Последният американски военнопленник

Последният американски военнопленник се прибира у дома. Но историческата мисия, наподобяваща филмов сценарий, се връща като бумеранг срещу администрацията на Барак Обама.

Докато в Белия дом празнуват свободата, отвсякъде се сипят критики. Успех, но на каква цена? Опасна отстъпка пред терористите или важна крачка към постигане на дългосрочна стабилност в Афганистан?

28-годишният сержант Боу Бъргдал, пленен през 2009 г., беше разменен за петима затворници, държани в американската база в Гуантанамо. „С тази размяна беше изпълнен железният ангажимент да върнем военнопленниците у дома", допълни Обама. „Това ни прави американци".

На свобода

Операцията по освобождаването на Боу Бъргдал е проведена в Източен Афганистан на границата с Пакистан миналата седмица. Десетки служители на специалните части на САЩ са стигнали с хеликоптери до мястото на размяната, където 18 талибани са ги очаквали с Бъргдал. Той е прехвърлен в медицинския център Ландщул в Германия, където се намира в момента за прегледи и лечение.

Източници, свързани със спасителната операция, разказват, че когато сержант Бъргдал се качил на вертолета, написал на лист хартия „SF?" (Special Forces - „Специални части"). „Да, ние те търсихме отдавна", отговорили спасителите. В този момент Боу Бъргдал се разплакал.

В договарянето на сделката са участвали представители на катарското правителство, които са се съгласили да приемат затворниците в страната си за срок от една година.

„От Катар ни увериха, че ще вземат мерки зa защита на националната ни сигурност, като поемат отговорността за освободените затворници", каза президентът Обама в компанията на родителите на Бъргдал - Джани и Боб.

По информация от американското военно министерство освободените от Гуантанамо са: Мохамад Фазл, Мулла Норулла Нури, Мохамед Наби, Хайрулла Хаиркуа и Абдул Хак Уасик. Фазл е бивш зам.-министър на отбраната на талибаните. Уасик е бивш зам.-министър на разузнаването, а Норула Нури и Хаиркуа са били областни управители по време на режима.

Фазл е свързан с насилствената смърт на хиляди мюсюлмани-шиити. В класифициран доклад на Департамента по отбраната на САЩ от 2008 г. той е определен като извършител на „дълъг списък нарушения на човешките права".

През главата на законодателите

Федералното законодателство изисква Конгресът да бъде уведомен поне 30 дни преди освобождаването на затворник от базата в Гуантанамо - но в този случай процедурата не е спазена.

„Администрацията взе решение да действа бързо и да пренебрегне предизвестието заради опасения за здравето на Бъргдал", казва Сюзан Райс, президентският съветник по националната сигурност. „Притесненията ни се увеличаваха с всеки изминал ден. Имахме данни, че състоянието му се влошава все повече".

„Размяната на военнопленници е стандартна практика във военното дело, така че тук няма прецедент. САЩ са разменяли пленени войници с Нацистка Германия и със Северна Корея, затова не може да се каже, че сделка с талибаните е прекалена", обяснява Джона Бланк от изследователския център РАНД Корпорейшън.

„Нашата етика ни задължава никога да не изоставяме паднал другар", казва ген. Мартин Демпси, началник на Генералния щаб на американските въоръжени сили.

Притеснителна статистика

Имат ли основания критиките, че петимата талибани, разменени за Боу Бъргдал, представляват заплаха за американската национална сигурност? Ако се съди по статистиката, отговорът е по-скоро притеснителен. От общо 614 затворници, напуснали Гуантанамо към януари тази година, за 74 души има съмнения, а за 104 има сигурни данни, че след затвора са се върнали към терористичната дейност - по информация от кабинета на директора на Националното разузнаване на САЩ.

Това означава, че нивото на рецидив е около 29%, т.е. теоретично поне един от освободените петима талибани би се върнал на бойното поле срещу американците в Афганистан или в друга държава.

Един от най-тежките провали на програмите за освобождаване е случаят със Саид ал Шихри, пуснат през 2007 г. в Саудитска Арабия. Само две години по-късно напуска страната и съдейства за създаването на Ал Кайда на Арабския полуостров, групировка, която застава зад множество опити за въздушни атентати срещу граждани на САЩ и на други държави.

