания, не и лечение.
След едноличния ми квартален протест се прибирам, залоствам врати и прозорци. Градският полумрак стене с вкус и мирис на прегоряла кайма, припяват му потни гласове и подвиквания в такт с прегракнали без-фамилни гърли. Нощта се спуска. Часът десет минава и преминава. На обаждането ми в районното посред нощ, дежурният по свят (дали е чел Тютчев, "Щурците" дали е слушал) с досада мрънка: добре де, ще пратим патрулка.
Тъй де, к'во толкова? Нищо! Освен мълчание, страх и омраза, полепнали като прилепи по външната изолация на добре опустошената ни душа.
*"Страх и омраза в Лас Вегас" от Хънтър С. Томпсън
До авторката - адски много се радвам, че не знаеш БИ* или БС**(да не отваряме въпроса, че философията на тия неща не е да ходиш и да биеш хората понеже са решили да слушат силна музика или да си правят сбирки на открито), защото не ми се мисли ако някой ден някой те погледне малко по криво какво ще последва от твоя страна, при условие, че група хора, които са решили да се позабавляват ти пречат. Много жалко, че има такива люде изпълнени със злоба и всячески искат да счупят кефа на всичко, което ги заобикаля. БИ - бойни изкуства БС - бойни спортове
Много тъпо ми преиначаваш думите. Кой говори за евреи и педофили?! Аз ясно съм определил два случая - слушане на силна музика и сбирка на открито. Къде видя да говоря за всякакъв тип кеф?! Това, че вие не понасяте някой да купонясва може да говори само едно - вие сте толкова вглъбени в това да разваляте всичко, че дори не можете да се забавлявате, т.е. можете - да разваляте кефа на другите. Това е вашето забавление, вашата малка радост в живота.
Много добре написано! И всички ние сме страдали от такива нахалитети и простаци. Няма ли вече закон в България, когато в такива случаи може да се извика полиция?
Мигче, аз няма да ти преиначавам думите! Но сте ми много смешни такива кат теб, обявявайки за нещастни и злобни хората, които просто искат спокойствие в собствения им квартал/в близост дома им. Искали, видиш ли другите да не се кефят- смях в залата! 1. Човек може да се забавлява БЕЗ да пречи на другите. 2. ИМА си места ТОЧНО за забавления и това НЕ СА кварталните градинки (които, за Бога, НЕ МОГАТ да бъдат частна собственост, за да има на тях частно парти!!) Така че посмали тъпите обвинения, звучащи в стил тийнейджър-хулиган, който си мисли, че е бунтар (а може и да си, знам ли ти акъла и възрастта), защото това издава само едно- ЛОШО ВЪЗПИТАНИЕ.
Говедо, а ако ВСИЧКИ съседи бяха излезли срещу тая компанийка от 6-ма, КОЙ КОГО щеше да набие, как мислиш??
„С група пияни говеда няма смисъл да се караш“ – по принцип е така. Само че понеже са говеда, ако никой не реагира, ще започнат да си правят разпивки през вечер. След което ще дойдат да те викат да пиеш с тях, в знак на дебилска симпатия и висше благоволение. И ако откажеш, ще последва сакралният въпрос „Ти мене уважааш ли ме!?...“ Оттам нататък става сложно. На същия принцип няма смисъл да се караш с някой, който си изхвърля боклука през балкона. Само че някой път ще го метне нарочно на твоя балкон. Или ще ти цели колата. Не че нещо, просто ще му се стори забавно. А може и да се похвали на сродни души и да започнат да измислят все по-„забавни“ (за тях) начини за изхвърляне на боклука. Оттам нататък става сложно. На същия принцип няма смисъл да се караш с някой, който си ремонтира колата пред блока и оставя паркинга олят с масло, бензин, с изхвърлени телчета, стъкълца и какво ли не. А детето ти играе пред блока. Пък тоя същият утре може да покани някой приятел да ремонтират и неговата кола. И става сложно. И така нататък. Ако никой не реагира, винаги идва един момент, в който става наистина сложно. Простакът е опериран от чувство за мярка. А ако си мълчал до момента, даже те гледа учудено – кво ти става, бе, досега нищо не си казвал. И ти се обижда. Може и да го приеме лично и да привиди в тебе враг. При което „обидата“ може да се превърне в нарочен тормоз. В цивилизованите общности подобни неща по правило не се случват. И то не защото всички там имат вродения финес на английски лордове, а защото чувство за мярка Е ВЪЗПИТАНО у всички. Разбира се, когато първите седем години са изтървани, оттам нататък възпитаването става значително по-трудно. Но това е положението. _______________ За да не звуча като чуждопоклонник, пояснявам, че достатъчно цивилизовани общности има и у нас. Имам късмета да живея в такъв блок – въпреки че не е в някакъв затворен комплекс, и в него живеят всякакви – от професори и лекари до чистачки и всевъзможни наематели. Както и другаде, местата на паркинга отпред хронично не достигат. Негласният консенсус е – ако обичайното ти място е заето, спираш където е свободно, дори да е пред друг вход; ако всичко е заето – на улицата от задната страна. Един-единствен път някой се беше развикал на друг, че му заел мястото – при което всички минаващи в момента съседи емнаха викащия и му обясниха, че трябва да забрави за подобни претенции. Освен това никой не си ремонтира колата пред блока и никой не спира по диагонал (дори и приходящите – когато видят как всички коли са под прав ъгъл). И през паркинга се кара с 5 км/ч, без да има знак. А един собственик на бус сам реши да го паркира отзад, защото заема много място. Значи може.
Интересно,не мога да ви разбера.Уж сте интелигентни хора,уж неам кво си,а нямате елементарни познания за водене на война.Правилата са прости.Прави се преценка на врага,преценка на собствените сили и се атакува.В случая врага наброява "н" на брой хора.Респективно ти си сам.Ми не е толкова трудно,ако имаш желание,да проявиш инициатива,да тръгнеш по етажите и да събереш 7-8 батковци с теб.Сигурен съм,че точно за 10 минути ще са събрани.Особенно,когато съпругата на примерно индивида Пешо, каже "Пешо,ти мъж ли си или какво?Я слизай долу!".Това в случай,че някой не иска. И не ми казвайте - ми то в блока има само дядовци.20 дядовци са си сила,ей! Както винаги,някой трябва да бъде лидер,някой трябва да прояви инициатива.Но неее,българина е свикнал да си мрънка тихичко и да чака някой да го оправи.После що сме на тва дередже... Инак поне готино е написана статита де.
Дъртофелници, не разваляйте купона на хората!
Нещо не мога да разбера логиката на авторката - хем се оплаква че никой не се организира да излезе и да направи нещо, хем и тя прави точно същото. Просто нямаш моралното право да упрекваш ДРУГИТЕ че не правят нищо, след като и ти не го правиш. Има ли желание - има и начин. Това че е жена не е оправдание - нещата не опират до физически сблъсък. Все някой трябва да поеме инициативата.