След като посвети двата си президентски мандата приоритетно на енергийни проекти, дни преди края на втория си - и последното си новогодишно обръщение към нацията, Георги Първанов се опита да заприлича на социален.
Отиващият си държавен глава наложи вето на пенсионната реформа, отразено медийно с месарски внушения, че я порязал. По Конституция ветото на президента дори не е ножче за бръснене. Остротата му може да се сравни с пила на маникюристка. Върнатият обратно закон се прегласува и толкоз.
Ветото е удачен момент да видим Първанов в ролята на социално загрижен политик, преди да поеме обратно към "Позитано" 20.
Пактът за финансова стабилност в ЕС се прави точно срещу такива хора като президента Георги Първанов, които са популисти, искат да се вдигне дефицитът и лъжат хората, че ще настане светлото комунистическо бъдеще, заяви днес премиерът Бойко Борисов.
"Ние искаме пенсионната реформа да започне сега и след четири или пет години да даде резултат. Президентът Първанов не само че не трябваше да налага вето, но трябваше и да ни похвали за реформата", каза премиерът. Е, няма как ги похвали, вече си имат президент, а той подкрепя правенето на реформи (вид вдясно).
Да видим едно от основните съображения на президента Първанов, заради които връща закона за промените в Закона за Държавното обществено осигуряване (ДОО). Отмяната на индексирането на пенсиите за 2012 г. и отмяната на т.нар. златно швейцарско правило.
Това толкова предъвквано златно швейцарско правило всъщност не е спазвано нито от кабинета на НДСВ-ДПС, нито през повечето време от мандата на тройната коалиция. Но през това време президентът не е оспорвал неприлагането му. За догодина пенсиите ще се осъвременят само с процента на инфлацията.
"Многократно съм заявявал, че категорично не приемам политиката на управляващите от началото на техния мандат да не прилагат чл. 100 КСО, който предвижда всички пенсии да се осъвременяват ежегодно с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени (инфлацията) през предходната календарна година (каквото е правилото - бел.р.)", каза Първанов.
Не сме дребнави, но къде са тези многократни изявления?
В изявление пред Нова телевизия наскоро бившият министър на финансите Милен Велчев казва: "По принцип беше грешка при управлението на тройната коалиция, поради натиска на БСП, както и при това правителство, че се отклонихме от това правило, което трябва да се следва неотклонно - всяка година пенсиите да се увеличават с 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от ръста на инфлацията..."
Тогавашната социална министърка Емилия Масларова, която влетя през 2005-а в министерството с тази синдикална идея на уста, няколко месеца по-късно я забрави. За да си я припомнят в БСП преди изборите през 2009 г., когато индексираха пенсиите с двуцифрен ръст.
Всъщност златното швейцарско правило беше лансирано през 2004 г. от синдикатите и управата на НОИ, но кабинетът Сакскобургготски наложи съотношението 75:25. Въпреки че ощетява пенсионерите, оправданието тогава беше с МВФ и тази формула беше записана в Кодекса за социално осигуряване. Одобри я и Световната банка.
През 2007 г., отново предизборно, златното швейцарско правило, прието с активността на БСП, беше вписано в КСО: 50 на 50. Това означаваше индексация на пенсиите с 9.5% от 2008-а. А те бяха увеличени даже с десетина процента - в изборната 2009 г. Но и това не помогна на БСП да спечели изборите. Новият премиер Бойко Борисов още се "ядосва" публично, че ги плаща той. (Всъщност ние...)
Сребърният фонд
В първия и втория си мандат президентът Първанов не е проявил загриженост и към пълненето на Сребърния фонд, с който по времето на тройната коалиция бяха залъгани бъдещите пенсионери. Резервът на пенсионната система един хубав ден... Там би трябвало дори да се отчисляват и милиони евро, които постъпват всяка година от концесионера на златните залежи в България - "Дънди прешъс". Познайте дали се случва. Всъщност пари от концесии там не са влизали, както се разбра наскоро.
Но за всички тези проблеми, както и за непрекъснатия дефицит на пенсионната система президентът не е искал дебат, нито ги е поставял във фокуса на своите изявления през годините.
Стартът, какъвто и да е той на пенсионната реформа, му предостави удобен случай да прояви загриженост. Всъщност излезе просто критикарство.