Дезертьор или герой?

Бъргдал подава заявление за постъпване в армията през 2008 г. Но прекалената му вглъбеност в идеята да постигне целите си отчуждава останалите колеги. Негов познат от армията - Джейсън Фрай - си спомня за силния му независим характер и почти пророческо предупреждение. „Той искаше да бъде наемен войник, самостоятелна бойна единица", разказва Фрай. „Беше сигурен, че можел да оцелее без подръчни средства, защото бил живял в Айдахо. Преди да ни изпратят в Афганистан, двамата обсъждахме какво ли ни очаква там.

Ротата на Бъргдал в Афганистан е известна с проблемите с началството, който води до „колапс на морала и почти пълно разложение". Неуправляемата ситуация е заснета в британски документален филм. Кадрите показват група войници, на които просто вече не им пука от нищо. Нарушават дори най-базисните бойни правила - например, по време на патрулна мисия носят бейзболни шапки вместо каски.

Докато носи службата, Бъргдал преживява тежко бруталното ежедневие на войната - включително става свидетел как местно дете е блъснато от американски военен камион. След известно време Бъргдал започва да описва присъствието на САЩ в Афганистан като „отвратително". „Изпитвам съжаление за всичко тук", казва Боу на родителите си. „Тези хора имат нужда от помощ, а вместо това най-нахалната нация на света им обяснява, че са прости и че за нищо не стават..."

След като получава имейл от баща си, който го увещава „да следва съвестта си", Боу решава да избяга от базата на своята рота и го прави на 30 юни 2009 г. Сам срещу пустошта на Афганистан, Бъргдал носи само нож, вода, дигитален фотоапарат и дневник. Само 24 часа по-късно попада в плен. Залавянето на Бъргдал е уловено в радио трансмисии, които бяха публикувани от Уикилийкс.

„Какво става? Вярно ли е, че са хванали американец"? - „Вярно е. Жив е".

Освобождаването на Бъргдал е  възможно почти незабавно, но тогава командващият офицер от американска страна е отказал да одобри размяната на военнопленници. Племенните старейшини от близкото селище са били накарани от талибаните да договорят сделка с американските военни. В замяна на Боу бунтовниците са искали освобождаването на 15 пленени бойци, в комбинация с паричен трансфер в неизвестен размер. Командващият обаче е отказал - заради нежелание или невъзможност да направи подобна сделка.

Белият дом прави опит да скрие информацията за пленяването на Бъргдал, включително чрез натиск върху Ню Йорк Таймс и Асошиейтед прес да не споменават името му. Военнослужещи от ротата на Боу са били принуждавани да подписват споразумения за поверителност, които им забраняват да коментират каквито и да е опити за „освобождаване на личния състав" - явна препратка към Бъргдал. Сестрата на Боу - Скай - пише в личен имейл: „Опасявам се, че нашите власти във Вашингтон биха били най-доволни, ако можеха да заметат под килима случая „Редник Бъргдал" и да си измият ръцете".

В един момент Бъргдал успява да избяга от плен. Бягството се е осъществило през август или септември 2011 г. Твърди се, че не се е дал лесно при повторното залавяне, защото са били нужни петима бойци да го надвият.

В продължение на години текат преговори за връщането на Бъргдал - отначало Обама е планирал да направи размяната на затворници в навечерието на предизборната си кампания през 2012 г. като увертюра към устойчив мир с талибаните. Президентът обявява, че САЩ вече ще търсят „договорен мир" с талибаните. Това примирие е трябвало да включва размяна на затворници или „мерки за създаване на доверие", които най-после да сложат край на най-дългата война в историята на Америка.

Брадата на Робърт Бъргдал

Президентът Барак Обама съобщава новината за освободения войник от Розовата градина на Белия дом. От лявата му страна е застанал бащата на Боу - мъж, който веднага прави впечатление с огромната си брада. А тя е символът на самостоятелните му усилия да повлияе на хората, държащи сина му в плен.

Бащата обяснява пред сп. Тайм, че брадата му е резултат от желанието да разбере по-добре света, от който синът му не може да избяга. Спрял е да се бръсне от 2009 г., от деня, в който научил тежката новина. Оттогава датират и опитите му на всяка цена да помогне за освобождаването на Боу - в това число, чрез ровене в сайтове и форуми и в търсене на информация, която да го насочи към похитителите на сина му. Боб Бъргдал научава разговорен арабски и пущу, качва в YouTube видео послания, насочени към талибаните.

