Че са ни кирливи революциите - кирливи са. В началото на 2009 г. плахите опити на студентите да накарат управляващите да обърнат внимание на проблемите в Студентски град завършиха с няколко разбити бръснати глави. Медиите завъртяха лицата на "революционерите" и малцината, застанали под плакати "Библиотеки, а не дискотеки", останаха с неприятното усещане, че са били употребени за незнайно каква цел. Така, както са били употребявани преди и други млади хора (спомнете си подпалването на Партийния дом - тази неизменна част от митологията на прехода у нас).
Че са ни кирливи революциите - кирливи са. Ако върнем лентата назад, не са май много моментите, с които можем да оборим Петко Славейковите думи: "Не сме народ, а мърша"...
Има обаче и нещо сбъркано в това да си мислим, че винаги някой ни използва за нещо. Дали пък тази мнителност не е точно онова, което оставя всичките ни революции неосъществени?
Ако питате мен, всяка революция тръгва именно от пешкира. Тръгва тогава, когато на човек му писне да си топли вода с бързовара и да се мие с канче. Когато му спират тока вечер и има време в тъмното да мисли по-мащабно - например за всичко сбъркано в родното образование.
Пък и какво да се лъжем - далеч по-приятно е да слушаш лекция в отоплена зала. Дребнавост ли е или битовизъм - не знам, обаче знам, че парното, водата и скромната стипендия не са привилегия, нито особени социални благинки. Да стискаме кълки, казва колегата Рачев, ама докога и за какво? Защото докато мине кризата, на Софийския университет вече и името му няма да значи много...
Не е трудно да се сети човек, че ръководството на СУ няма само да си признае греховете. Ето защо мястото на студентския протест е пред министерството на образованието - за да се намеси държавата и да види какво се случва зад стените на Алма Матер.
Да види това, за което всеки ден си говорим по коридорите на СУ и да даде отговор на въпросите, които си задаваме. Като например, защо въпреки намалените пари (и намаляващият от година на година брой на абитуриентите - бел.р.), непрекъснато се увеличава броят на приетите студенти, за които после държавата трябва да осигури средства?
Нека не забравяме и че не сме единствените, засегнати от орязването на бюджета за образование - още една причина да протестираме именно пред вратите на МОМН. Дано само не останем криворазбрани - това далеч не означава, че демонстрираме лоялност към ръководството на университета.
И ако перифразирам колегата Рачев - много по-логично изглежда да се изкорени първопричината за проблема или главата на гущера, а не неговата опашка, която при всяко едно откъсване регенерира. Защото с махането на преподаватели на хонорар и лишаване от учеби практики може и да преживеем финансовата криза, но ще отворим още по-голяма такава в и без това закъсалото висше образование.
Дали ентусиазмът и енергията ни и този път ще бъдат употребени от някой фалшив реформатор - това зависи изцяло от нас, т.нар. целокупно студентство.
Нарамвайте пешкира и нека този път се борим за една чистичка революция!
