Ще ми се да се втурна в оспорваното състезание за творци на нови административни капацитети. Засега водят най-големите европейски братя, германските, с новото чудо БОРКОР - поредна комисия за борба с корупцията. Следва ги по петите енергичният земеделски министър, който след Агенцията по храните (БАБХ) прави комисия да бори цените. Съперник и съавтор му се яви стръвният дисидент Христо Комарницки с идея за подобаващо борбено име на новия орган - БОРЦЕН. Аз пък искам
да направим ЩУРОБОР,
супер извънредна комисия с чисти ръце и горещо сърце, за борба с щуротиите. Тя трябва да получи статут на психополицейски орган, разследващ социални психопатии, персистиращи индивидуални налудности и прочие щуротии в държавните органи и подведомствените им администрации.
Щуроборците трябва да могат да нахлуват във всяка служба и бюрокрация, да описват и изземват писмени дивотии, на място да освидетелстват чиновници в маниакално, сумрачно и всякакво безумно състояние, веднага да закриват болната служба, да не зарази и другите наоколо.
Не е на шега. Ако наистина пуснем един лют ЩУРОБОР из ведомствата, много пари ще спестим от закритите ненужни и вредни измишльотини. Да вземем за пример бъдещия БОРЦЕН. Историята знае, че
най-големият борец с цените е др. Ленин
Всички други борци са се напъвали да ги увеличат, по-често да ги намалят (така гонели светлата и всенародна мечта за безплатен обяд и растящи по храстите кюфтаци). По-скоро рано, отколкото късно (всъщност почти веднага) пазарът тръшвал в туш всички борци за ценова справедливост. По-точно ги оплитал в "паяжината на Хикс", това е един прост геометричен модел, ползван от Джон Хикс за нагледно обяснение какво става с търсенето и предлагането, когато някой борец наруши равновесието.
Паяжината показва как всеки опит да се свалят насила цените омита подценените стоки от пазара и настава дефицит. Обратният напън да вдигнат цените над пазарното (т.е. най-ниското конкурентно ниво) първо съсипва продажбите. С едно важно изключение при т.нар. нееластични монополи. Само др. Ленин преборил цените - направо ги отменил, заедно с парите. Оттогава икономистите са научили правилото:
победата над цените ражда купони
и административна система за разпределение, позната като порциониране (rationing). Порционирането на потреблението налага планиране на производството, насилствени доставки, от които никой няма интерес и пр., и пр. до ГОЭЛРО. Познати са ни последващите процеси, в тази бърканица вече бяхме. На младите предлагам един увлекателен разказвач, Янош Корнай, който просто и почти правдоподобно описа провала в една "Икономика на дефицита".
Но да не преувеличаваме, никой не мисли да контролира цените, няма да печатаме купони и няма да затваряме пазара. Това е невъзможно най-малкото поради якото външно окачване в системата на европейските общности. (На ден три пъти по три пъти се кръстя и славя онзи 1 януари 2007 г., когато по трансцендентен* начин България се озова в Европейския съюз. За нас от ЕС по-голям ЩУРОБОР няма, нищо че и в Брюксел имат спешна нужда от щуроборци.) Но ако няма да възкръсва др. Ленин, защо ни трябват и
какво ще правят нашите борци с цените?
Членоразделен отговор досега не съм чул. Могат да тормозят лакомите производители и търговци вербално и с наказателни проверки. (Наказанието "тормоз чрез власт", "гонка по устав" му викаше старшината, сигурно е балкански принос към пеналната теория).
Но големите търговци на дребно, т.нар. "вериги", по-успешно изтребват лакомията, та конкурентите им и производителите жално и често пищят. И го вършат безплатно за данъкоплатеца. Щатните борци с цените ще пишат още доклади и ще кроят стратегии как държавата да овладее цените. Полза от такива писмена няма, защото не е измислен начин някой, бил той и гениален държавник, да овладее пазара. И все пак
икономиката има нужда от управление,
включително държавно, от прогнозиране и регулиране на цените. Доста държави имат такива служби (те нямат нищо, ама нищо общо с примитивните нашенски идеи за борба с цените). Не че дават видим резултат, но поне поддържат бази данни за цените, плащат перспективни разработки как местните отрасли да станат по-конкурентоспособен.
От тях бизнесът черпи информация. На наша почва дотам умни служби няма да се прихванат. Няма климат и култура за тях, ще се изродят.
*За Имануел Кант "трансцендентно" е онова, "което отива отвъд всяко възможно знание на човека".