Боб, който живее в силно религиозна християнска общност, е принуден често да обяснява на познатите си, че не е развил симпатии към талибаните, а просто се опитва да разбере мирогледа им.

Старанието му, обаче, понякога води до действия, които настройват критиците срещу него. Преди време се стигна до обществен дебат, след като Боб Бъргдал написа (впоследствие изтри) туит, който гласи: „Все още се опитвам да освободя всички затворници от Гуантанамо. Бог ще въздаде справедливост за смъртта на всяко афганско дете, амин". Съобщението бе адресирано към един от говорителите на талибаните.

Сюжет като по филмов сценарий

Историята на Боу Бъргдал напомня силно на филмов сценарий. А американската масова култура традиционно проявява скептицизъм спрямо освобождаването на военнопленници. Във филми като „Манджурският кандидат" и „Национална сигурност" (Homeland) - един от любимите сериали на президента Обама - военнопленниците са представени като риск за родината си. Но в същото време, сюжетите им повдигат по-големи въпроси за причините, принудили войниците да се променят до такава степен.

В първия сезон на „Национална сигурност" сержант Никълъс Броуди (в ролята Деймиън Люис), за когото от години се предполага, че е загинал, е намерен по случайност при военен рейд в долината Коренгал в Афганистан. Когато Броуди се прибира в САЩ, попада в политическите схеми на вицепрезидента и на служител на разузнаването, който се опитва да оглави ЦРУ. Те се опитват да му създадат образ на безапелационен герой и дори го вкарват в предизборна надпревара за Конгреса.

Единственият човек, който се съмнява в Броуди, е агентът на ЦРУ Кари Матисън (в ролята Клеър Дейнс). Тя разкрива, че той е приел каузата на противника (заради убийството на дете по време на американска въздушна атака), докато е бил в плен. Най-силната интрига на сериала е дали Броуди наистина ще се превърне в терорист. Сериалът е разказ за причините, поради които Броуди се превръща в човек, който повече не може да се „върне" у дома.

Тезата на „Национална сигурност" е, че държавата сама е произвела Броуди в свой враг. Той служи вярно на родината си, но тя се отказва да го търси, още по-малко да преговаря с похитителите му. По време на пленничеството си Броуди е принуден да се адаптира, за да оцелее. А когато се връща у дома, политиците се опитват да го превърнат в един от тях и да го използват като инструмент за цели, които той ненавижда.

„Национална сигурност" е адаптация на израелския сериал „Военнопленници", който разказва за войници, освободени след 17 години в плен. Но най-важното американско произведение в жанра е „Манджурският кандидат", роман от 1959 г., превърнат във филм с участието на Франк Синатра през 1962 г.

Сценарият се развива върху сюжет, при който Съветският съюз успешно промива мозъците на цяла рота американски войници, пленени в Манджурия. На войниците е внушено да убедят обществото в героизма на колегата им Реймънд Шоу, чрез когото правоверни комунисти се внедряват в централното управление на САЩ в разгара на Студената война.

И двата сценария до известна степен преувеличават възможностите на „обществените врагове" на САЩ, но развиват добре тезата за симбиозата между държавата и противниците й. И в двата случая военнопленниците са опасни и непредвидими. Но в крайна сметка се оказват инструменти в ръцете на много по-силни участници в конфликта.

Какво означава това в случая на Боу Бъргдал? И пленяването, и освобождаването му са шумно отразени в медиите. Малко вероятно е той да бъде „рекрутиран" от която и да е политическа партия. Началникът на военната администрация ген. Рей Одиерно твърди, че ангажиментът по прибирането на Бъргдал (или който и да е друг военнопленник) не отменя възможността той да бъде разследван при необходимост.

С преувеличаването на опасността от идеологическо преобръщане на военнопленниците филмовите сюжети може би създават прекалени предразсъдъци. Но от друга страна, насочват вниманието към мотивацията на онези, които могат да опитат да превърнат пленника в икона. Едно нещо изглежда сигурно - връщането на Боу Бъргдал в САЩ няма да бъде лесно нито за него, нито за обществото.